4 Р Е Ш Е Н И Е № 606 [населено място] 1.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЖИВА ДЕКОВА при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 326 по описа за 2009 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. И. от [населено място], против решението от 12.05.2008г., постановено по гр.д. №2686/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е обезсилено решението от 05.05.2006г. по гр.д.№1724/2005г. на Софийски районен съд /поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК с решение от 15.03.2007г./, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 от КТ от В. В. И. срещу [фирма] за сумата над 373,84лв. до 7000лв. за периода 11.03.2005г. до 04.12.2016г. – обезщетение за пропуснат доход от труд и в тази част е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е прекратено производството по обратния иск на [фирма] срещу [фирма], [населено място], за сумата над 373,84лв. до 1000лв. за периода 11.03.2005г. до 04.12.2016г. Касационното обжалване е допуснато с определение №1071 от 11.08.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса дали е допустим иск за обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в реализирания в резултат на трудовата злополука по-нисък доход от получавана пенсия за инвалидност и дохода от трудово възнаграждение, което би могъл да реализира и занапред до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.6 на ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д.№5/1975г., което намира приложение и при действието на Кодекса на труда. Съгласно дадените в т.6 разяснения разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, като този срок може да бъде продължен с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл.2 от ЗП от 1957г. /сега по чл.68 от КСО/. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърленяне на предявения иск с правно основание чл.200 от КТ от В. В. И. срещу [фирма] за сумата над 373,84лв. до 7000лв. за периода 11.03.2005г. до 04.12.2016г. – обезщетение за пропуснат доход от труд и в тази част е прекратено производството по делото. Прекратено епроизводството и по обратния иск на [фирма] срещу [фирма], [населено място], за сумата над 373,84лв. до 1000лв. за периода 11.03.2005г. до 04.12.2016г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е недопустим иск за обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в реализирания в резултат на трудовата злополука по-нисък доход от получавана пенсия за инвалидност и дохода от трудово възнаграждение, което би могъл да реализира и занапред до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че такова обезщетение не може да се търси, тъй като претендираните вреди са бъдещи, а не настъпили. Решението е неправилно. Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО – чл.200, ал.3 от КТ. Съгласно дадените разяснения в т.6 от ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д.№5/1975г., които намират приложение и при действието на КТ, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл.68 КСО. Няма пречки за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за бъдещ период до достигане на пенсионна възраст при установена трайна нетрудоспособност. В този смисъл е и цитираното от касатора ППВС № 4/75 г., т. 6. Въпросът дали в конкретния случай е установена трайна нетрудоспособност за исковия период е въпрос по основателността, а не по допустимостта на заявената претенция. Поради това като е приел, че производството по иска за бъдещи вреди е недопустимо, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано. По изложените съображения ще следва обжалваното решение да се отмени и делото се върне на въззивния съд за произнасяне с решение по основателността на заявената претенция, а също и по обратния иск, доколкото разглеждането му е обусловено от разглеждането на първоначалния иск. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 12.05.2008г., постановено по гр.д. №2686/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е обезсилено решението от 05.05.2006г. по гр.д.№1724/2005г. на Софийски районен съд /поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК с решение от 15.03.2007г./, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 от КТ от В. В. И. срещу [фирма] за сумата над 373,84лв. до 7000лв. за периода 11.03.2005г. до 04.12.2016г. – обезщетение за пропуснат доход от труд и в тази част е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е прекратено производството по обратния иск на [фирма] срещу [фирма], [населено място], за сумата над 373,84лв. до 1000лв. за периода 11.03.2005г. до 04.12.2016г. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски градски съд в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: