2 Р Е Ш Е Н И Е № 64 С., 18.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 374/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] /в несъстоятелност/, чрез адвокат В. И. и на [фирма], чрез адвокат А. Л. и адвокат Т. Ц. срещу въззивно решение на Окръжен съд-Плевен № 683/9.12.2009 г. по гр. д. № 657/2009 г., с което е отменено частично решение на Районен съд-Червен бряг № 125/25.05.2009 г., постановено по гр. д. № 311/2008 г. и на основание чл. 200, ал. 1 КТ частично са уважени предявените от К. И. Ч. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] искове за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване в размер на 20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от разходи на лекарства и храна в размер на сумата 2576 лв., както и обезщетение за имуществени вреди от разлика между получаваното преди констатиране на заболяването трудово възнаграждение на длъжността „заварчик” и трудовото възнаграждение, получавано след инвалидизирането по повод професионалното заболяване на длъжността „общ работник” в размер на сумата 6784.14 лв., ведно с лихви за забава. С определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 560/1.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правни въпроси, значими за изхода на конкретния спор, а именно: „преклузивен или давностен характер имат сроковете по чл. 358 КТ” и за тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ относно израза „временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто и смърт”, налагащо се с оглед изменението на чл. 200, ал. 1 КТ през 2004 г. /§ 26 ЗИД, ДВ, бр. 52/2004 г. до последното изменение с ДВ, бр. 15/2010 г./ във връзка с отговорността на работодателя за вреди от професионално заболяване, причинило под 50% трайно намалена работоспособност, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответниците през различни периоди от време на длъжността „заварчик” – при ответника [фирма] / в несъстоятелност/, като правоприемник на МЗ „Девети май”,[населено място] бряг до 27.08.2001 г., след което е работил при втория ответник [фирма] – до м. месец април 2007 г. С ЕР на Т. за белодробни болести,[населено място] № 1124/8.06.2007 г. на ищеца е признато професионално заболяване и му е определена 30% намалена работоспособност. С друго ЕР на Т. Общи заболявания към У. [фирма] на ищеца е признато общо заболяване и професионално заболяване „пневмокониоза”, като му е определена 72% намалена работоспособност. Съдът е приел, че установеното по надлежния ред професионално заболяване е довело до инвалидизирането на ищеца и се характеризира с необратимост и прогресиращо развитие, както и че е повлияло състоянието на общото му заболяване. Възражението на първия ответник за погасяване по давност на претенциите за обезщетение на вреди от професионалното заболяване е отхвърлено от съда като неоснователно, като е прието, че вземането е станало изискуемо от датата на признаване професионалния характер на заболяването, че сроковете по чл. 358 КТ са давностни /така и с Р. № 1830/18.11.1994 г. по гр. д. № 2399/1994 г., ВС, ІV г. о./, както и че в случая вземането на ищеца не е погасено по давност. Относно тълкуването и прилагането на чл. 200, ал. 1 КТ /ред., ДВ, бр. 52/2004 г./ въззивният съд е приел, че отговорността на работодателя следва да се ангажира и при трайно намалена работоспособност до 50% /както е прието и с Р. от 21.01.2008 г. по гр. д. № 392/2007 г.,ОС-София. Решението на въззивния съд е правилно. Възражението на ответника [фирма] за изтекла 3-годишна погасителна давност съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователно. Съгласно чл. 358, ал.1, т. 2 КТ давностният срок за този вид искове започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая вземането за обезщетение на вреди от причинена трайно намалена работоспособност от професионално заболяване може да бъде упражнено след признаване професионалния характер на заболяването с експертно решение на Т.. В случая ЕР на Т. по белодробни заболявания № 1124 е постановено на 8.06.2007 г. и вземането на ищеца за обезщетение е станало изискуемо от 8.06.2007 г. От тази дата до датата на предявяване на иска по чл. 200, ал. 1 КТ – 2.12.2008 г. давностният срок не е изтекъл. По материалноправния въпрос „отговаря ли работодателя за вреди от професионално заболяване, ако то не е довело до временна или трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника /служителя” според ВКС на РБ, състав на Трето г. о. отговорът на този въпрос е положителен. Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, нтрайна неработоспособност над 50% или смърт на работника /служителя/ работодателят отговаря имуществено. Отговорността на работодателя се ангажира по тази разпоредба в случаите, когато професионалното заболяване е довело до временна неработоспособност, каквато по силата на чл. 44, ал. 1 НЕР от 2000 г./отм./, респ. чл. 6, ал. 1 НМЕР от 2005 г./отм./ е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради заболяване, в т. ч. и професионално, или в други изрично предвидени хипотези, или до трайно намалена, вкл. до 50% или изгубена работоспособност. В този смисъл ВКС на РБ, ІІІ г. о. вече се е произнесъл с решения № 323/27.04.2010 г. по гр. д. № 483/2009 г. и № 230/10.05.2010 г. по гр. д. № 2487/2008 г. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, имащи задължителен характер съгласно ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Неоснователни са оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила –касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране солидарно отговорността на касаторите в качеството им на бивши работодатели на ответника по касация на основание чл. 200, ал. 1 КТ. По делото е установено от заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, писмени доказателства, показания на свидетеля Е. М., че професионалното заболяване, от което е заболял ответника по касация „пневмокониоза” е в причинна връзка с вредните условия на труд, при които ответникът по касация е работил в продължение на 16 години общо при двамата работодатели. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие серия А, № 0890654 от 16.02.2010 г. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 683/9.12.2009 г., постановено по гр. д. № 657/2009 г. ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, седалище и адрес на управление:[населено място] бряг 5980, област Плевен, [община] бряг, представлявано от синдик Ц. Б. и [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място] бряг 5980, ж. к. К. Б. солидарно да заплатят на К. И. Ч. от[населено място], [община] бряг, област Плевен сумата 500.00 лв. разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: