ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 20 София, 12.01.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 7105/2014 год. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Н. Х. срещу определение от 3.6.2014 г, постановено по гр.дело № 2828/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.12.13 г, по гр.дело № 32707/13 г на СРС, 78 състав за прекратяване производството по делото на основание чл.328 ал.2 от ГПК. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния закон, поради което след допускането му до касационен контрол следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по същото. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че процесуалноправния въпрос „приложима ли е фикцията на чл.41 ал.2 от ГПК при наличие на данни, че връчителят е посетил адреса на призоваваното лице в рамките на повече от месец, но не е отбелязал, че това е сторено по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса” е разрешен от възивния съд в противоречие с решение № 298 от 10.7.12 г на ВКС по гр.дело № 505/11 г на Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното : Б. Н. К. е предявила срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.В исковата молба К. е посочила адрес за призоваването си своя домашен такъв, който е къща в [населено място],[жк], [улица], ет.. В първото проведено по делото съдебно заседание на 17.10.13 г СРС е приел, че ищцата е нередовно призована и не е дал ход на делото. В следващото съдебно заседание, проведено на 10.12.13 г съдът е приел, че ищцата е редовно призована при условията на чл.41 ал.2 от ГПК, дал е ход на делото, приел е, че К. не е взела становище по писмения отговор и доказателствата, представени от ответника, не се е явила в първото по делото заседание и не е поискала делото да се гледа в нейно отсъствие, поради което по искане на ответната страна и на основание чл.238 ал.2 от ГПК е прекратил производството по делото. С обжалваното въззивно определение е потвърдено това на първоинстанционния съд.Прието е, че определението на СРС е правилно и законосъобразно, тъй като ищцата не е била намерена на адреса, който сама е посочила за призоваване, за период по-дълъг от един месец, при това положение по отношение на нея законосъобразно е приложена нормата на чл.41 ал.2 от ГПК като същата е счетена за редовно призована, даден е ход на делото и производството по същото е прекратено, предвид наличие на предпоставките на чл.238 ал.2 от ГПК. По касационното основание. Поставеният от касатора процесуално правен въпрос „приложима ли е фикцията на чл.41 ал.2 от ГПК при наличие на данни, че връчителят е посетил адреса на призоваваното лице в рамките на повече от месец, но не е отбелязал, това да е сторено по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса” е разрешен от възивния съд в противоречие с решение № 298 от 10.7.12 г на ВКС по гр.дело № 505/11 г на Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика.С представеното решение е прието, че при удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че същият го е напуснал или за продължителното му отсъствие, фикцията по чл.41 ал.2 от ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл в обичайното време за пребиваване на адреса. По основателността на касационната жалба. В представената по делото призовка, въз основа на която съдът е приел, че ищцата е призована редовно при условията на чл.41 ал.2 от ГПК, връчителят е отбелязал единствено, че е посетил адреса на посочените дати, без да е открил призоваваното лице. Връчителят не е удостоверил в какви часове е посетил адреса, поради което не може да се направи извод, че това е извършено в различно време, в това число в обичайното за пребиваване на посочения домашен адрес време /сутрин или вечер/.При това положение фикцията на чл.41 ал.2 от ГПК е незаконосъобразно приложена.В проведеното съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено при условията на чл.238 ал.2 от ГПК ищцата е била нередовно призована, следователно прекратяването е незаконосъобразно. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 3.6.2014 г, постановено по гр.дело № 2828/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. ОТМЕНЯВА определение от 3.6.2014 г, постановено по гр.дело № 2828/2014 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.12.13 г, по гр.дело № 32707/13 г на СРС, 78 състав за прекратяване на производството по делото на основание чл.328 ал.2 от ГПК ВРЪЩА делото на СРС, 78 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, които следва да започнат от стадия по провеждане на първо редовно по делото съдебно заседание, с призоваване на страните. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.