3 РЕШЕНИЕ № 282 С., 13.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 266/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 6 от 25.01.2008 г. по гр. д. № 3866/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на молителката, че С. Г. Б. е собственица на 1/9 ид. ч. от УПИ III-277 от кв. 31 по плана на [населено място], ведно с построената в него стопанска постройка с площ 70 кв. м., и от УПИ IV-278 от кв. 31 по плана на с. с., ведно с построените в него жилищна сграда и масивен гараж, и съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ н. а. № 36/2001 г. е отменен за 1/9 ид. ч. от описаните в него имоти. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителката твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Ответницата С. Г. Б. счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че имотите по исковата молба са придобити чрез покупко-продажба по н. а. № 105/1961 г. и н. а. № 22/1994 г. от Д. Г. К., починал на 11.05.2001 г. и оставил за наследници по закон съпруга С. Ат. К., и двама братя и една сестра, която е ищца по делото. Тъй като не е изяснено дали придобиването на имотите е станало по време на брака на купувача, съдът определил дяловете на наследниците съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗН, като приел, че съпругата получава 2/3 ид. ч. от наследството на починалия си съпруг, а ищцата - негова сестра, получава 1/9 ид. ч. При така определените права констативният нотариален акт № 36/2001 г., с който на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ е удостоверено правото на ответницата като собственица на имотите в тяхната цялост, е отменен за 1/9 ид. ч. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, въз основа на които молителката обосновава основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място това е решение от 16.06.2010 г. по гр. д. № 8587/2009 г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 21.09.2010 г. То е образувано по искове на останалите наследници по закон на Д. Г. К. - брат Т. Г. К., починал в хода на делото и заместен от процесуалните си правоприемници Н. А. К., Г. Т. К. и Е. Т. П., както и от наследниците на починалия през 2002 г. брат Н. Г. К., а именно И. Н. К. и Г. Н. Г.. С него е признато за установено, че 1/4 ид. ч. от дворните места са придобити от Д. Г. К. през 1961 г., преди той да сключи граждански брак със С. Ат. К. на 31.10.1965 г., а останалите 3/4 ид. ч. са придобити по време на брака им. Прието е също, сградите са в режим на съпружеска имуществена общност. При така установения произход на имотите правата на наследниците по закон на Д. Г. К. са определени на 5/24 ид. ч. от дворните места общо за братята и сестрата и 1/6 ид. ч. от сградите общо за същите. Представени са още скици на имотите и нотариалните актове относно имотите, удостоверение за наследници на Д. Г. К., както и удостоверението за граждански брак между Д. и С. К.. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. От представените с молбата за отмяна доказателства решаващо значение за установяване на действителните права на наследниците по закон на Д. Г. К. има удостоверението за граждански брак. То обаче е съществувало към деня на приключване на устните състезания, но не е било включено в делото, като този пропуск се дължи на небрежността на молителката, която не се е позовала на него. Затова и не се явява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на останалите доказателства, представени с молбата за отмяна, следва да се посочи, че нотариалните актове и удостоверение за наследници са били представени при разглеждане на делото и са взети предвид при постановяване на решението, предмет на молбата за отмяна; скиците не са представени, но те нямат самостоятелно доказателствено значение без нотариалните актове за имотите, за които се отнасят. Влязлото в сила решение по гр. д. № 8587/2009 г. на Пловдивския районен съд също не може да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То няма характер на доказателство от категорията на новосъздадените по смисъла на закона, нито установява ретроактивно факт, неизвестен на страната, но съществувал по време на разглеждане на делото, на решението по което се иска отмяна. Не е и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което, за да е налице, предполага наличието на обективен и субективен идентитет между двете дела, а в случая страните са различни. Д. на молителката, че ако не се отстрани противоречието между двете влезли в сила решения, не може да се извърши делба, също не разкрива основание за отмяна. Наличието или липсата на съсобственост, действителните съсобственици и квотите им ще бъде установено именно в производството за делба, защото нито едно от влезлите в сила решения няма обвързващо действие спрямо всички участници в общността - наследниците на Д. К.. С оглед на всичко изложено, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, а на ответницата по нея следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 650 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. К. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 6 от 25.01.2008 г. по гр. д. № 3866/2007 г. на Пловдивския районен съд. ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на С. Г. Б. сторените по делото разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: