6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 67 [населено място], 15.02.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1212 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД срещу определение №180/30.03.2021г. по ч.т.н.д.№276/21г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение №260414/19.01.2021г. по т.д.№7549/2014г. на Софийски градски съд, ТО, с което е оставено без разглеждане подаденото от „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД възражение вх.№303776/17.12.2020г. срещу отказ на синдиците на „КТБ“ АД /н./ да включат в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.3 от ЗБН или евентуално по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН вземане на дружеството за съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист по т.д.№6679/2016г. на СГС, ТО, VІ -11 състав. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Когато е налице празнина в правото може ли същата да бъде запълнена по аналогия или тълкувателен път от съда?; 2.Как следва насрещните страни по искове за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика на несъстоятелната банка, да искат възстановяване на сторените от тях разноски, които са им присъдени със съдебен акт? Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. С молба вх.№292621 от 25.11.2020г. до лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД е поискало да бъде прието и включено в списък на вземанията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност на банката, негово вземане в размер на 12 600 лева, представляващо съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, което „КТБ“ АД /н./ е осъдено да заплати във връзка с прекратяването на производството по т.д.№6679/2016г. на СГС, ТО, VІ -11 състав. С писмо от 09.12.2020г. лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, са уведомили кредитора „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД, че тъй като са изтекли преклузивните срокове по чл.63, ал.1 от ЗБН и чл.65, ал.1 от ЗБН, не е налице правен способ, чрез който искането да бъде удовлетворено. Кредиторът „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД, е подал до съда по несъстоятелността възражение вх.№303776/17.12.2020г. срещу постановения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ отказ. С определение №260414/19.01.2021г. по т.д.№7549/2014г. на Софийски градски съд, ТО, е оставено без разглеждане подаденото от „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД възражение вх.№303776/17.12.2020г. Съдът по несъстоятелността е приел, че вземането по своя характер не е такова, което да подлежи на служебно вписване по реда на чл.64 ал.2 от ЗБН. Изтъкнал е, че тъй като с посочената разпоредба се създава изключение от правилото, че списъците по чл.64 ал.1 от ЗБН се съставят в предварително определен срок, кръгът на посочените в чл.64 ал.2 от ЗБН вземания не подлежи на разширително тълкуване и не се позволява прилагане по аналогия на общия закон, какъвто се явява Търговският закон спрямо Закона за банковата несъстоятелност. За да потвърди обжалваното определение съставът на САС е изложил мотиви, че за разлика от ТЗ, ЗБН не предвижда каквато и да е възможност за удовлетворяване на вземания, възникнали след решението по чл.13 от ЗБН, включително не предвижда и ред за удовлетворяване на тези вземания. Посочил е, че нормата на чл.4 ал.1 от ЗБН определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. Според въззивния съд нормата е от императивен порядък и не предпоставя разширително тълкуване, позволяващо кръгът на лицата, определени като кредитори на несъстоятелността на банката, да бъде разширяван, включително да бъде разширяван и периодът на възникване на вземанията, подлежащи на удовлетворяване. Процесуалноправният въпрос относно реда за удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност на вземанията за съдебни разноски, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика на несъстоятелната банка, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Осъществено е и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: по поставения въпрос не е създадена практика на ВКС и отговорът му ще допринесе за изясняване на приложимите правила на ЗБН. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл.70 от ЗБН не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът. Неоспоримостта на вземанията произтича от предвиденото в чл.69 ал.2 от ЗБН установително действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗБН установява задължение за синдика да допълни списъка по чл.67, ал.2 от ЗБН / одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения/ с вземанията, установени с решение по чл.65 ал.2 или по чл.68 ал.3 от ЗБН, както и с вземанията - предмет на решение по чл.20, ал.4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно производство. След като вземанията за разноски в производствата по исковете чл.20, ал.4 от ЗБН, чл.65, ал.2 от ЗБН и чл.68 ал.3 от ЗБН / за установяване съществуването на вземания на кредитори на банката/ подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН, същото би следвало да е разрешението за разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Страните в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, на които са присъдени разноски, не следва да бъдат поставени в по – неблагоприятно положение от страните в останалите съдебни производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност. Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал.2 на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл.94, ал.1, т.1 – т.8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл.94, ал.1, т.7 от ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл.102 от ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл.725 от ТЗ. Следователно в чл.4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетволявани вземания, свързани с развитието на производството – разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по –силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката – длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност. По тези съображения и предвид изрично предвидената неоспоримост на вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение в производства с участието на синдика, следва да се приеме, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН / ред. доп. – ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./ Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл.54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Посочените вземания за съдебни разноски подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл.71 ал.1 от ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане за съдебни разноски е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН – в отделно производство и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. В това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Това е редът за защита и на всички кредитори с вземания, установени с решение по чл.65 ал.2, чл.68 ал.3 и чл.20 ал.4 от ЗБН, в случай на отказ на синдика да допълни списъка, доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на синдика да коригира списъка извън производството по чл.68 от ЗБН. Именно поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл.66 от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка на неприетите вземания. В настоящата хипотеза, вместо да разгледа по реда на чл.68 от ЗБН подаденото от кредитора „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД възражение вх.№303776/17.12.2020г. срещу отказа на лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./ да допълнят списъка по чл.67, ал.2 от ЗБН с вземане за разноски, присъдени в производство по предявени от тях искове по чл.26 от ЗЗД и чл.135 от ЗЗД, съдът по несъстоятелността е оставил същото без разглеждане, като е изтъкнал, че кръгът на посочените в чл.64 ал.2 от ЗБН вземания не подлежи на разширително тълкуване и не се позволява прилагане на закона по аналогия. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че подаденото от „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД възражение вх.№303776/17.12.2020г. неправилно е оставено без разглеждане, поради което обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН на подаденото от кредитора „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД възражение вх.№303776/17.12.2020г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №180/30.03.2021г. по ч.т.н.д.№276/21г. на Софийски апелативен съд, ТО, както и потвърденото с него определение №260414/19.01.2021г. по т.д.№7549/2014г. на Софийски градски съд, ТО. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН на подаденото от кредитора „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД възражение вх.№303776/17.12.2020г. срещу отказа на лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./ да допълнят списъка по чл.67, ал.2 от ЗБН. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.