5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 403 Гр. София, 21.02.2024г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.т.д № 201 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ /НАП/ срещу определение № 811/20.11.2023г. по ч.т.д. №498/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 147 от 11.08.2023г. по търг.дело № 18/23г. по описа на ОС- Силистра, с което е прекратено производството по делото по иска на НАП с правно основание чл. 694 ТЗ, предявен срещу „Манекс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и синдика на дружеството. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и съдът не е отчел наличието на всички предпоставки за законосъобразно развитие на производството по чл. 694 ТЗ. Счита, че преценката от съда на допустимостта на молбата за предявяване на вземането и съответствието й с реквизитите, може да се преценява от съда преди произнасянето по нея от синдика, но не и след това, поради което недопустимо въззивният съд е направил разширително тълкуване на определение №101/23.05.2023г. на първоинстанционния съд по т.д.№18/2023г. Възразява и срещу извода на въззивния съд, че определението на съда по несъстоятелност било обжалваемо, като се позовава на изричната разпоредба на чл.692, ал.6 от ТЗ. Предвид горното претендира допускане до касационно обжалване на определението, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният касатор се позовава на хипотезите по чл. 280, ал.1, т. 1 - т.3 ГПК и на очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Има ли процесуална валидност липсващ диспозитив, който би бил изведен от мотивите на съдебния акт?“ 2. „Има ли процесуална валидност действието на съда по несъстоятелността по прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във връзка с ал.1 ГПК по отношение на молбата за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност, а именно същата да бъде върната на кредитора, след като вече я е връчил на синдика и той се е произнесъл със списък на приети вземания?“. Ответниците по жалбата „Манекс“ ЕООД и синдика В. Г. са получили преписи от жалбата и не са подали отговор. Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: Производството по търг. дело № 18/23г. по описа на ОС - Силистра е образувано по искова молба на НАП срещу „Манекс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и синдика на дружеството с правно основание чл. 694 ал.2 от ТЗ за установяване на съществуването на неприето вземане. Производството по несъстоятелност на дружеството е открито с решение № 57 от 03.12.2021г. С молба вх.№ 576 от 21.02.2023г. НАП е предявила публични вземания за главница и лихви, установени с издаден ревизионен акт от 12.09.2022г., поправен с ревизионен акт от 11.01.2023г. и потвърден с решение на директора на Дирекция ОДПА-Варна от 17.01.2023г. Предявените с молбата вземания са включени от синдика в списък на служебно приети вземания, обявен в Търговския регистър. Съдът по несъстоятелността с определение № 101 от 23.05.2023г. е приел, че вземането, основано на представените ревизионни актове, е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, предявено е след сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, поради което е недопустимо включването му в списък на служебно приети вземания и е постановил определение, с което е изключил вземанията на НАП от списъка на служебно приетите вземания. След постановяване на определението от НАП, в законовоопределения срок, е предявен иска по чл. 694 от ТЗ за установяване на съществуване на вземането. С обжалваното определение АС – Варна е потвърдил прекратителното определение на ОС – Силистра, като е посочил, че е недопустимо включване в списъка на старо вземане, което е предявено след изтичане на преклузивния срок, като в такъв случай съдът служебно и без възражение го изключва от списъка и оставя без разглеждане молбата за предявяване на вземането. Въззивният съд е посочил, че защитата срещу този акт на съда по несъстоятелността е обжалване с частна жалба и в производството пред апелативния съд срещу оставянето на молбата за предявяване на вземането без разглеждане, ще се извърши проверка на допустимостта на произнасянето на синдика – дали се касае за старо вземане, за предявяването на което преклузивният срок е изтекъл, или се касае за нововъзникнало вземане след откриване на производството по несъстоятелност. Апелативният съд е приел, че в случая съдът по несъстоятелността с определението от 23.05.2023г. се е произнесъл служебно, без възражение, по допустимостта на включването на публичните вземания - главница и лихви, установени с издаден ревизионен акт от 12.09.2022г., поправен с ревизионен акт от 11.01.2023г. Посочил е, че липсата на изричен диспозитив „оставя без разглеждане молбата за предявяване на вземането“, доколкото вземането е включено в списък на служебно приетите вземания, не променя характера на акта на съда по несъстоятелност и че това определение е обжалваемо съобразно общите предпоставки за обжалваемост на определенията на съда като преграждащо правата на кредитора по предявяване на вземанията му. Приел е, че прекратителното определение следва да бъде потвърдено, а страната - да реализира правата си по реда на обжалване на постановеното от съда по несъстоятелност определение по чл. 692 ТЗ по допустимостта на списъка на служебно включените публични вземания. ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може служебно да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, както и при вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. За да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на която се позовава жалбоподателя НАП - очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Съгласно константната практика на ВКС, с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от кредитор на дружество в производство по несъстоятелност, се цели установяване на съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане. Предпоставките за допустимост са да е налице предявяване на вземането, произнасяне от синдика по него, възражение по списъка, определение на съда във връзка със същия, като при изключване на прието от синдика вземане, кредиторът, който го е предявил, е легитимиран да предяви иск за установяване на съществуването му. На настоящия състав е служебно известна практиката, обективирана в определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК №310/31.07.2020г. по ч.т.д.№ 433/20г. на ІІ т.о. на ВКС и в решение по чл.290 ГПК №172/19.03.21г. по т.д.№2504/19г. на ІІ т.о. на ВКС, установяваща диференциран подход спрямо необходимостта от спазване на преклузивните срокове по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ за предявяване на публичните вземания в зависимост от това дали съставените по отношение на тях актове за установяване на публични държавни и общински вземания имат декларативен /в случаи на възникването им по силата на закона/ или конститутивен ефект /когато фактическият състав, от който възниква вземането включва и издаване на нарочен акт за установяването им по основание и размер/, като във втория случай, при положение, че актът е съставен за стари вземания след изтичането на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, тези срокове са неприложими, тъй като фактическият състав по възникването им не е бил все още осъществен към момента на изтичането им. При това положение произнасянето на съда дали вземането е старо и дали е следвало да е предявено в сроковете по чл. 685 ТЗ, респ.688 от ТЗ или предвид конститутивния ефект на акта за установяването му по основание и размер, тези срокове са неприложими, е част от решаващата дейност на съда по съществото на спора. Както се приема в горецитираната практика, при твърдение, че не е спазен преклузивен срок за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, с което по същество се оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора в производството по несъстоятелност, след като има приемане вече от синдика на процесното вземане, то единственият път на защита е чрез иск по чл.694 ТЗ. С оглед на това следва да се приеме, че съществуването на вземането следва да бъде потвърдено или отречено с решението по същество на спора. Формалната съпоставка на ревизионния акт – датата на издаването му, на поправката и потвърждаването му с решение на директора на Дирекция ОДПА - Варна от 17.01.2023г., показва, че фактическият състав по установяване на вземанията на НАП е завършен към тази дата. Въпросът дали вземането, предмет на предявения установителен иск, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност с оглед предявяването му при спазване на преклузивните срокове, или те са неприложими в случая, е по същество на спора и по него съдът дължи произнасяне с решението си. Следва да се посочи, че когато публично вземане се установява по специалния ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност. Ето защо, ако актът за установяване на публичното вземане е издаден за стари вземания след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, последните не намират приложение, тъй като процедурата за издаването на акта за публично вземане, явяваща се условие за предявяването му, не е приключила. Предварителната преценка, направена от съда, обоснована само на формален извод, че не са спазени сроковете за предявяване по чл. 685 ТЗ, респ. 688 ТЗ, не може да обуслови извод за недопустимост в конкретния случай. Настоящият състав констатира, че съществени и решаващи мотиви на Варненски апелативен съд в атакуваното определение, са направения от него извод, че частният жалбоподател – НАП е следвало да обжалва постановеното от съда по несъстоятелността определение № 101/23.05.2023г., постановено в производство по чл. 692 от ТЗ, с което е изключено вземането му от списъка на приетите. Съгласно изричната разпоредба на чл. 692, ал.6 от ТЗ, определенията по ал. 1 и ал. 4 не подлежат на обжалване. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в опр.№268/21.06.2022г. по ч.т.д.№830/2022г. на ВКС, 2 т.о. и мн.др., че обжалването на актовете в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация / чл.613а от ТЗ/, а в случая е налице определение, което по силата на изрична законова разпоредба / чл.692, ал.6 ТЗ/ е изключено от инстанционен контрол, като противно на горното, АС-Варна е посочил в решаващите си мотиви, че това бил пътят на защита на касатора. Този извод води до очевидна неправилност на атакуваното определение, тъй като от самото му съдържание се извежда противоречието му с императивна правна норма и обуславя допускането до касация, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд. Допускането до касация на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК изключва обсъждането на поставените от касатора правни въпроси с обосноваване на хипотезите по чл. 280, ал.1 ГПК. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 811/20.11.2023г. по ч.т.д. №498/2023г. на Апелативен съд – Варна на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК. ОТМЕНЯ въззивното определение № 811/20.11.2023г. по ч.т.д. №498/2023г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него определение № 147 от 11.08.2023г. по търг.дело № 18/23г. по описа на ОС- Силистра, с което е прекратено производството по делото по иска на НАП с правно основание чл. 694 ТЗ. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/