Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 457   СОФИЯ 06.08.2010     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 18 май 2010 година в  състав :                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                     БОНКА ДЕЧЕВА                                                                      при секретаря Даниела Никова                                                                                     изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 477/09 година и за да се произнесе, взе предвид :   Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 237 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 363/08 г. на Я. окръжен съд е оставено в сила решение № 420 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 2026/07 г. на Я. районен съд в обжалваната му част, с която е уважен предявения от С. Т. И. против В. Т. И. иск с правно основание чл. 21, ал.1 СК/ отм./, като е признато за установено, че С. Т. И. е собственик поради преобразуване на лично имущество на апартамент № 23 в гр. Я., ж.к. “З”, бл. 18, вх. Б, ет.1, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Против въззивното решение срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от В. Т. В. чрез нейния пълномощник адв. И. К. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Отвеникът С. Т. И. чрез своя процесуален представител адв. В изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че страните са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 415/06 г. на Я. районен съд. По време на брака, с нотариален акт № 18, т.ІV, дело № 927/94 г. съпругът С. Т. закупил процесното жилище, представляващо апартамент № 23 на първия етаж от жилищна сграда бл. 18, вх. Б, в комплекс “З” в гр. Я., за сумата 80 036 лв. За да намери предявения иск с правно основание чл. 21, ал.1 СК за основателен, въззивният съд е приел, че жилището е закупено изцяло със средства, дарени на ищеца от неговите родители, поради което е негова лична собственост.становено е с писмени доказателства и с помощта на съдебно- счетоводна експертиза, че майката на ищеца - Г. И. , е имала жилищно- спестовен влог, който през 1992 г. прехвърлила на сина си. Същият е получил компенсация в размер на 61 754.40 лв., като обезщетението му е изплатено във връзка със закупуването на процесното жилище. По отношение на разликата до 80 036 лв. въззивният съд е приел, че е покрита с част от сумата 200 000 лв., дарена на ищеца от неговия баща. Този извод е основан на показанията на свидетелите Г съответно майка и сестра на ищеца, които са кредитирани от решаващия съд като достоверни, независимо от близката родствена връзка с ищеца и вероятната им заинтересованост от изхода на спора. С определение № 237 от 18.03.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса може ли презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имущество по време на брака да се счита оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на единия съпруг за даряване на парични средства. Всъщност въпросът е по- общ и се свежда до приложението на чл. 136 ГПК/ отм./. Констатирано е, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Така в решение № 1* от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/95 г. на ІV г.о. на ВС е посочено, че за да се приеме, че придобиването е изцяло с лични средства на единия съпруг, имащи извънсемеен произход, не са достатъчни показанията само на един свидетел, и то близък роднина /брат/ на страната, а следва да се анализират всички доказателства за материалното състояние на съпрузите и техните родители. В решение № 4* от 29.12.1982 г. по гр.д. № 3495/82 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 136 ГПК/ отм./ действителните отношения между страните могат да се установяват и от показанията на техните роднини, но тъй като се предполага, че същите са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, техните показания следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото, т.е. да се подкрепят от останалия доказателствен материал. В същия смисъл е и изразеното становище в решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр.д. № 8* г. на І г.о. на ВКС и решение № 118 от 16.02.2007 г. по гр.д. № 1226/05 г. на ІІ г.о. на ВКС. Настоящият състав намира за правилна практиката по приложението на чл. 136 ГПК/ отм./, обективирана в представените от жалбоподателката решения. Роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Но отчитайки вероятността тези свидетели да са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, законът изрично указва необходимостта техните показания да бъдат преценявани с оглед всички други данни по делото. В случая ищецът е поддържал, че неговият баща Т е имал влог в банка ДСК, от който изтеглил и му дал сумата 200 000 лв. за закупуване на жилището. В този смисъл са били и показанията на майката Г. И. и на сестрата П. И. , като последната е заявила, че също е получила от баща си около 200 000 лв. за закупуване на жилище. Вещото лице от назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е констатирало, че бащата Т. И. е имал в банка ДСК безсрочен влог, който към 09.05.1994 г. е бил в размер на 8 020 лв. Данни за други влогове на негово име няма. Не са ангажирани доказателства за доходите на родителите на ищеца, за да се направи извод, че с оглед материалното си положение действително са имали възможност да предоставят посочената сума, която значително надхвърля цената на жилището. При това положение не може да се приеме, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 127 ГПК / отм./, е провел пряко и пълно доказване на факта, че цената на придобития по време на брака имот е платена с изцяло негови лични средства. Следователно, за разликата над 61 754.40 лв. до 80 036 лв. презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал.1 СК/ отм./ не е оборена, откъдето следва, че в полза на ищеца следва да се признае само частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал.2 СК/ отм./ до размер 61.754.40/80 036 ид. части. За разликата от 18 281.6/ 80 036 ид. части процесният имот е придобит в режим на СИО и съгласно чл. 27 СК/ отм./ дяловете на страните са равни. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която С. Т. И. е признат за собственик на придобития по време на брака му с жалбоподателката апартамент за разликата над 61 754.40/ 80 036 ид. части и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, в отменената част следва да бъде постановено друго, с която претенцията му по чл. 21, ал.1 СК/ отм./ в тази част бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното съдът     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА решение № 237 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 363/08 г. на Я. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 420 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 2026/07 г. на Я. районен съд в частта, с която е признато за установено, по отношение на В. Т. И. , че С. Т. И. е собственик поради преобразуване на лично имущество за разликата над 61 754.40/80 036 ид. части от апартамент № 23 в гр. Я., ж.к. “З”, бл. 18, вх. Б, ет.1, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. И. против В. Т. И. иск с правно основание чл. 21, ал.1 СК /отм./ за признаване за установено, че ищецът е индивидуален собственик за разликата над 61 754.40/80 036 ид. части от апартамент № 23 в гр. Я., ж.к. “З”, бл. 18, вх. Б, ет.1, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :