О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 177 гр. София, 02.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 1781/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2742/25.03.2022 г. на „Хотели Лион“ ЕООД, подадена чрез адвокат Г. С. Я., срещу определение № 43/09.03.2022 г. по гр. д. № 455/2022 г. на ВКС, I г.о. С него е оставена без разглеждане подадената от „Хотели Лион“ ЕООД молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение № 3016/03.07.2019 г. по в.гр.д. № 842/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 6628/11.11.2016 г. и допълнително решение № 286/16.01.2017 г. по гр. д. № 84/2015 г. на Районен съд - Разлог и вместо това е признато за установено спрямо „Транскапитал“ ЕООД /праводател на молителя/, че Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. са съсобственици на имот № * по КВС, находящ се в землището на [населено място], с ЕКНМ * и с обща площ от 5 189 кв.м. при посочените в решението квоти. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Жалбоподателят излага твърдения, че неправилно съставът на ВКС е приел, че за молителя липсва правен интерес от подаване на молбата за отмяна. Посочва, че установяването на смъртта на М. Д. Н. и И. З. З. представлява нов факт по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, установен в производството по гр. д. № 988/2020 г. на Районен съд - Разлог след снабдяване със съдебно удостоверение и издадено въз основа на него удостоверение за наследници. Тези обстоятелства са настъпили в хода на процеса между страните след предявяване на иска по чл. 54 ЗКИР по гр. д. № 84/2015 г. на Районен съд - Разлог и преди постановяване на решение № 3016/03.07.2019 г. по гр. д. № 842/2018 г. на Окръжен съд - Благоевград. Тези факти не са били взети предвид при постановяване на въззивното решение. Твърди, че в обжалваното определение ВКС не е разгледал посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а се е произнесъл единствено по второто посочено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение e прието, че молбата съдържа твърдения за узнаване на ново обстоятелство и последващо снабдяване с ново доказателство, което обаче е относимо пряко към неучастието в производството по в.гр. д. № 842/2018 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград на трети лица, различни от дружеството-молител. В молбата изрично се сочи наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като наследниците на М. Д. Н. и И. З. З. са били лишени от възможност да участват в процеса. Молбата е подадена в защита правата на трети лица, а не на самия молител, поради което същата е недопустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните: Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК представлява процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решения. То е самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността да въздейства върху силата на пресъдено нещо, т.е. върху стабилитета на съдебния акт. За да се допусне произнасяне по основателността на някое от лимитативно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, съдът следва да е сезиран от лице, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт, като същият следва да бъде носител на защитимото материално право. По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права - на насрещната страна в процеса, или на лице, което не е било участник в процеса, но е следвало да участва. За молителя не съществува процесуална възможност да релевира чужди права, извън хипотезата на чл.26,ал.2 ГПК, която не е налице. В случая „Хотели Лион“ ЕООД твърди, че влязлото в сила решение № 3016/03.07.2019 г. по в.гр.д. № 842/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград следва да бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК, тъй като наследниците на М. Д. Н. и И. З. З. са били лишени от възможност да участват в производството по предявения иск с правно основание чл. 54 ЗКИР, както и че смъртта на М. Д. Н. и И. З. З. /ищци в съдебното производство/ представлява нов факт от съществено значение на делото, който не е могъл да бъде известен при постановяване на решението. Видно от твърденията в подадената молба за отмяна, „Хотели Лион“ ЕООД е придобил частта от процесния имот, която била собственост на ответника по иска „Транскапитал“ ЕООД, чрез апортирането й в капитала на дружеството. Предвид изложеното, жалбоподателят няма интерес от подаване на процесната молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение поради неучастие в процеса на наследниците на ищците М. Д. Н. и И. З. З., доколкото по този начин се търси защита на чужди права, каквато е недопустима в производството по чл. 303 ГПК. Правилно съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че последващо снабдяване с удостоверение за наследници и узнаването за смъртта на М. Д. Н. и И. З. З. също е относимо към неучастието в производството по в.гр. д. № 842/2018 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград на техните наследници. Ето защо неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил заявеното от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о. ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 43/09.03.2022 г. по гр. д. № 455/2022г. на ВКС, I г.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: