Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 11 май 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1998/2014 година. Производството е образувано по искане от защитника на осъдения Н. С. Т. за възобновяване на нохд № 6766/2012год. на Пловдивския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 406/13.12.2013год., както и на решение № 263/05.11.2014год. по внохд № 536/2014год. на Пловдивския окръжен съд, с което тя е потвърдена. В искането основано на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, се излага оплакване за незаконосъобразност, с довода за неправилно приложение на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като последното от деянията, включено в престъплението по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 от НК според обвинението, е извършено след изтичане на три години и четири месеца от предшестващото го и поради това, съдът неправилно е приложил института на „продължаваното престъпление”. Доводът за явната несправедливост на наказанието е развит въз основа на оплакването за неправилно приложение на закона, тъй като престъплението по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 от НК е водещо по тежест от останалите, извършени в съвкупност престъпления, за които осъденият е признат за виновен и санкциониран и му е определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание. Съдът не се е съобразил с изискването по чл. 6 от КЗПЧОС за разглеждане на делото в „разумен срок”, което обстоятелство е изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и в този смисъл, по същество, се иска намаляване на наказанието по реда на възобновяване на наказателните дела. Пред касационната инстанция, редовно призовани, не се явява осъденото лице и неговият защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 406/13.12.2013год. по нохд № 6766/2012год. на Пловдивския районен съд, Н. С. Т. е признат за виновен в това, че: 1. В периода от 23.11.2007г. до 23.05.2012г. в [населено място] /на 23.11.2007год., 20.04.2008год., 15.05.2008год., 08.07.2008год., 23.01.2009год. и на 23.05.2012год./, при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди другиго-Е. Н. Н., да се разпореди с вещ - парична сума в размер на 800 /осемстотин / лева, я е заплашил, чрез изпращане на текстови съобщения, с насилие и увреждане на имуществото й /по съдържание подробно описани в диспозитива на присъдата/, поради което и на основание чл. 213а, ал.1, пр.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева, като е признат за невиновен и оправдан да е изпращал през същия период на Е. Н. други четиринадесет текстови съобщения с изпълващи фактическия състав на престъплението съдържание; 2. През месец август 2010 год. в [населено място], е подбуждал другиго- Т. Г. Д., към престъпление по чл. 290, ал.1 от НК - пред надлежен орган на властта- разследващ полицай, като свидетел устно съзнателно да потвърди неистина, поради което и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода; 3. През месец август на 2010 год. в [населено място], като подбудител, умишлено е склонил другиго-А. С. Д., да извърши престъпление по чл. 290, ал.1 от НК-пред надлежен орган на властта - разследващ полицай В. Ж., при ІV РУ "Полиция" - [населено място], като свидетел устно съзнателно да потвърди неистина в протокол за разпит на свидетел, от дата 18.08.2010 год., поради което и на основание чл.290, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и чл. 54 ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът е наложил на Н. С. Т. най-тежкото измежду горните наказания, а именно- три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, съдът е постановил осъденият да изтърпи определеното му общо наказание при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го е осъдил да заплати по сметка на ВСС сумата от 46,58 лева за направените по делото разноски. С решение № 263/05.11.2014год. по внохд № 536/2014год. на Пловдивския окръжен съд присъдата е потвърдена. Исканията на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Вярно е, че последното от множеството деяния, включени в обвинението по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 от НК, по което е осъден искателя, е извършено след около три години и четири месеца от предишното деяние изпълващо същия фактически състав, но допуснатото нарушение не може да се приеме за съществено, доколкото включването му в „продължаваното престъпление” не се е отразило върху утежняване на наказателноправното му положение. Повдигането на самостоятелно обвинение за това деяние по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 от НК и осъждането му по него, би поставило Т. в по-неблагоприятно положение, тъй като, наред с останалите, инкриминирани с обвинителния акт престъпления, приети от съда за доказани, оценката за обществената опасност на осъдения като деец би била друга и тогава, след определянето на общото наказание, съдът е могъл да стигне до други изводи като приеме, че за постигане целите по чл. 36 от НК определеното наказание по размер е недостатъчно и следва да се завиши по реда на чл. 24 от НК. Ето защо, формулираното в искането основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на двата осъдителни акта е неоснователно. Неоснователно е и второто от сочените основания за възобновяване на делото-това по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото то е развито с изложените по-горе аргументи-явна несправедливост на наказанието, явяващо се функция от нарушението на закона. Наказанието на осъдения за престъплението по чл. 213а, ал. 1, предл. 1 от НК е определено в рамките на предвидената от законодателя санкция /от една до шест години лишаване от свобода и глоба от хиляда до три хиляди лева/ и при съобразяване на наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства по чл. 54 от НК. Забавата на воденото срещу осъдения наказателно производство от образуването му до постановяване на първоинстанционния съдебен акт не е по вина на органите на съдебната власт, а е поради укриването на Т. с целта да избегне наказателна отговорност. От материалите по делото е видно, че след като получил обвинителните книжа и редовно бил призован за съдебното заседание за 15.12.2012год. той не се явил, което наложило съдът да постанови принудителното му довеждане за 11.02.2013год. от органите на ОД”Охрана” Пловдив. Определението на съда в тази насока не било изпълнено, защото Т. не бил открит на посочения от него адрес за призоваване. Това наложило обявяването му за общодържавно издирване, което се оказало безрезултатно. След направената надлежна проверка се установило, че той е напуснал пределите на страната, констатирано от съда в съдебното заседание проведено на 25.03.2013год. Продължилите усилия на съда за призоваването на Т. не се увенчали с успех и на 14.05.2013год., след като на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК му бил назначен служебен защитник, съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Съдебното следствие продължило без участието на Т. на 24.06.2013год.и 20.09.2013год. до 13.12.2013год., когато Т. се явил в съдебната зала. Съдът му дал възможност да се запознае с проведените до този момент процесуално-следствени действия и събрани материали и след като приключил съдебното следствие и изслушал пледоариите на страните, постановил присъдата си. Изложеното, наред с обективно установените данни за датите на извършените от осъдения престъпления, привличането му към наказателна отговорност и нейната реализация не сочат да е нарушено визираното в чл. 22, ал. 1 от НПК изискване за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което да представлява изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и да налага индивидуализирането на наказанието на Т. по този ред, което съдилищата правилно са преценили. Нещо повече, въпреки фактическата липса на нарушение по чл. 22, ал. 1 от НК, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели обратното и са го ценили като смекчаващо вината обстоятелство при определяне наказанието на осъдения. Последващо намаляване на определените на осъдения отделни и общо наказания от настоящата съдебна инстанция по реда на възобновяването на наказателни дела би било проява на неоправдано снизхождение, което няма да е в съответствие с обществената опасност на извършените престъпления и на дееца и няма да доведе до постигане целите на специалната и генералната превенции. Ето защо, искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на постановеното по внохд № 536/2014год. на Пловдивския окръжен съд решение е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. Т. за възобновяване на внохд № 536/2014год. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата по нохд № 6766/2012год. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: