Р Е Ш Е Н И Е №8 гр. София, 2 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1654 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от защитника на подсъдимия П. П. - адв. К. К. против въззивно решение № 120/19.10.2015 г., постановено по внохд № 136/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата се изтъква, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че следствие на неправилното възприемане и превратно тълкуване на събраните доказателства, в резултат на нарушените правила на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение, предходните съдебни инстанции са достигнали до неправилни правни изводи относно сътавомерността на вмененото във вина на подсъдимия престъпление и респективно неправилно са отхвърлили тезата, че той не е извършил деянието виновно, поради наличие на случайност по смисъла на чл.15 от НК. Претендира се при условията на алтернативност да бъде отменено въззивното решение и присъдата, подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание подсъдимият П. Ц. П., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му адв.К. поддържа депозираната жалба и настоява тя да бъде уважена по наведените в нея и в депозираните „писмени бележки” съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Частният обвинител П. В. редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощеният от него повереник адв. С. Ч., който в постъпилата писмена защита моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С втора по ред първоинстанционна присъда № 11/17.03.2015 г. по нохд № 484/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановена след отмяна на първата оправдателна присъда от въззивната инстанция, подсъдимият П. П. е признат за виновен в това, че на 08.11.2012 г. в [населено място], при управление на л.а. „Фиат Д.” с ДК № РА 08-77 ВК, след като е нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 и чл.50а от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на К. В. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в” във вр. с чл.342 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. В тежест на П. са възложени и направените по делото разноски в размер на 3 455 лв.. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 136/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. След провеждането на съдебно следствие - повторното изслушване на свидетеля - очевидец на катастрофата и на вещите лица по назначената петорна авто-техническа експертиза, назначаването и приемането на допълнителна такава, с решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Настоящият касационен състав намира, че апелативният съд не е допуснал претендираните съществени нарушения на процесуалните правила. Следствие на проявената процесуална активност от страна на въззивния състав при разглеждането на делото са събрани всички възможни доказателства, които имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени фактически положения от вторионстанционния съд са основани на целия обем на доказателствения материал, чиято оценка е извършена в съответствие с изискванията на чл.107 ал.5 от НПК, поради което неоснователни са възраженията, че съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на едностранчив анализ, в нарушение на правилата на формалната и правната логика. При липсата на избирателна активност са преценени обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, най-вече на прекия очевидец на случилото се – св. К., съпоставени преимуществено със заключението на назначената петорна авто-техническа експертиза, допълнителната такава и с разясненията на вещите лица в съдебно заседание. Изяснен е по несъмнен начин основния въпрос по делото, а именно в кой момент всеки един от двамата - подсъдимият и пострадалият е навлязъл в кръстовището и дали това е станало, когато П. е могъл да вземе мерки и да предотврати настъпването на удара. В тази връзка безспорно е установено, че пострадалият велосипедист К. В. е навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал на светофара, като в момента на съприкосновението с лекия автомобил той се е движел с 15 км./ч., а колата с 23 км./ч.. Подсъдимият, въпреки че е потеглил на зелен сигнал, не е видял пострадалия и е реагирал в един по-късен момент, когато ударът между двамата е бил неизбежен, тъй като предната лява колонка на управлявания от него автомобил е пречила на видимостта му към колоездача. Същевременно с това обаче, за П. не е имало обективни причини да не може да възприеме велосипедиста и да реагира своевременно преди той да попадне в опасната му зона за спиране, тъй като той е управлявал лекия автомобил в продължение на три години преди възникване на катастрофата, т.е. лявата колонка на колата не е изненада за него и той е бил длъжен да се съобрази с тази особеност на превозното средство. За да избегне възникналото ПТП той е имал на разположение 4,29 секунди, т.е. разполагал с достатъчно време ако беше наблюдавал цялото кръстовище и развитието на динамиката на конкретната пътна ситуация, да преодолее пречещата на видимостта му колонка, да забележи велосипедиста и да спре, като избегне произшествието. При така установените факти от инстанциите по същество, които не могат да бъдат променяни от касационния състав, законосъобразно е прието по делото, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и чл.50а от ЗДП. Изгубването на контрола върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата за движение, може да се дължи както на заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейването му и др., без това да е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта. Същевременно с това обаче то обхваща и всички действия на водача, които засягат и техническото състояние на пътното превозно средство, включително и спецификата на конструкцията му. На второ място, въпреки че подсъдимият е имал зелен сигнал на светофара на него му е било забранено да навлезе в кръстовището, преди то да бъде освободено от всички навлезли напречно движещи се участници. След като не е изпълнил задълженията, предписани му от закона – да не навлиза в кръстовището, когато същото все още не е било освободено от л.а „О. А.”, управляван от св.К. и от пострадалия велосипедист, както и с особеностите на автомобила му, свързани с лявата странична колонка, подсъдимият сам се е лишил от възможността да не причини престъпния съставомерен резултат, поради което в случая чл.15 от НК е неприложим, тъй като случайно деяние има само, когато деецът не е допуснал никакви нарушения, поради което и не следва да носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици, т.е подсъдимият не може да бъде оневинен. Наред с гореизложеното не следва да се изключва или подценява вината на самия пострадал. В случая инкриминираното ПТП последица, на което е настъпила смъртта на колоездача В., е следствие и на собственото му виновно поведение и то е в пряка причинна връзка с резултата, дори в повече отколкото поведението на самия подсъдим. Именно съпричиняването на резултата от страна на пострадалия, който е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара, без да вземе мерки за личната си безопасност, е останало встрани от вниманието на предходните инстанции при индивидуализация на наказанието като значението му е недооценено. Същевременно с това е подценено и значението на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства /чисто съдебно минало, упражняването на обществено полезен труд, наличието на семейство с малолетно дете/ и липсата на отегчаващи такива по отношение на П.. Ето защо макар и определени, при хипотезата на чл.55 от НК сроковете на наложените наказания от една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС се явяват необосновано завишени, поради което настоящият състав на ВКС намира, че те следва да бъде намалени до осем месеца, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивния акт. Определеният изпитател срок от три години, в който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода е с минималната предвидена в закона продължителност и не може да бъде допълнително редуциран. По този начин настоящият касационен състав счита, че ще бъде спазен критерият за справедливост на наказанието. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 120/19.10.2015 г., по внохд № 136/2015 г. на Апелативен съд - Пловдив, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия П. Ц. П. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: