6 РЕШЕНИЕ № 558/2012 София, 11.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело№281/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№76487/24.8.2012 г., подадена от адв. Н. Н. – процесуален представител на ищеца Г. Л. Р. от [населено място] против въззивно решение №4269/08.7.2011 г. по гр.д.№5144/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав. С обжалваното решение е отменено решение №Р-ІІ-64-186/23.11.2010 г.по гр.д.№21730/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 64 състав, в частта, с която са уважени предявените от Г. Л. Р. от [населено място], против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, и същите са отхвърлени. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Л. Р. против [фирма] – София, с правно основание чл.344,1 ал.1, т.3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай подбор, по смисъла на чл.329 КТ, не е следвало да се извърши, тъй като длъжността на ищеца е единствена, а останалата в щатното разписание длъжност “техник” не е в регионалното звено, в което е работил ищеца. Поради това съдът е стигнал до решаващ извод, че работодателят не е длъжен да извърши подбор. Освен това е прието, че между посочената в новото щатно разписание длъжност и тази на ищеца, която е съкратена, липсва идентичност. С оглед ангажираните от ответника по исковете доказателства въззивната инстанция е стигнала и до извод, че е налице реално съкращаване в щата на длъжността на въззивния жалбоподател – ищец. С определение №1086/17.10.2012 г. по настоящото дело горепосоченото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос “Между лица с еднакви или сходни длъжности, които работят в различни населени места, следва ли да се извършва подбор ?”, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставения и допуснатия от настоящата съдебна инстанция въпрос следва да се има предвид следното: Цитираното в изложението и представено с него решение 246/23.6.2011 г. по гр.д.№1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., не дава отговора на въпроса, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. По цитираното дело въпросът, на който е даден отговор е “Кога работодателя има задължение да извърши подбор ?”. По второто цитирано решение, а именно №329/13.7.2011 г. по гр.д.№1073/2010 г. на ВКС, ІV г.о. съдът е дал следния отговор на въпроса “Дали определящо е само мястото на работа или следва да се има предвид естеството на трудовите функции при преценка за наличие или не на относително самостоятелна обособена структура в рамките на общото щатно разписание, обуславяща от своя преценка задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриването на такава структура или при съкращаване на всички длъжности в нея ?”, който впоследствие е модифициран относно “Критерият при преценката дали е налице или не относително самостоятелно обособено структурно звено, респ. при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на такава обособена структура в предприятието или при съкращаване на всички длъжности в нея?”: “При тълкуването на закона – чл.329, във връзка с чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, с оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело, следва да се изхожда трайно застъпеното в практиката на съдилищата принципно положение, че работодателят е задължен да упражни правото си на подбор тогава, когато се съкращават една или повече, но не всички от няколкото еднородни(еднакви или подобни, сходни)длъжности(щатни бройки). Поради това е прието, че в тези случаи подборът е задължителен. По-нататък в отговора въпроса по горепосоченото решение е прието, че същото принципно положение важи и когато съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено(поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр.), като в тези случаи работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни функции в това обособено звено, а ако последното се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен, критерият за наличието на такова обособено структурно звено в предприятието на работодателя не може да бъде само териториален(населено място, регион, област) или финансово икономически отделен източник на приходи, отделна разходна сметка, като основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленска. Въз основа на изложеното по посоченото решение съдът е стигнал до краен извод, “че при извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цялото обособено структурно звено, предпоставено от преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният критерий, респ. не е определящо мястото на работа за съкращаваните длъжности, а определящи са най-вече наличието или не на организационно-управленската обособеност, респ. относителната самостоятелност на такова структурно звено, която ако е налице в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики, ако и такива са налице, до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е определящ критерии, както в общия случай на задължителност на подбора. С оглед изложеното следва да се приеме, че отговор на въпроса се съдържа във второто цитирано решение, постановено по чл.290 ГПК, а именно, че освен броя на щатните бройки, определящи за задължението на работодателя за извършване на подбор, са и организационно-управленската обособеност на звената в предприятието, респективно относителната самостоятелност на едно структурно звено. Само при доказана относителна самостоятелност на структурното звено при съпоставяне с друго такова, в което са включени щатни бройки от същата длъжност, работодателят не е задължен да извършва подбор при наличие само на една бройка от определена длъжност. Когато това обаче не е налице то подборът е задължителен. В касационната жалба се навеждат оплаквания относно задължението на работодателя да извърши подбор. Твърди се, че съпоставяне на щатното разписание на дирекция “Планиране на достъпа и преноса на мрежата” към 01.10.2009 г. спрямо щатното разписание от 01.9.2009 г. показва, че въпреки съкращаването на една щатна бройка за длъжността “техник” в сектор “B. Планиране на мрежата ЮГ”, както и три щатни бройки “техник”, разположени в останалите отдели и сектори на дирекцията, в тази дирекция е останала една щатна бройка за длъжността “техник-проучване на преноса”. Сочи се, че нито в щатното разписание, нито в делото има доказателства, че тази длъжност в дирекция “Планиране на достъпа и преноса на мрежата” е с място на работа в София, поради което за различие по признака “месторабота” между тази длъжност и заеманата от ищеца длъжност “техник”, твърдяно от ответника, се явява недоказано. Твърди се, че никъде по делото няма доказателства за тези твърдения на работодателя, поради което изводите на въззивната инстанция в тази насока са необосновани. В потвърждение на това оплакване се сочи че дори в представената по делото длъжностна характеристика не се съдържат данни за мястото на работа. Навежда се и оплакване, че въззивната инстанция не се произнесла по останалите наведени в исковата молба доводи, отнасящи до задължителност на подбора в процесния случай. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на всички предявени искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касация [фирма] –, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт Н., е депозирал писмено възражение по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос касационната жалба се явява основателна в частта относно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. От представените по делото писмени доказателства не се установява, както относителна самостоятелност на звеното, в което ищецът е работил, така и различие в трудовите функции за неговата длъжност и тази на “техник – проучване на преноса”. По делото е представена само длъжностната характеристика за длъжността на ищеца, но не и такава за посочената по-горе длъжност. Поради това подборът се явява задължителен, нещо което работодателят не е сторил. Изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и уважаването им. В останалата част решението на Софийския градски съд следва да бъде оставено в сила, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Относно този иск в касационната жалба не са наведени оплаквания. Ведно с отмяната на въззивното решение по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, същото следва да се отмени в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на ответника по исковата молба юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и държавна такса – 80 лева. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за касационното производство в размер на 1000 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №4269/08.7.2011 г. по гр.д.№5144/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Л. Р. от [населено място] против [фирма] – , с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, както и в частта, с която Г. Л. Р. е осъден да заплати на [фирма] – юрисконсултско възнаграждение в размерна 100 лева и 80 лева – държавна такса, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА уволнението на Г. Л. Р., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, извършено с предизвестие, изх.№3128/30.9.2009 г. и заповед №2667/22.02.2010 г., издадени от [фирма] –, [улица], за незаконно и ГО ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “техник”, сектор “B. Планиране на мрежата – Юг”, отдел “Планиране на мрежата безжичен достъп”, Дирекция “Планиране на достъпа и преноса на мрежата” в [фирма], Г. Л. Р., , ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №4269/08.7.2011 г. по гр.д.№5144/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, в останалата част. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Г. Л. Р., , ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет., деловодни разноски в размерна 1000/хиляда/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: