1 РЕШЕНИЕ № 314 гр.София, 20 юни 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осми юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1651 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Иван П. С. и по жалба на подсъдимия М. Ц. А. срещу нова въззивна присъда на Великотърновски апелативен съд № 88 от 28.03.2011 г, по ВНОХД № 27/11, с която е отменена първоинстанционна оправдателна присъда на Плевенски окръжен съд № 84 от 22.12.10, по НОХД № 878/10, и подсъдимите са признати за виновни и осъдени, както следва: - подсъдимият Иван П. С. е признат за виновен в това, че в периода от 15.01.2007 г до 12.06.2007 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на управляващия и представляващ търговското дружество [фирма] - М. Ц. А., е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, а именно: ДДС, в размер на 6 010, 01 лв, като потвърдил неистина в подадени справки декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ГТПЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 1 000 лв, - подсъдимият М. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 16.07.2007 г в [населено място], в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество [фирма], е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери: ДДС, в размер на 24 079 лв, като потвърдил неистина в справка декларация, която се изисква по закон, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години. С жалбата на подсъдимия С. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че жалбоподателят не следва да носи наказателна отговорност, тъй като е действал като пълномощник, че липсва умисъл в неговите действия, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и жалбоподателят да бъде оправдан. Жалбата на подсъдимия А. е бланкетна и не съдържа касационни основания. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия С. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият С. моли жалбата му да бъде уважена. Подсъдимият жалбоподател А. или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбите. Представителят на ВКП счита подадените жалби за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС констатира, че жалбата на подсъдимия А. не е годна да породи своя процесуален ефект, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 НПК. В този случай, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивният акт, касаещ произнасянето спрямо посочения жалбоподател, следва да остане в сила. ВКС намира, че жалбата на подсъдимия С. е частично основателна. Липсва релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доказателствената съвкупност е анализира съобразно изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, не е налице порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Допуснато е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като възприетата по отношение на жалбоподателя правна квалификация като данъчно престъпление е незаконосъобразна. Субект на данъчно престъпление може да бъде само данъчно задължено лице, каквото качество подсъдимият С. не притежава. Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което е конституционно закрепено с чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Кръгът на данъчно задължените лица обаче е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на данъчни престъпления, тъй като данъчно задължени са и юридическите лица и неперсонифицираните местни и чуждестранни дружества, а нашето наказателно право не предвижда корпоративна наказателна отговорност / ТР № 1/2009 ОСНК ВКС /. Данъчното задължение заедно с произтичащите от това законови последици не може да възникне въз основа на пълномощие. Пълномощното е едностранна сделка, която поражда права за пълномощника, но не и задължения. За неизпълнение или лошо изпълнение на правата по пълномощното пълномощникът отговаря само пред своя упълномощител. Отнесено към настоящия казус е видно, че управляващият и представляващ дружеството / подсъдимия А. / е годният субект на данъчно престъпление и само той е лицето, което по силата на закона е задължено да изготви и подаде справките декларации по ЗДДС с вярно съдържание. Декларациите могат да бъдат подадени чрез пълномощник / чл. 99, ал. 4 ДОПК /, но и в тези случаи, данъчно задълженото лице носи отговорност за верността на отразените в тях данни. Ако се касае за юридическо лице, субект на наказателната отговорност е физическото лице, което по закон, съответно по регистрация, управлява и представлява дружеството. Възможна е хипотеза на съучастие, при която извършител отново е данъчно задълженото лице, а неговият съучастник / например, пълномощникът/, би могъл да бъде подбудител и / или помагач. Възможно е хипотеза на посредствено извършителство, при която данъчно задълженото лице използва друго лице като оръдие, за да осъществи данъчно престъпление. В настоящия случай, подсъдимият А. не привлечен като извършител на данъчното престъпление, а наказателна отговорността на пълномощника за такова престъпление не може да възникне, тоест, материалният закон / по отношение на жалбоподателя С. / е приложен неправилно. В същото време, от фактическа страна е прието, че посоченият подсъдим лично е попълнил и подписал част от процесиите справки декларации с невярно съдържание. При това положение, следва да се прецени дали е налице основание за ангажиране на отговорността му за документно престъпление, каквото би било това по чл. 313, ал. 2 НК, което, по силата на действащата редакция, която би била приложима, на основание чл. 2, ал. 2 НК, се явява по-леко наказуемо от престъплението по чл. 255, ал. 1 НК. Процесуалната възможност за преквалификация на деянието в друго, по-леко наказуемо престъпление / документно престъпление / произтича от наличието на такова фактическо обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въпросът за отговорността на подсъдимия С. не може да бъде решен в настоящата инстанция, тъй като следва да бъде осигурена възможност на подсъдимия да се защити срещу по-лекото обвинение, което предполага ново разглеждане на делото във въззивната инстанция / в този смисъл е Решението на ЕСПЧ „П. срещу България" от 7.04.2010 г, по жалба № 20494/04 /. Доколкото не са налице основанията по чл. 347, ал. НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена само в частта, касаеща произнасянето спрямо подсъдимия С., и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в тази част, а в останалата част следва да остане в сила / поради оставяне без разглеждане на жалбата на подсъдимия А. /. По тези съображения, жалбата на подсъдимия А. следва да бъде оставена без разглеждане, а жалбата на подсъдимия С. следва да бъде уважена частично. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, I но, РЕШИ: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Великотърновски апелативен съд № 88 от 28.03.2011 г, по ВНОХД № 27/11, в ЧАСТТА, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия ИВАН П. С.. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в посочената част, от друг състав на въззивната инстанция. ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: