3 Определение по ч.т.д. № 301/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №330 София, 29.05.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 301 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.396 ал.2 предл.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] и Н. П. Й. срещу Определение № 321 от 15.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 4470/2011 год. на Софийски апелативен съд. С това определение, САС се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба на [фирма] срещу постановеното по реда на чл.390 ГПК Определение от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 16050/2011 год. на Софийски градски съд с което е бил постановен отказ по искането за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл.422 ал.1 ГПК. След отмяна на първоинстанционния акт, съставът на САС е допуснал обезпечението, като е наложил обезпечителна мярка „запор” върху банкови сметки на [фирма] и на Н. П. Й. до размера на 113252.45 лв. Определил е гаранция в размер на 11325 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В разд.І на изложението се съдържа позоваване на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК по въпроса за проверката на допустимостта на съдебния акт. Съдържащите се в разд.ІІ на изложението въпроси произтичат от тезата за неправилна преценка на въззивния съд по отношение на вероятната основателност на бъдещия иск. Поради това и макар и структурирани като въпроси, въвеждат се твърдения за допуснати от състава на САС нарушения при преценката на вероятната основателност на иска. Въпросът дали следва да бъде доказвано наличието на обезпечителна нужда е по-скоро риторичен. Не са налице основанията по т.2 и 3 на чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че формулираните от касаторите въпроси са съобразени с критериите на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, то въпросът с вероятната основателност на иска няма качеството на обуславящ изводите на САС. За да допусне обезпечението, въззивният състав се е позовал на това, че има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК, което има обуславящо значение за обезпечителната нужда на иска по чл.422 ал.1 ГПК с оглед спецификата и взаимната обвързаност на двете производства – заповедното и исковото. Във въззивния акт не се съдържа каквото и да е позоваване на вероятната основателност/неоснователност на иска. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че обсъждането на доказателствата и включването на самостоятелни мотиви по вероятната основателност на иска, би съставлявало недопустимо привнасяне в рамките на обезпечителното производство на елементи от спора по същество. Такова нарушение САС не е допуснал, а ако би допуснал, именно то би подлежало на контрол за допустимост по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Налице е основанието за произнасяне по основателността на частната касационна жалба, с оглед въведената в разд.І на изложението, теза за недопустимост на произнасянето по съществото на искането по реда на чл.390 ГПК, поради обстоятелството, че междувременно искът за установяване съществуването на вземането е бил предявен по реда на чл.422 ГПК и производството по него е висящо. Ще следва да се отбележи, че съгласно т.1 на ТР № 1/2010 год., правомощията на касационния съд обхващат преценката по допустимостта на въззивния акт, а не правилността на преценката на въззивния съд по допустимостта на първоинстанционния акт или искането с което е бил сезиран. Ако изводите на САС относно допустимостта на произнасянето му по същество на искането по чл.390 ГПК, предвид възникналата висящност на спора, са неправилни, по отношение на тях биха се простирали основанията по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, но не и служебната проверка по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, произнасяйки се по основателността на искането и по наличието на предпоставките на чл.290 ГПК за допускане на обезпечение, въззивният съд не е постановил недопустим съдебен акт. Искът и имал характеристиката на „бъдещ” към момента на депозирането на искането по чл.390 ал.1 ГПК. В конкретния случай, предявяването на иска по реда на чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 ГПК е обвързано с предвиден от закона едномесечен срок. Срокът е преклузивен, поради което произнасянето по реда на чл.390 и сл.ГПК не намира отражение по отношение на него – не го спира и не го прекъсва. Но и спазването му, т.е. предявяването на иска не води до обезсилване на процесуалните действия, извършени по реда на чл.390 и сл. ГПК и иницииране на ново производство по реда на чл.389 ГПК. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 321 от 15.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 4470/2011 год. на Софийски апелативен съд. ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на [фирма] и Н. П. Й. срещу Определение № 321 от 15.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 4470/2011 год. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.