Р Е Ш Е Н И Е № 270 гр.София, 10.01.2017 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 916/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, по касационната жалба, подадена от И. К. Г. и М. ван ден Б. Г., двамата действащи едновременно чрез адв. И. П. С. и адв. М. А. Я., срещу въззивно решение № 294/23.11.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 333/2015 г. в частта, с която те са осъдени, солидарно с П. К. П. и Н. И. Г., да заплатят по 120 000 лв. обезщетение, на осн. чл. 48 ЗЗД, на М. П. Х. и на М. С. Т., ведно с лихвата, считано от деликта до окончателното издължаване, и съдебноделоводни разноски. Касаторите излагат съображенията за неправилност на въззивното решение поради противоречие с чл. 48, ал. 3 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и поради необоснованост. Считат, че не отговарят по реда на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, защото са положили всички нужни грижи за възпитанието на сина си Н. Г.. Обезщетението, освен това, не е справедливо - размерът му е завишен, а ищецът М. Х. няма основание да претендира обезщетение, защото не е поддържал връзки нито със сина си, нито с майката. М. П. Х. и М. С. Т., чрез адв. И. С., изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, да бъде потвърдено. Адв. С. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 Закона за адвокатурата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 284/18.03.2016 г. по материалноправния въпрос за тълкуване на чл. 48, ал. 3 ЗЗД – кога родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от противоправно поведение не непълнолетното им дете. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинил, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете – деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е неоснователна. М. П. Х. и М. С. Т. са предявили искове за присъждане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им П. М. Х., причинена умишлено, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, от П. К. П. и Н. И. Г.. Исковете са предявени против преките извършители, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, и против И. К. Г. и М. ван ден Б. Г., родители на непълнолетния по време на убийството Н. Г., на осн. чл. 48 ЗЗД. Съдът осъдил всички ответници солидарно да заплатят на всеки един от ищците обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно с лихвата, считано от 29.09.2011 г., както и сторените в двете инстанции съдебноделоводни разноски, съразмерно уважената част от исковете. Въззивния съд е определил размера на паричното обезщетение по справедливост, като е съобразил конкретно установените неимуществени увреждания на ищците, продължителността и степента на претъпените болки и страдания от загубата на дете, които ищите са търпели и продължават да търпят, възрастта на пострадалия – 22 г., начинът, по който е бил умъртвен – насилствено, по особено жесток начин и как това се е отразило на родителите, социално-икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни случаи и идентични увреждания. Въззивното решение е влязло в сила в частта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Пред настоящия състав, след преценката по чл. 288 ГПК, предмет на касационна проверка е само решението, с което И. К. Г. и М. ван ден Б. Г. са осъдени да заплатят обезщетение, ведно с лихви и разноски по делото, солидарно с преките извършители на деликта, с оглед ангажиране на отговорността им по чл. 48 ЗЗД. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Тълкуването, дадено от въззивния съд на чл. 48, ал. 3 ЗЗД е съответно на това, прието от настоящи състав по чл. 290 ГПК. Правилно ответниците И. Г. и М. В. ден Б. Г., като родители на извършителя на деликта – непълнолетния по време на престъпното деяние Н. И. Г., са осъдени да заплатят обезщетение по чл. 48, ал. 1 ЗЗД за вредите, причинените на пострадалите. Няма основание за освобождаването им от отговорност по силата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД. Материалният закон е точно приложен, поради което и въззивното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на адв. С. за определяне и присъждане, в негова полза, на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Той е упълномощен от ищците М. Х. и М. Т. да ги представлява по делото, до приключването му във всички инстанции, вкл. и в производства по отмяна, като съгласно представените договори за правна защита и съдействие, е получил адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. от всеки – л. 7 и л. 8 от първоинстнционното дело. Следователно адвокатската защита не е поета от адв. С. като безплатна. След това, в следващите инстанции, няма нито твърдения, нито доказателства за преуреждане на отношенията между доверители и довереник – за безплатно процесуално представителство на страните по делото от адвокат С. поради някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдът, за да определи служебно и да присъди в полза на адвокат възнаграждение за представителство по делото, извън хипотезите на назначаването му като особен представител по ГПК, следва да е налице валидно упълномощаване на адвокат от страна по делото и поне уговорка, че адвокатската защита се предоставя безплатно. Обратното би означавало съдът да не изисква доказателства за уговорен и съответно платен адвокатски хонорар, а във всички случаи, когато подобни доказателства няма, да присъжда служебно в полза на адвоката такъв, щом е бил упълномощен от страна по делото. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 294/23.11.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 333/2015 г. в частта, с която от И. К. Г. и М. ван ден Б. Г.,са осъдени, на осн. чл. 48 ЗЗД, солидарно с П. К. П. и Н. И. Г., да заплатят по 120 000 лв. обезщетение на М. П. Х. и на М. С. Т., ведно с лихвата, считано от деликта до окончателното издължаване, и съдебноделоводни разноски. ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат И. С. от АК – Г. за служебно определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА за процесуално представителство на М. П. Х. и на М. С. Т. в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: