1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. София, 28.11.2014 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Дечева
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1604/2014г и съобрази следното
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. В. П. от [населено място] срещу решение №302 от 20.11.2013г по гр.дело № 236/2013г. на Великотърновски апелативен съд , с което след отмяна на решение №192 от 04.04.2013 на ВтОС в една част , присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ,ал.1 т.2 от ЗОДОВ в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал.3 във вр. ал.1 НК, за периода от 13.02. 2002г до 07.05.2008г е намалено на 2000 лева, като за разликата до присъдените 10 000 лв. искът е отхвърлен , включително за съответно претендираните лихви ,предмет на самостоятелно разгледан иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца в частта за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 34 729 лева , в тази част то е влязло в сила .
В касационната жалба се излага оплакването , че макар да е констатирал съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд , разделил разглеждането на четирите предявени с една искова молба искове за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ в отделни производства - в резултат на което обжалваното първоинстанционно решение е било произнесено само по един от исковете , въззивният съд не е отменил , респ. обезсилил решението с указание всички искове да бъдат разгледани в едно производство , за да се определи глобално обезщетение по тях, съгласно указанията по Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК Въззивният съд сам е определил „глобално” обезщетение , но по неправилен и незаконосъобразен начин . Определил е общо обезщетение от 8 000 лева в следствие всички незаконно водени срещу ищеца наказателни производства -общо четири , като е приел , че следва да се присъди една четвърт от това обезщетение ,или сумата 2000 лева. Така по същество ВтАС е определил размер на обезщетение по три от четирите иска, които не са предмет на производството , а са предмет на друго висящо дело, като освен процесуалните правила ,нарушен е материалния закон , във връзка с критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и присъденото обезщетение е крайно занижено .
Отговор по касационната жалба не е постъпил , същата се оспорва от участващия в производството представител на Върховна касационна прокуратура . Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения ,които да дадат основание за отмяна на решението и определеният размер на обезщетението е справедлив .
С определение №600 от 07.05.2014г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснато разглеждане по същество на касационната жалба при основанието на чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК , по въпроса за съдържанието на указаното в т.11 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК обезщетението на неимуществени вреди да се определя глобално , а не поотделно за всяко едно деяние , за което обвиняемият е бил оправдан, или наказателното производство срещу него е било прекратено. Допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос е обусловено от решаващото съображение на въззивния съд как да се определи размера на обезщетението, при положение че пред него се обжалва първоинстанционно решение , постановено по иск за обезщетение във връзка с едно конкретно обвинение , по което ищецът е бил оправдан и при положение , че при предявяването искът е бил обективно съединен с други искови претенции (със самостоятелен петитум), също основани на чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ във връзка с други повдигнати обвинения , по които ищецът е оправдан, или наказателното производство е било прекратено , но производството по исковете е било разделено , съответно по останалите три искови претенции делата са висящи на първа инстанция . При исковете са били изтъкнати като отделни основания четири на брой повдигнати обвинения срещу ищеца за различни деяния , по различно време и в различни наказателни производства . По две от обвиненията (за присвояване , по чл. 206 ал.3 НК) ищецът е бил оправдан , едно е прекратено поради недоказаност на обвинението (по чл. 212 ал.1 вр чл. 18 ал.1 НК) , а друго ( по чл. 227б ал.1 НК) в резултат на изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. При постановено разделяне на исковите претенции в отделни дела, въззивният съд е определил обжалваното обезщетение по настоящето дело ( във връзка с обвинението за престъпление по чл.306 ал.2 във вр. ал.1 НК ,по което ищецът е оправдан с присъда по н.о.х.д№3933 на ПРС, влязла в сила на 07.05.2008г ), посредством глобално определяне на обезщетението от четири водени наказателни производства в размер на 8000 лева , като е приел иска за основателен до размера на една четвърт от това обезщетение, или сумата 2000 лева .
Така в резултат на несъответно прилагане на указанията в т.11 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК въззивният съд е дал противно на установената задължителна практика на ВКС разрешение. По същество неправилно е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението,
Указанието в задължителната практика обезщетението да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние ,за което обвиняемият е бил оправдан , е дадено във връзка с тълкуването на чл. 4 ЗОДВПГ (ЗОДОВ) относно материална предпоставка за отговорността на държавата за вреди , предвид случаите на частично оправдаване. Разяснението за глобално определяне и присъждане на обезщетението е принципно приложимо и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления , ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения , или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им , но условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на конкретния иск за обезщетение ,поставен за разглеждане пред решаващия съд . Когато присъжда обезщетение по иск , предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по делото , че срещу ищеца е имало и други обвинения , този факт е от значение както при изследване на причинната връзка,така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД Условие за тази значимост е въпросът законни ли са били обвиненията да е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ , с постановяване на влязла в сила оправдателна или осъдителна присъда , или при прекратяване на наказателното преследване с акт, довел до снемате на обвиненията при възникване на отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие , наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска , като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от вредите , които претендира. Извън тази хипотеза и при иск за вреди , основан на едно от обвиненията , неотносима към решаващата дейност на съда е правната възможност ищецът да предяви претенция за обезщетяване на същата или друга вреда, претърпяна през същия период от други незаконни обвинения , или че има други висящи искови производства , по които я претендира , щом липсва процесуална възможност за съединяване на делата за произнасяне на общо решение по тях . В този случай съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди като включва и основания , за които не е сезиран , а обстоятелството че не е сезиран да отчита посредством механичен подход , като редуцира общо (глобално) определеното от него обезщетение чрез присъждане на делна част, съобразно възприятието си за общия брой незаконни обвинения , независимо че същите не са предмет на този иск .
Предвид даденият отговор на поставения въпрос и по касационната жалба на Ц. В. П. Върховен касационен съд намира , че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ при конкретните обстоятелства , определяйки общо обезщетение , редуцирано и присъдено с решението до размера на една четвърт , с оглед броя повдигнати обвинения срещу ищеца , по три от които вредите са били претендирани отделно по висящи искови производства. Върховен касационен съд намира за неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение , съответно и оплакването на касатора , че въззивният съд не е упражнил служебно компетентността си го обезсили , като върне делото с указание отделните искови производства, вече предмет на отделни дела ,да бъдат съединени за общо разглеждане.
Основателно е оплакването за неправилно прилагане на материалния закон , тъй като въз основа на установените по делото обстоятелства критерият на чл. 52 от ЗЗД не е приложен съответно. Въззивният съд правилно е изтъкнал, че за времето през което ищецът е търпял неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 206 ал.3 във вр. ал.1 НК, или за исковия период от 13.02. 2002г до 07.05.2008г , през определени периоди срещу него са били повдигнати и други обвинения , но това не изключва причинно следствената установеност на вредите от процесното незаконно обвинение , първо по ред спрямо останалите обвинения . По тези по- късно предявени обвинения ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, или наказателното производство е било прекратено, но вредите от това са предмет на отделни искови производства . Когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, неговата законност предпоставя изключване на конкретнта вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване и приложение намира разрешението по т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г. По настоящето дело не е налице факт с подобна относимост. По нито едно от повдигнатите обвинения и паралелно водени срещу ищеца наказателни производства за процесния преиод последният не е бил осъден с влязла в сила присъда. Причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди не може да бъде отречена , дори ако принос в нейното настъпване имат и законни процесуални действия. За отговорността в обема по чл. 2 ал.1, т.2(понастоящем чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ) са от значение незаконните актове ,те дават и основание на иска за обезщетение.В случая предварителното производство срещу ищеца Ц. П. е образувано с постановление от 13.02.2002г (сл. дело № 142/20002г на О. – П. и присъединено съм същото дознание) ,като на 25.10.2002г е повдигнато обвинението в престъпление по чл.206 ал.3 вр . ал.1 НК за присвояване на чужди движими вещи - брашно и трици на обща стойност 9194,32 лв. ,собственост на ПК „Златен клас” [населено място] , които ищецът владеел . Взета е мярка за неотклонение подписка . Ищецът е предаден на съд с обвинителен акт ,по който първоначално наказателното производство е прекратено поради нарушения на процесуални правила при изготвянето му (н.о.х.д.№1462/2003г на РС – Плевен ). Същото обвинение е било повдигнато отново и внесено в съда на 23.10.2006г (н.о.х.д № 3939/2006г на РС Плевен ) за това , че в периода от 25.08.1998г до 07.10.1999г. ищецът противозаконно е присвоил чужди движими вещи и парична сума , общо на стойност 26712,43 лева ,т.е в големи размери
Обстоятелствата ,които въззивният съд е следвало да съобрази при определяне на обезщетението по размер , са следните:
Като собственик на мелница , ищецът е бил обвинен в тежко умишлено престъпление , за което законът е предвиждал лишаване от свобода от три до десет години , лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6,7 НК и конфискация на част или цялото имущество , по което обвинение Ц. В. П. е признат за невинен и оправдан с присъда №206/29.10.2006г ,потвърдена от Плевенски окръжен съд и влязла в сила на 07.05.2008г .Обвинението е дало негативно отражение на развиваната от ищеца стопанска дейност и от показанията са свидетеля Р. се установява , че след обвиненията в присвоване на жито кооперациите не са искали да работят с него. Ищецът е понесъл тежко повдигнатото обвинение, по което е знаел, че е невинен ,а същото в установена степен обвинението е имало и обществен отзвук (св.В. П.),тъй като П. е бивш зам. кмет на [населено място] (до 1991г), и като такъв се е ползвал с добро име. При ищецът има установено влошаване на психическото състояние , но същият е страдал от рецидивиращо депресивно разстройство с голяма давност. Приетата по делото тройна съдебно-медицинска експертиза е дала заключение , че страданието от паническо разстройство и рецидивиращо депресивно (афектно) разстройство не е в пряка каузална връзка с преживян психичен стрес след 2002г , тъй като заболяванията имат мултифактриална генеза , но стресът в конкретния случай е съобуславящ фактор , наред с останалите соматични фактори. Личният лекар на ищеца (свид. П.) изтъква зачестяване на оплакванията и ескалация на заболяванията през процесния период . Съгласно ЕР на ТЕЛК от 08.08.2007г Ц. В. П. има диагностицирана сърдечна аритмия .От съвкупната преценка на доказателствата може да се заключи , че същият е понесъл тежко и с безпокойство обвинението в присвояване , но не и че действията на П. са причина за влошеното му здравословно състояние. Хроничният стрес обаче се явява отключващ и поддържащ фактор, при състоянието му. От значение за размера на обезщетението е и това ,че обвинението в присвояване на селскостопанска продукция, по което е оправдан , е имало негативно отражение във връзка с дейността на собствената му мелница. Преживените емоционални страдания в резултат на повдигнатото обвинение , притеснението и безпокойството са били съпътстваш фактор при общото влошаване на здравето му .
Ищецът е бил обвинен е в извършване на тежко умишлено престъпление за което е оправдан с присъда ,като наказателното производство по това обвинение е продължило шест години. Засегнати са гарантирани от Конституцията права Ограничено е било правото на придвижване , предвид наложената мярка за неотклонение. Честите явявания пред органите на досъдебното и съдебното производство са водели до напрежение. Незаконното обвинение в присвояване е било злепоставящо за ищеца в сферата на стопанската му дейност и изяви и е допринесло съществено за компроментирането му в обществото. Към момента на привличането му като обвиняем касаторът е бил осъждан , но амнистиран (Дв бр.54/10.07.1981г,и по ЗА ,ДВ бр.43/1984г ) , а по воденото срещу него н.ох.д. №325/2005г е осъден за престъпление по чл. 144 ал.3 вр ал.1 НК ,с присъда от 20.03.2006г на РС Свищов, присъдата е изменена от ВтОС и е била наложена мярка по чл. 78А НК. Редът по чл. 78А НК е приложен спрямо ищеца и по други три паралелно водени наказателни производства за различни деяния през исковия период,по които е признат за виновен , съгласно представената справка за съдимост . При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение , въззивният съд неправилно е присъдил занижено обезщетение от 2000 лева . За да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено –икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото , за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението в престъпление по чл.206 ал.3 вр . ал.1 НК за периода от 13.02.2002г до 07.05.2008г , следва да се определи и съответно присъди обезщетение от общо 10 000 лева , ведно със законните последици , които включват и законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда .
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, определено по справедливост, решението на Великотърновски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ(в настояща редакция чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ) да се уважи за още 8000 лева , със законните последици . Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, като законна последица. Поради това и не се постановява отделно осъдителен диспозитив за присъждането й до размера , формиран към датата на завеждане на иска в съда. За присъдения на първа инстанция размер на обезщетението от 2000 лева ,лихвата е присъдена . Разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно изхода на спора , както и разноските съобразно уважената част от иска , разходвани от бюджета на съда ,тъй като ищецът е бил освободен от тях .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №302 от 20.11.2013г по гр.дело № 236/2013г. на Великотърновски апелативен съд в частта , с която след отмяна на решение №192 от 04.04.2013 по гр.д № 879/2011г на ВтОС е отхвърлен предявения от Ц. В. П. против П. на РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди за периода от 13.02.2002г до 07.05.2008г, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.206 ал.3 вр . ал.1 НК ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , за размера над присъдената сума от 2 000 лева до размера на сумата 10 000 лева ; в частта , с която е отхвърлен иска за лихва върху тази сума ,считано от датата 07.05.2008г до завеждане на иска на 04.10.2011г , както и в частта за разноските и вместо това постановява :
ОСЪЖДА П. на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Ц. В. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], ет.2 , още 8 000 лева (осем хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.206 ал.3 във вр. ал.1 от НК ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила на07.05.2008г присъда, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 07.05.2008г. до окончателното изплащане , както и за заплати на Ц. В. П. сумата 11,60 лева разноски за всички инстанции , както и на основание чл. 78 ал.6 ГПК да заплати на бюджета на съда сумата 194,30 лева, поети като разноски за възнаграждение на вещи лица по делото .
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: