Ключови фрази
Неустойка * неизпълнение на договорни отношения * обезщетение за пропуснати ползи

Р Е Ш Е Н И Е


№ 42


гр. София, 11.05.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1357 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 6457 от 05.10.2012г. по гр.д. № 8006/2011г. на Софийски градски съд, II Г състав, с което е отменено изцяло решение № I-043-106 от 28.04.2011г. по гр.д. № 27967/2010г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.92 ЗЗД за общата сума от 75 200 лева - левовата равностойност на 40 000 щ.д. и частични искове по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за общата сума от 130 383 лева - обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи над размера на неустойката.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивната инстанция не прави разлика между прекратяване и разваляне на договора, като в противоречие на чл.20а, ал.2 ЗЗД е приела, че обещателите по предварителния договор са го прекратили с едностранно волеизявление, каквато възможност не произтича, нито от договора, нито от закона. Не е налице и обективна невъзможност за изпълнение, тъй като ответниците са учредили правото на строеж на друг приобретател, което сочи на субективна невъзможност за изпълнение на предварителния договор, последица от неправомерно поведение на съсобствениците на имота, страни по договора. Твърди се и липса на разваляне на договора. Решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.269 ГПК, тъй като е разгледал възражението на ответниците за прекратяване / разваляне на договора, направено пред първата инстанция, без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за това. Навежда се и твърдение за немотивираност на акта, тъй като от мотивите на решението не става ясно какво приема съдът - прекратяване или разваляне на договора, съответно какви са предпоставките за това.
Ответниците по жалбата молят да се остави в сила въззивното решение, като правилно. Поддържат, че твърдението на жалбоподателя за липса на оплакване във въззивната им жалба относно мотивите на пръвоинстанционния съд във връзка с възражението им за разваляне / прекратяване на договора е невярно. Въззивният съд е достигнал до правилния извод, че на ищеца не се дължат претендираните неустойки и обезщетение за пропуснати ползи, тъй като е неизправна страна по договора, с оглед неизпълнение на задължението му за изготвяне на одобрен идеен проект, непредставен и по делото. В писмената защита, представена на ответниците в касационното производство, се излагат доводи за прекратяване на договора на 22.03.2004г., поради обективна невъзможност за изпълнението му – липса към този момент на влязла в сила заповед за одобряване на застроителния и регулационен план на квартала, на която дата упълномощени представители на съсобствениците са направили писмено изявление за това, потвърдено от всички съсобственици с писмо от 27.04.2004г. Твърди се, че това се явява и начална невъзможност за изпълнение на сключения договор, тъй като посоченото обстоятелство е било налице към момента на сключване на предварителния договор и страните са били запознати с него. Ответниците едновременно поддържат че с писменото уведомление от 22.03.2004г. договорът се прекратява, разваля и е налице отказ от него. Същевременно се сочи, че развалянето на договора е настъпило по взаимно съгласие на страните - писмото за разваляне на договора не е оспорено от страните, като от кореспонденцията между тях се установява наличие на съвпадащи насрещни волеизявления на насрещните страни по договора за развалянето му. Договорът е развален или на 22.03.2004г , или на 27.04.2004г., от който момент тече тригодишният давностен срок за вземанията за неустойка и обезщетение за пропуснати ползи, изтекъл преди завеждането на 01.07.2008г. на исковата молба, като извършените от строителя действия след тази дата са без правно основание. Във връзка с иска за обезщетение на пропуснати ползи се твърди недоказаност на: настъпването на вредите, които следва да са преки и непосредствени; на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължението и вредите, както и на размера на пропуснатите ползи.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело ВКС е допуснал на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване по въпроса за прекратяването на двустранния договор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претенциите да заплащане на неустойка по предварителния договор са неоснователни, тъй като договорът е прекратен едностранно от „учредителите- съсобственици” с писмо от 22.03.2004г., в което са заявили, че след като повече от година не са предприети действия по изпълнение на предварителния договор от [фирма] се преоценява инвестиционното намерение. Посочено е, че няма обратна кореспонденция, нито възражения от страна на „изпълнителя-приобретател” след получаване на писмото, от което е изведено наличието на съгласие с волята на учредителите. От факта на прекратяването на предварителния договор е направен извод за недължимост на неустойките за неизпълнение на договорните клаузи по чл.27 и чл.28 от предварителния договор. Според решаващият състав, изпълнителят не е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията си по чл.37 от предварителния договор- че е изготвил и представил одобрен идеен проект на сградата преди волеизявлението за прекратяване на договора. В тази насока въззивната инстанция се е позовала на факта, че проектът, представен по делото и съгласуван със съсобствениците не е изготвен по поръчка на ищеца, а на друго дружество- [фирма], докато проектът на ищеца е върнат от Дирекцията на АГ при СО с писмо от 12.08.2005г. като неподписан от страна на собствениците. Въз основа на обстоятелството, че няма изготвен и одобрен идеен проект на сградата е изведено, че не се дължи от ответниците по исковете учредяване на право на строеж и прехвърляне на 683 / 854 ид.части, съответно договорените неустойки за неизпълнение на тези задължения. Изложени са съображения, че при разваляне на договора, поради неизпълнение по вина на ищцовата страна, каквото е налице, може да се търси обезщетение по чл.82 ЗЗД само за вредите от развалянето, последица от засягането на негативния интерес на ищеца- чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. Само, ако предварителният договор не е развален, има сключен окончателен договор и след изпълнение на задълженията по договора, приобретателят може да иска обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението. След като не се твърди от ищцовата страна, че е изпълнила задължението си да построи сградата, то искът по чл.82 ЗЗД е неоснователен.

По релевирания правен въпрос:
Съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Според чл.9 ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите са в чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, настоящият състав извежда следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора.

По съществото на касационната жалба:
Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от състава на СГС, изразяващо се в разглеждане на оплакване, което не се съдържа във въззивната жалба. Видно от съдържанието на същата, въззивниците - ответници по исковете са поддържали, че изводите на първоинстанционния съд за липса на прекратяване на договора са неправилни.
От друга страна, основателно е оплакването на жалбоподателя, че мотивите на въззивното решение относно приетото основание за прекратяване на договора са вътрешно противоречиви. Решаващият състав се е позовал, от една страна, на едностранно прекратяване с писмо от 22.03.2004г. на предварителния договор от учредителите – съсобственици, поради преоценка на инвестиционното намерение, а от друга - на постигнато съгласие на страните за прекратяването му, изведено от липса на обратна кореспонденция и възражения от приобретателя след получаване на писмото. Фактите, въз основа на които са изведени основанията за прекратяване на договора са следните:
Безспорно по делото е, че на 22.03.2003г. между страните е сключен предварителен договор, с който ответниците, в качеството си на съсобственици на недвижим имот- празно дворно място от 854 кв.м, представляващо парцел 571, 572 – XI, в квартал № 17 по плана на [населено място], м. „С.”, са се задължили да учредят в полза на ищцовото дружество – касатор право на строеж и да прехвърлят 683 / 854 идеални части от правото на собственост върху имота, срещу задължение на дружеството - приобретател да възложи проектиране и изгради със свои средства масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж, партерен етаж, 5 жилищни етажи, мансардни етажи, заедно с подземни гаражи, при определена в договора степен на завършеност на обектите. В чл.7 от договора е предвидено, че задължението за сключване на окончателен договор за учредяване на правото на строеж и прехвърляне на съответните идеални части от имота следва да бъде изпълнено в едноседмичен срок след одобряване на идейния проект на сградата. Учредителите в чл.10 от договора са се задължили да съдействат при необходимост за проектирането, издаването на разрешение за строеж и строителна линия. В случай, че след изготвяне и одобрение на идейния проект на сградата обещателите не изпълнят задължението си да учредят право на строеж на приобретателя, те дължат неустойка в размер на левовата равностойност от 20 000 щ.д. по курса на БНБ към деня на възникване на задължението - чл.27 от договора, каквато дължат и по чл.28 от договора, ако след датата на одобряване на идейния проект, учредителите не са в състояние да прехвърлят 683 / 854 идеални части от парцела, тъй като междувременно част или целия имот е ипотекиран, продаден, дарен или заменен. Задължението за построяване на сградата, съгласно чл.24 от споразумението между страните, следва да се изпълни след сключване на окончателния договор, тъй като начало на течението на срока за изпълнението му е датата на даване на строителна линия, която се предхожда от одобряване не само на идейния, но и на работния проект за сградата. В чл.32 от договора страните са предвидели да не носят отговорност за вреди, настъпили в резултат на причини, независещи от тяхната воля.
Не се спори между страните, че със заповед № РД-09-50-325/30.03.2001г. на главния архитект на [населено място] е одобрено частично изменение на застроителния план на кв.17, местност „К. село – С. –урб бл.29” за парцели, между които и процеснното УПИ XI, срещу заповедта са постъпили жалби, вкл. и от ответниците С. М. и Л. С. /починал в хода на процеса/. Заповедта е влязла в сила на 17.06.2005г. с влизане в сила на определението на съда за прекратяване на административното дело, образувано по жалбите срещу изменението на плана.
С писмо от 22.03.2004г., входирано при ищеца на същата дата, двама от съсобствениците - А. З. и Л. С., са уведомили ищцовото дружество, че поради наличие на обстоятелство, независещо от страните - висящо съдебно производство, което е пречка за получаване на виза за проектиране за период от една година от сключване на предварителния договор, съсобствениците на парцелите преоценят инвестиционното си намерение и прекратяват договора. В писмото се сочи, че по тези причини съсобствениците се отказват от договора, чието изпълнение не е започнало, като е налице хипотезата на чл.268, ал.1 ЗЗД. Волеизявлението е направено от лицата, подписали писмото, не само от тяхно име, но и като упълномощени представители на останалите съсобственици, страни по предварителния договор, без да се доказва наличие на представителна власт.
В отговор на писмото ищецът с нотариална покана, за която няма данни коя е конкретната дата на отправянето и връчването й, иска продължаване на взаимното изпълнение на задълженията по предварителния договор или заплащане в двуседмичен срок от получаване на поканата на извършени разходи за изпълнение на договора и 500 000 евро печалба, която дружеството би получило при пълното изпълнение на договора, от който съсобствениците се отказват на посоченото от тях основание по чл.268, ал.1 ЗЗД.
Във връзка с нотариалната покана е заведено при ищеца на 27.04.2004г. писмо, изходящо от всички физически лица - учредители по предварителния договор, с което те се позовават на обективна невъзможност страните да продължат изпълнението на задълженията им по договора. Сочат, че тази невъзможност съществува, както към датата на сключване на договора, така и една година по-късно. Изразява се в липса на влязла в сила заповед за одобряване на застроителния и регулационен план на квартала, поради обжалването й, което е от значение за издаването на разрешение /виза/ за проектиране. Поради наличие на тези обстоятелства, стоящи извън волята на двете страни, считат, че е налице хипотезата на чл.267, ал.1 ЗЗД – изпълнението на работата е невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря. Потвърждава се извършеното с писмото от 22.03.2004г. едностранно прекратяване / разваляне на договора, но не на посоченото в него правно основание - чл.268, ал.1 ЗЗД, с аргумента, че то не отговаря на фактите, от които се извежда. Сочи се, че учредяването на правото на строеж предполага действащ подробен план с обхват поземления имот, одобрен от компетентните органи инвестиционен проект и надлежно издадено разрешение за строеж, като при липсата на одобрен инвестиционен проект сделката е нищожна, поради невъзможен предмет.
С нотариална покана от 22.07.2005г., връчена на ответниците на 25.07.2005г., ищцовото дружество – касатор ги е поканило: да представят, считано от получаването на поканата виза за проучване и проектиране относно имота, поискана от съсобствениците – учредители с молба вх.№ ГР -94-А -123 / 04.07.2005г. от Д. – София; да се явят на 27.07.2005г. на посочения адрес на дружеството за одобряване и подписване от тях на изготвения инвестиционен проект и за внасяне на същия в Д. за одобряване, съответно упълномощаване на приобретателя за извършването на това действие от тяхно име; в срока по чл.7 от предварителния договор да се явят в кантората на нотариус Ч. за сключване на окончателен договор.
Във връзка с нотариалната покана на 27.07.2005г. при ищеца е входирано писмо от А. З., който от името на всички съсобственици предлага да се организира среща през следващата седмица, с оглед осигуряване възможност на всички лица да участват в нея.
На следващия ден, с нотариален акт от 28.07.2005г. ответниците и други две лица /Е. Х. и Ж. С., конституирана по делото в качеството на универсален процесуален правоприемник на починалия в хода на делото – Л. С./, са сключели договор по чл.15 ЗУТ за разпределение на дяловото си участие в съсобствеността на новообразувания урегулиран поземлен имот XI - 572, 571 от квартал № 17 по плата на [населено място], местност „К. село – С.” с графично изчислена площ от 860 кв.м. С последващ нотариален акт от тази дата – 28.07.2005г. същите лица са учредили на трето лице – [фирма] право на строеж върху същия имот за жилищна сграда /с подземни етажи, 5 жилищни етажа, два подпокривни етажа/, съгласно одобрен идеен инвестиционен проект, част Архитектура от 27.07.2005г. от Д., с изключение на обектите, за които учредителите запазват правото на строеж, срещу насрещна престация - извършване на строителството на сградата, като степента на завършеност и материалите се определят съобразно сключен между страните предварителен договор, който запазва действието си за уредените в него условия.
Пред първата инстанция е представен от ищеца договор от 20.06.2005г., с който той възлага на [фирма] извършване на проучване и проектиране на жилищна сграда с подземни и надземни гаражи в УПИ XI – 571, 572, кв.17, местност „К. село – С.”, [населено място], проектирането по който се извършва след заплащане на аванс от 10 % от договорената сума, като достоверността на датата на договора е оспорена. Във връзка с авансовото плащане по договора е представен издаден от дружеството на едноличния търговец разходен касов ордер за сумата от 8450 лева, но с писмо на ТД на Н. – София е удостоверено, че за периода от 20.06.2005г. до 20.09.2005г. в дневниците за покупка на ищцовото дружество не е отразена фактура на [фирма]. Представен е и подписан от страните по този договор протокол с дата от 08.07.2005г. за приемане на възложената разработка за идеен архитектурен проект за процесния имот. Приемо- предавателния протокол има достоверна дата от 28.07.2005г., когато са нотариално заверени подписите на лицата, които са го подписали.
Ищецът не е представил изработен от [фирма] идеен проект, а приетата от първата инстанция съдебно – техническа експертиза е посочила, че е работила върху представен за сградата от ищеца идеен проект, част Архитектурна, изработена от друго лице – [фирма] през юли 2005г., който не е подписан от собствениците на урегулирания поземлен имот, поради което не е и одобрен от компетентните органи. Според това заключение, проектът е изготвен в съответствие с издадената виза за проектиране в процесния УПИ, одобрена от главния архитект на [населено място] на 30.03.2001г., отговаря на действащите към датата на изготвянето му технически изисквания и би могъл да бъде одобрен от компетентните органи, като е постигната максимална интензивност на застрояването, при плътност на застрояването, по-малка от тази по издадената виза, която, съгласно приетото заключение от въззивната инстанция, към момента на издаването й е отразявала показателите на все още невлезлия в сила ПУП.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, въззивното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон - чл.20а, ал.2 ЗЗД, предвид следното:
До влизането в сила на заповедта за изменение на застроителния и регулационен план е налице обективна пречка за изпълнение на задълженията на страните по договора за изготвянето на идеен проект за сградата и за учредяване на право на строеж. Страните са се обвързали с предварителния договор, въпреки наличието на посочената пречка за изпълнението му, тъй като са знаели към момента на сключването му за наличието на висящото административно производство по обжалване на тази заповед, от което се извежда волята им за отлагане на изпълнението на задълженията по договора до влизане в сила на заповедта. Доколкото обаче приключването и изхода на спора по административното дело не е изведен изрично като отлагателно условие за действието на договора, невъзможността да се пристъпи към изпълнение, поради обжалването на заповедта, ако с оглед факта на своето времетраене, осъществяващ се след сключването на договора, може да доведе до отпадане на интереса на кредитора от изпълнението. В случая не се доказва продължителността на производството по обжалване на административната заповед да е обстоятелство, което води до безполезност на изпълнението по договора за ответниците една година след негово сключване, за което те носят тежестта на доказване. Продължителността на съдебно производство по обжалване на заповедта от две години след сключване на предварителния договор не е непредвидено и непредвидимо събитие предвид обичайната продължителност на административните дела по обжалване на изменения на застроителен и регулационен план, вкл. с оглед големия брой на засегнатите от плана лица, които участват в тези производства, не само като жалбоподатели, но и като заинтересовани лица. Субективната преценка на обещателите по договора, намираща отражение в така нар. „преоценка на инвестиционните им намерения” не сочи на обективна невъзможност за изпълнение, който извод се подкрепя и от факта на учредяване от ответниците на суперфиция върху същия имот, но в полза на трето лице. Ето защо, не се установява прекратяване на договора към 22.03.2004г. - датата на писмото на част от обещателите, на основание, предвидено в закона – наличие на обективна невъзможност за изпълнение.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че отправеното до ищеца с писмото от 22.03.2004г. едностранно волеизявление от името на всички физически лица - учредители, потвърдено от тях с писмо от 27.04.2004г., разгледано като предложение до ищцовото дружество за прекратяване на договора по съгласие на страните, поради липса на влязла в сила заповед за изменение на ЗРП, е прието от него. Решаващият състав се е мотивирал с липса на обратна кореспонденция или възражение от страна на изпълнителя – приобретател след получаване на писмото, които законът не приравнява на волеизявление за приемане на предложението, нито това следва от клаузите на договора. Нещо повече, самите ответници поддържат, че между страните е налице кореспонденция във връзка с писмото им от 22.03.2004г., което се доказва и от отправената до тях от ищеца нотариална покана, в отговор на която е последващото писмо на учредителите от 27.04.2004г. В тази покана ищецът не е изразил съгласие за приемане на офертата на съконтрагентите си за прекратяване на договора, а е направил насрещно предложение за прекратяване на договора при заплащане на направените от него разноски и компенсиране на пропусната от него печалба от реализация на договора.
С оглед изложеното, не се доказва сключеният между страните по делото предварителен договор за продажба да е прекратен на 22.03.2004г., съответно на 27.04.2004г., поради което към момента на влизане на 17.06.2005г. на заповедта за изменение на ЗРП относно имотите, предмет на предварителния договор, облигационната връзка между тях не е прекъсната. Със стабилизирането на заповедта за изменение на ЗРП отпада временната пречка за изпълнение на задълженията по предварителния договор, като месец по-късно учредителите съвместно с още две лица са подписали договор по чл.15 ЗУТ и на същия ден са сключили окончателен договор за учредяване върху процесните имоти право на строеж в полза на трето лице, с което ответниците виновно са се поставили в невъзможност да изпълнят задълженията си към ищеца за същото благо. Те не са оказали и необходимото съдействие на ищеца за изготвяне и одобряване на идейния проект, като не са се отзовали на поканата му от 25.07.2005г. за предоставяне на визата за проектиране и не са подписали надлежно изработения през м. юли 2005г. въз основа на възлагане от ищеца идеен проект, обстоятелство, което се установява от приетата от първата инстанция техническа експертиза, която е работила въз основа на този проект и чийто констатации и изводи не са били оспорени от страните своевременно към момента на приемане на заключението. Неподписването на идейния проект от съсобствениците е възпрепятствало и одобряването му от компетентните органи. Предвид на това, на основание чл.25, ал.2, изр.2 ЗЗД, тъй като ответниците недобросъвестно са попречили на одобряването на изготвения от ищеца идеен план, то следва да се приеме, че одобряването му, като условие за сключване на окончателния договор се е сбъднало.
С оглед фингираното одобряване на идейния проект ответниците дължат заплащане на неустойката по чл.27 от договора, тъй като не само не са учредили право на строеж на ищеца, но са се поставили в невъзможност да изпълнят това си задължение по предварителния договор, учредявайки суперфицията в полза на трето лице, поради което решението в тази част следва да се отмени и исковете по чл. 92 ЗЗД се уважат.
Претендираната от ищеца неустойка по чл.28 от договора не се дължи, тъй като към датата на одобряване на идейния проект върху имота е учредено ограничено вещно право в полза на трето лице, но не се засяга собствеността върху самия имот, което е условие за дължимост на неустойката. Ето защо, в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.
Решението на въззивния съд в частта за отхвърляне на претендираното обезщетение под формата на пропуснати ползи е правилно и следва да бъде оставено в сила. В Тълкувателно решение № 3 / 12.12.2012г. по тълк.д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, пропусната полза е дефинирана като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, за което трябва да съществува сигурност, която не се предполага, а подлежи на доказване. По настоящото дело не се доказва ищецът да е могъл да изгради сградата, поради което не е налице доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото му при построяване на обектите и тяхната реализация на пазара.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ № 6457 от 05.10.2012г. по гр.д. № 8006/2011г. на Софийски градски съд, II Г състав, в частта, с която са е отменено решение № I-043-106 от 28.04.2011г. по гр.д. № 27967/2010г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу А. В. З., ЕГН [ЕГН], В. В. З., ЕГН [ЕГН], С. С. Х., ЕГН [ЕГН], В. В. В., ЕГН [ЕГН], Е. П. Кипрова, ЕГН [ЕГН], С. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ж. Г. М., ЕГН [ЕГН], Р. Г. М., ЕГН [ЕГН], Ж. Д. С., ЕГН [ЕГН], С. Л. М., ЕГН [ЕГН], искове с правно основание чл.92 ЗЗД за общата сума от 32600 лева – неустойка по чл.27 от сключения на 22.03.2003г. предварителен договор, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. В. З., ЕГН [ЕГН], В. В. З., ЕГН [ЕГН], С. С. Х., ЕГН [ЕГН], В. В. В., ЕГН [ЕГН], Е. П. Кипрова, ЕГН [ЕГН], С. Л. М., ЕГН [ЕГН], Ж. Г. М., ЕГН [ЕГН], Р. Г. М., ЕГН [ЕГН], да заплатят по 3622,22 лева, Ж. Д. С., ЕГН [ЕГН], да заплати 1811,11 лева, а С. Л. М., ЕГН [ЕГН], да заплати 5433,33 лева на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляващи неустойки по чл.27 от сключения на 22.03.2003г. предварителен договор.
. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.