Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 488   София, 21.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова                                                                       Олга Керелска   при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 531/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 789/8.07.2009 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 531/2009 г. по касационна жалба от ответника А за д. ф. инспекция, София е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-б отделение от 14.05.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г. С допуснатото до касация въззивно решение е оставено в сила решение на СРС, ТСК, 65 с-в от 15.09.2007 г. по гр. д. № 13522/2006 г. в частта, с която А. за д. ф. инспекция, София е осъдена да заплати на И. П. В. сумата 5 103.44 лв. обезщетение на основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, ведно със законните последици. Обжалването е допуснато, поради произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, решаващ за изхода на спора, а именно: използваният в чл. 106, ал. 3 ЗДСл израз „прослужени години на д. служба” идентичен ли е с понятието „служебен стаж, към което с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл е приравнен и трудовият стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила. По посочения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20”. При тълкуване на израза „прослужени години на д. служба”, използван от законодателя с разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл, правилно е становището, че прослужени на д. служба са годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношения, което е било създадено при действието на Закона за държавния служител. Не се опира на закона становището посоченото изискване да се свързва с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл, съгласно която за служебен стаж по този закон следва да се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на ЗДСл. Понятието „служебен стаж” по смисъла на ЗДСл е дефинирано с разпоредбата на чл. 115 ЗДСл. Служебен стаж е времето, през което държавният служител е работил на д. служба, доколкото друго не е предвидено в този закон. Понятието „служебен стаж”, използвано в преходната разпоредба на § 2, ал. 1 ЗДСл следва да се тълкува и прилага стриктно, тъй като е използвано от законодателя само за конкретни и изрично предвидени хипотези, при които по силата на закона друг вид стаж се приравнява на служебен или служебният стаж се счита за юридически или осигурителен стаж - чл. 74, ал. 1 ЗДСл, чл. 127, ал. 1-4 ЗСВ, а с § 2, ал. 3 ПЗР на ЗДСл е посочено, че във връзка със социалното и здравно осигуряване за трудов стаж следва да се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон. Липсва изрична разпоредба, която да приравнява трудовия стаж, придобит на длъжност, заемана по силата на трудово правоотношение със стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на служебно правоотношение. Очевидно е волята на законодателя да се обвърже плащането при пенсиониране на държавните служители с реално прослужените от тях години на д. служба–възникнала с административен акт за назначаване при действие на разпоредбите относно статута на държавния служител, изискванията и отговорностите към него, свързани с носенето на държавната служба, съгласно уредбата на ЗДСл. Затова придобитият до влизане в сила ЗДСл трудов стаж не може да се прибавя към стажа, придобит от държавния служител при действието на ЗДСл при преценката относно правото му на възнаградителното плащане /гратификация/, полагащо му се при прекратяване на служебното му правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. По касационната жалба на ответника А за д. ф. инспекция: Основателна е. В нарушение на материалния закон /чл. 106, ал. 3 ЗДСл/ въззивният и първоинстанционният съд са тълкували разширително разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ЗДСл и са приели, че прослужени години на д. служба и служебен стаж са с идентично съдържание. В тази връзка въззивният съд е посочил, че понятието „прослужени години на д. служба” е друг начин за формулиране на понятието „служебен стаж”. Посоченото разширително тълкуване е контра леге, като се има предвид, че институтът „д. служба” е създаден с влизане в сила на Закона за държавния служител /обн., ДВ, бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г./. С този закон е създадена и нова категория служители – държавни служители и е уреден техния статут. Обстоятелството, че държавният служител е заемал длъжност по трудово правоотношение в организация на бюджетна издръжка до влизане на ЗДСл в сила не означава, че той е бил на д. служба по смисъла на специалния закон. Поради изложеното въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което искът по чл. 106, ал. 3 ЗДСл да се отхвърли като неоснователен. От доказателствата по делото безспорно е установено, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца /25.07.2003 г./ той е прослужил 2 години към А. за държавен вътрешен финансов контрол към МС на длъжността „главен вътрешен одитор” с ранг ІІ-младши. За този служебен стаж и на основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл със заповед № 2542/14.07.2003 г. му е определено обезщетение в размер на две месечни брутни заплати, което му е било изплатено. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което АДФИ е осъдена да заплати д. такса. АДФИ е бюджетна организация и на основание чл. 63, ал. 4 ГПК /отм./ е освободена от заплащане на д. такса. По касационната жалба на ищеца: Въззивното решение е обжалвано в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл за разликата на уважения размер от 5 103.44 лв. до пълния предявен размер. Жалбата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което с определение № 789/8.07.2009 г. касационно обжалване е допуснато само по жалбата на ответника-АДФИ, София По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б отделение от 14.05.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г., с което е оставено в сила решение на СРС, ТСК, 65-ти състав от 15.09.2007 г. по гр. д. № 13522/2006 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. В. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „О”, ул. „Б” № 13, вх. А, ет. 6, ап. 14 против А. за д. ф. инспекция, гр. С., ул. „Л” № 2 иск за заплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл в размер на 5 103.44 лв. ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: