Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 25.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3570 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производство по чл. 290-293 ГПК. В. Д. А. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 298 от 29.06.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 292/2017 година на ОС-Русе. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , като постановено в нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и на материалния закон- чл. 203, ал.1 ЗУТ , основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпросите за предпоставките и критериите по чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ за поределямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, като произнесени в противоречие с практиката на ВКС- Решение No 102/ 19.07.2013 година по гр.д. No 490/2012 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 259/ 12.02.2014 година по гр.д. No 524/2012 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 233/ 12.05.2010 година по гр.д. No 1065/2009 год. на ВКС- I г.о. Решение No 102/ 19.07.2013 година по гр.д. No 490/2012 год. на ВКС- Iг.о. и Решение No 258/ 25.10.2011 година по гр.д. No 144/2011 год. на ВКС- IIг.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация С. А. Д.- адв. М. Г.- АК Р., с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като няма противоречие с посочената съдебна практика на ВКС. Поддържат се доводи за неоснователност на касационната жалба поради това , че обжалваното решение е правилно като съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и доводите на страните , намира С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 280 от 07.03.2017г., постановено по гр.д. № 2093/2015 година на РС –Русе по извършване на съдебната делба чрез изнасяне имота на публична продан. За да избере като способ за извършване на делбата изнасянето му на публична продан , решаващият съд е съобразил , че до съдебна делба при равни права на съделителите е допуснат следния недвижим имот: 300/614 ид. части от поземлен имот с идентификатор 63427.4.81, по КК на [населено място] с площ 614 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с обособения в самостоятелно жилище първи етаж от построената в него сграда с идентификатор 63427.4.81.1 със застроена площ 111 кв.м, и гараж с идентификатор 63427.4.81.2 със застроена площ 13 кв.м, при равни права за страните. При констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза дала заключение за реалната поделяемост на имота и обособяването на дялове, стойността на преустройството и пазарната цена на всеки един от тях , е направен извод ,че критериите на чл. 203, ал.2 от ЗУТ и чл. 39, ал.2 от ЗС не са спазени, доколко необходимото за обособяването на самостоятелни обекти преустройство е значително и би създало неудобства, по-големи от обикновените. По изведения правен въпрос Законовите норми, уреждащи съдебната делба- чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС сичат , че основна цел на делбата е всеки съделител- съсобственик да получи своя дял в натура, когато това е възможно, т.е. доколкото е възможно от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти или движими вещи да бъдат обособени толкова дяла в натура, колкото са съделителите. Въпросът за поделяемостта на имотите според броя на съделителите и обема права в съсобствеността е дейност на съда, която се извършва с помощта на вещо лице, когато това е необходимо. Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, на сграда или на обекти в нея, съдът следва да спази процедурите по чл. 201 и чл. 203 ЗУТ. Задължение на страните по чл. 203 ЗУТ е да представят на съда инвестиционен проект за разделяне на съсобствената сграда или обект в нея, съобразно заключението на вещото лице, а от своя страна съдът е длъжен да изпрати този проект за одобрение от главния архитект. Във всички случаи съдът дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата. На база на изработения инвестиционен проект бъде , с помощта на техническа експертиза , съдът взема решението си необходимо ли е извършването на преустройства за реалното обособяване на самостоятелните дялове или не, какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната стойност, за да бъде извършена преценка от съда съгласно изискването на чл. 203, ал. 1, изр. първо ЗУТ дали съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно тегленето на жребие би било невъзможно или много неудобно по критериите, посочени в ППВС № 7/1973 г., т. 5: а именно , когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребието е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. По основателността на касационната жалба Настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна. До съдебна делба по делото е допуснат следния недвижим имот: 300/614 ид. части от поземлен имот с идентификатор 63427.4.81, по КК на [населено място] с площ 614 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с обособения в самостоятелно жилище първи етаж от построената в него сграда с идентификатор 63427.4.81.1 със застроена площ 111 кв.м, и гараж с идентификатор 63427.4.81.2 със застроена площ 13 кв.м, при равни права за страните, бивши съпрузи. Според изслушаната по делото съдебно техническа експертиза , становището на гл. архитект на общината и приетите инвестиционни проекти жилището на първия етаж може да се подели на два самостоятелни дяла /жилища/, след извършване на съответни преустройства. Съдът е отхвърлил възможността делбата да се извърши по реда и на основание чл.353 ГПК , по причина , че въпреки обособените два самостоятелни дяла, необходимите суми за преустройство надвишават 10 % праг , установен от съдебната практика като критерий за допустим размер на необходимите строителни и ремонтни дейности за обособяване на дяловете. Игнорирането на възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени реални дялове, включващи имоти от един и същи вид и предназначение обуславя извода, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос за задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им, в противоречие със задължителната практика на ВКС, с оглед на което обжалваното решение се явява и по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценката за необходимите суми за преустройство, съгласно изготвените инвестиционни проекти. Законодателят е избрал като критерий не само стойността на преустройството , но и това преустройство да не причинява значителни неудобства. Във всички случаи, когато във втората фаза на делбеното производство е представен надлежно одобрен инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в допусната до делба сграда или част от нея , съдът е длъжен да изслуша експертно становище за установяване на необходимите за реалното обособяване преустройства, за тяхната стойност, както и за неудобствата, които би създало тяхното извършване, независимо дали проектът е изработен въз основа на допусната, изслушана и приета по делото СТЕ или по инициатива на съделител. Одобреният по предвидения в закона ред инвестиционен проект представлява доказателство, удостоверяващо възможността за реално поделяне на сградата, като контролът на съда по законосъобразността следва да се базира на установените от експерта факти. Когато е налице техническата възможност за обособяване на два самостоятелни обекта , с еднакво предназначение , отговарящи на законовия критерий за жилище , съделителите са с еднакви права в съсобствеността , бивше общо съпритежание като закупено по време на брака жилище , съдът е длъжен да даде на страните нужното съдействие за извършване на делбата съобразно нейната основна цел , като даде обоснован привес на някой от критериите дори излизайки извън рамката на установената съдебна практика досежно граничната стойност на преустройството. Като приема , че обжалваното решение е необосновано, че са налице предпоставките на закона съдебната делба да бъде извършена чрез способ, който да даде възможност всеки от съделителите- бивши съпрузи да получи равностоен дял в натура , без заплащане на суми за уравнение извън тези за необходимото преустройство, настоящият състав намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на делбата чрез способ , гарантиращ на всеки от съделителите реален дял в натура. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 298 от 29.06.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 292/2017 година на ОС-Русе и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :