Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр.София, 12 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1046/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на защитника на подсъдимия Д. С. Д., на повереника на частните обвинители М. В. Б. и С. М. Б., на повереника на частните обвинители Н. Н. Г. и А. С. Т. против решение № 208/02.11.2010 год. по въззивно нохд № 402/2010 год. на П. апелативен съд. И в трите жалби се поддържат доводи за явна несправедливост, мотивирани с невярна оценка на установените по делото обстоятелства от относимите към вида и размера на наказанието. В жалбата на подсъдимия се съдържа искане за изменение и приложение на чл.66, ал.1 НК, а в жалбите на частните обвинители – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и неприлагане института на условното осъждане при липса на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия А. Т.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за отлагане изпълнението на наказанието, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По отношение на жалбите на частните обвинители мотивира основателността им по съображения за неоправдано занижаване на наказанието лишаване от свобода в определения му размер. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Х. окръжен съд, наказателен състав с присъда № 138/17.06.2010 год. по нохд № 247/2010 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 01.11.2009 год. по второкласен път № П-55 в землището на[населено място] при управление на МПС в нарушение на правилата за движение /чл.5, ал.2, т.3 чл.8, ал.1, чл.16, ал.1т.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на В.М., тежка и средни телесни повреди на Н.Г. и средна телесна повреда на А.Т. като деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.Б пр.1 вр.ал.1, б.В вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл.343Г от НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години. Осъдил подсъдимия да заплати на частните обвинители направените по делото разноски в съответните размери, както и тези в полза на държавата по сметката на бюджета на Съдебната власт. П. апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 402/2010 год. изменил присъдата като: квалифицирал поведението на подсъдимия по чл.343, ал.3, б.Б пр.1 вр.ал.1, б.В вр.чл.343, ал.1 вр.чл.343, ал.4 НК и определил наказанието лишаване от право да управлява МПС да се счита от 01.11.2009 год. Потвърдил присъдата в останалата част. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт за извършено от Д. С. Д. престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.1, б.Б вр.ал.1, б.В вр.чл.343, ал.1 НК. По искане на подсъдимия и защитника му делото е разгледано по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”-подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тези обстоятелства. Съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е изложил съображения за решението си по въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. При предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца като е постановил изтърпяването му и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимия и частните обвинители, в които се съдържат същите искания, които са предмет на обсъждане и в касационното производство. Въззивният съд е изложил подробни съображения за отказа си да ги приеме за основателни. Обосновал е своето решение с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с конкретната пътна обстановка и конкретните нарушения на подсъдимия, както и с това на пострадалия Т., участник в пътнотранспортното произшествие като е извел наличието на съпричиняване от конкретно установеното и неоспорено от него поведение като участник в движението. Оценил е като законосъобразна процесуалната дейност на първоинстанционния съд при оценка на доказателствата и в съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Изложил е подробни съображения и за отказа си да приеме, че са налице основания за приложението на чл.66, ал.1 НК, каквото е искането на подсъдимия. Обосновал е извода си, че признанието не е достатъчно, нито единствено основание, което следва да се отчете и да се пренебрегнат останалите обстоятелства, имащи значение за решаване на въпроса налице ли са всички, предвидени от законодателя, предпоставки. Мотивирал е решението си да потвърди първоинстанционния съдебен акт и в тази му част с изискванията по чл.36 и чл.35, ал.3 НК. Решението по своето съдържание отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК и на това по чл.14 НПК да е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които е анализирал и приел за установени не само на основание направеното признание. Жалбата на подсъдимия, доколкото от нейното съдържание може да се изведе искане за изменение и прилагане по отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” разпоредбата на чл.66, ал.1 НК е неоснователна. Въззивният съд е извършил правилна оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства, установени по делото със събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства. Признанието не е единственото основание, за да се мотивира извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без отделянето на извършителя на престъплението от обществото. В конкретния случай това следва не само от неговото съдържание, но и от начина и момента, в който е заявено – едва в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, поради което може да бъде определено по-скоро като декларативно, отколкото осъзнато и изразяващо отрицателната оценка на поведението му и последиците. Всички останали обстоятелства за личността, за характера и тежестта на извършеното, за конкретното поведение на пострадалия, са оценени в съответствие с изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Правилно е определена и степента на обществена опасност както на личността на подсъдимия, така и на извършеното от него. Макар и формално да са налице предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 НК, те в конкретния случай и за конкретния подсъдим условното осъждане е недопустимо, защото не могат да бъдат постигнати целите на наказанието в смисъла на чл.36 НК – на специалната и на генералната превенция. Неоснователни са и жалбите на частните обвинители, в които се мотивира необходимостта от налагане на по-високо по размер наказание лишаване от свобода с динамиката на този вид престъпления и с необходимостта да се отговори на обществените очаквания за по-строго наказване на извършителите. Наказанието не може да има характер на възмездие. То се определя в съответствие с установеното по конкретния случай и за конкретния подсъдим като се вземат предвид всички доказателствени средства, в които се съдържат факти за относими към предмета на доказване обстоятелства и след като се направи задълбочен и верен, в съответствие с техния действителен смисъл, анализ – така, както е предвидено в чл.107, ал.3 и 5 НПК. Както беше посочено по-горе в съображенията по повод жалбата на подсъдимия, въззивният съд е отчел всички индивидуализиращи обстоятелства. Възприел е правилно и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник в произшествието-Т., основавайки се на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Неправилно е приел наличието на голям брой нарушения-всички, посочени в обвинителния акт, но не е отчел техния характер на общи правила и да вземе предвид, че единственото нарушение, което е в причинна връзка с произшествието, е това по чл.20, ал.1 ЗДвП. Без да се омаловажават резултата и последиците, както и тежестта на това нарушение, както и състоянието на подсъдимия, повлияно от употребата на алкохол, не може да бъде подценена причинната връзка с поведението и на другия участник в произшествието като последица от несъобразяването като участник в движението с правилата за движение. Цялостната обоснована оценка на всички значими и правилно отчетени индивидуализиращи обстоятелства водят до извода, че определеното наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца не е явно несправедливо в поддържания смисъл – на занижено. Не може да се обоснове наличието на очевидно несъответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК, а наложеното е достатъчно да окаже ефективно възпитателно и предупредително въздействие както за подсъдимия, така и за другите членове на обществото. Предвид изложеното за липса на допуснати нарушения, които да имат характер на основания за отмяна или изменение, въззивното решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/02.11.2010 год. по въззивно нохд № 402/2010 год. на П. апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/