Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение за оставане без работа * дължимо обезщетение


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

С. 29.05.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1177/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. С. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ж. Д., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 303 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 671/2012г., с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд, ІІІ с-в, № 151 от 19.03.2012г. по гр.д. № 1990/2011г., с което е отхвърлен предявеният от В. В. С. срещу Р. М. А. от [населено място] в качеството й на [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
С определение № 258 от 28.02.2013г., постановено по настоящото дело № 1177/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работник, който след уволнението е работил на половин работен ден.
Ответницата по касация Р. М. А. от [населено място], осъществяваща търговска дейност като [фирма], не е изразила становище.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
За времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, работодателят му държи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за не повече от шест месеца. Съгласно чл. 225, ал. 2 КТ когато през този период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. На същото основание работникът или служителят има право на разликата в заплатите и когато е работил на четиричасов работен ден. Независимо дали поради наемането му на по-ниско платена работа или поради наемането му на половин работен ден, пропуснатата полза за работника или служителя, изразяваща се в разликата между получаваното преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и това коeто е получавал на новата работа в шестмесечния период след уволнението, следва да се обезщети на основание чл. 225, ал. 2 КТ.
По основателността на касационната жалба:
За да отхвърли предявения от В. В. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, въззивният съд е приел, че през исковия период ищцата е работила, макар и на четиричасов работен ден. През този период тя е била надлежно осигурявана и осигурителните вноски са плащани от работодателя. За неоснователни е приел доводите на ищцата, че следва да се присъди обезщетение за разликата до пълния работен ден. Приел е, че разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ предоставя право на обезщетение само по отношение на лице, което е останало без работа, т.е. без да реализира трудови доходи.
К. В. В. С. прави оплаквания за постановяване на решението в нарушение на разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Моли решението да се отмени и искът да се уважи като й се присъдят разноските по делото.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна.
В. съд неправилно е приел, че не се дължи обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за оставането без работа поради уволнението когато работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа поради наемането му на половин работен ден. По изложените по-горе съображения и в този случай се дължи обезщетение за безработица, чийто размер съставлява разликата между брутното трудово възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение и това по правоотношението, възникнало след уволнението.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени. Поради липса на доказателства за точния размер на трудовото възнаграждение, което ищцата е получавала по трудовото правоотношение с [фирма], спорът не може да се реши по същество от настоящата инстанция. От приложените към писмото на НАП от 19.12.2011г. справки е видно, че основното трудово възнаграждение на ищцата първоначално е било 120 лв., а към момента на прекратяването му на 01.10.2011г. е било 140 лв. Липсват данни какво е било брутното трудово възнаграждение за всеки от отделните месеци на исковия период, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за назначаване на вещо лице на основание чл. 195, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 303 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 671/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд, ІІІ с-в, № 151 от 19.03.2012г. по гр.д. № 1990/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. С. срещу Р. М. А. от [населено място] в качеството й на [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.


Председател:

Членове: