4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 267 София, 27 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....десети юни..... две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА.....…и на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 579 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура и жалба на частния обвинител Е. Г. К. срещу въззивна присъда № 15/ 20.01.2015 г. по внохд № 4554/ 2014 г. на Софийския градски съд. С оплаквания за допуснати процесуални нарушения при оценката на събраните доказателства оспорилите съдебния акт страни претендират неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседания прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и счита, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Повереникът на частния обвинител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитата на подсъдимия намира присъдата за правилна и моли да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда, установи следното: С присъда от 30.05.2014 г. по нохд № 313/2012 г. Софийският районен съд признал подсъдимия П. С. П. за виновен в това, че на 25.05.2008 г. при управление на л.а. „К. В.” нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил тежка и средни телесни повреди на Д. Б. и средни телесни повреди на Е. К., поради което и на основание чл. 343 ал.3 б.А, вр. ал.1 б.Б от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. Лишил го от право да управлява МПС за срок от две години. С оспорената присъда Софийският градски съд признал подсъдимия П. П. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Основните доводи в протеста и жалбата на частния обвинител са, че съдът е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, не е успял да изчисти противоречията в събрания доказателствен материал и да изясни основните факти по делото- бил ли е в движение л.а. „” и къде е настъпил удара между двата автомобила по ширината на пътното платно. Твърди се, че съдът безрезервно е кредитирал показанията на св. М. В. и обясненията на подсъдимия, които били в противоречие с показанията на останалите свидетели, както и че изслушаните автотехнически експертизи не дават категоричен отговор на спорните въпроси. Прокурорът и частния обвинител изразяват упрек към съда, който не бил установил обективната истина по делото, поради което се стигнало до парадоксалното положение и двамата участници в катастрофата да са оправдани. Касационният състав намира оплакването за неоснователно. Софийският градски съд не е допуснал нарушения при изграждане на фактическите си изводи. Целият доказателствен материал е подложен на внимателна проверка, като съдът е направил пълен анализ на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. Констатираните противоречия между показанията на двете групи свидетели относно местоположението на л.а. „” върху пътното платно към момента на удара са внимателно обсъдени. В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК съдът е изложил убедителни съображения защо кредитира с доверие твърденията на св. В. и на подсъдимия, че непосредствено преди удара св. С. е привел в движение автомобила и е навлязъл в лентата за движение на „”. Изводът, че тези гласни доказателства са достоверни, защото са подкрепени от заключенията на всички АТЕ, които от своя страна са изготвени на база на обективните находки, отразени в огледния протокол и на деформациите на двата автомобила почива на вярната им интерпретация и е логически издържан. При установяване на фактите по делото не са допуснати нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, които да обосноват наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Върховният касационен съд намира, че приетите за установени фактически положения не водят до извод за несъставомерност на деянието. Градският съд е приел, че подсъдимият се движел по [улица]в посока от С. към С., със скорост от 70-80 км.ч., след колона от автомобили. В обратната посока се движил св. С., управлявайки л.а. „”. Когато наближил кръстовището с [улица], св. С. спрял автомобила около мислената разделителна линия, дал ляв мигач и изчаквал преминаването на насрещно движещите се автомобили, защото искал да извърши ляв завой. В момента, когато подсъдимият също приближил кръстовището св. С. предприел пресичане на осовата линия и навлязъл в насрещната лента, по която се движел л.а. „К.”. Разстоянието между двата автомобила било 34.12 м., а опасната зона за спиране на л.а.”К.” била 47 м. Подсъдимият употребил спирачки и свил в дясно, но не могъл да избегне удара, който настъпил изцяло в неговата лента за движение. След удара, л.а. „К.” продължил движението си и ударил пострадалите, които в този момент се намирали на сергия за продажба на череши, разположена в дясно край пътя. При така изяснения механизъм на произшествието Софийският градски съд неправилно е приел, че подсъдимият не е нарушил правилата за движение, тъй като не бил длъжен да очаква неправомерното поведение на другия участник в катастрофата, който не е изпълнил задълженията си по чл. 37 ал.1 от ЗДП. Заключението, че подс. П. се е движил правомерно и не е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП не държи сметка за конкретните пътни условия, при които е реализирано транспортното произшествие. Установените по делото факти сочат, че движението е било интензивно, особено в посоката от София към С., че подсъдимият е приближавал кръстовище и е видял от достатъчно разстояние спрелия, подал ляв мигач автомобил „”, че в дясно от платното се е намирала сергия за продажба на плодове, където е имало много купувачи. Всички тези фактори на конкретната пътна обстановка имат съществено значение за безопасността на движението и подсъдимият е следвало да се съобрази с тях при избиране на скоростта, както изисква нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП. Усложнените пътни условия не са разрешавали движение със скорост от 70-80 км.ч. Избраната от П. скорост на автомобила не му е позволила да избегне възникналата опасност на пътя, която е била напълно предотвратима при движение с 50 км.ч. /според заключението на тройната АТЕ/. Обстоятелството, че опасността е възникнала от неправомерното поведение на другия участник в движението не освобождава дееца от отговорност, щом като той също е нарушил правилата за движение, свързани с режима на скоростта. В случая, подс. П. се е движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и сам се е постанови в невъзможност да предотврати удара с л.а. „”. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение прие, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1 т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 15/ 20.01.2015 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 4554/2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: