Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 28 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия Чочева касационно наказателно дело № 134 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. М. М. и допълнително постъпило искане от осъдения И. В. Т. за възобновяване на ВНОХД № 1060/2011 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 425/30.11.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 354/10.10.2011 г. по НОХД № 1323/2011 г. на Районен съд – Плевен. С тази присъда подсъдимите К. М. М., И. В. Т. и Т. Д. Й. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 03.09.2009 г., в гр. П., в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 4216 лв. от владението на Т. Й. Т. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и във вр. с чл. 54 от НК на първите двама е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор, а на третия 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години. В тежест на подсъдимите са били присъдени направените по делото разноски. В двете отделно подадени искания, поддържани и в с. з. пред ВКС лично от осъдените и служебните им защитници, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието съобразно чл. 303 от НПК. В искането на И. Т. е заявено и оплакване за явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за Т. намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП намира исканията за възобновяване за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Двете искания за възобновяване са допустими, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледани по същество обаче, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за незаконосъобразно осъждане поради липса на несъмненото доказване на авторството на деянието. Версията, че строителните инструменти, предмет на обвинението, не са били отнемани, а още по-малко е била употребена сила и заплашване, като всъщност те са били продадени от пазача на обекта – св. Т. Т. на подсъдимия Т. съобразно постигната между тях уговорка, е била подробно изследвана и възприета за недостоверна, за което са изложени подробни съображения, вкл. от въззивната инстанция. Показанията на св. Т. Т. за броя на извършителите и начина им на действие (двама влезли във фургона, които отнели вещите, упражнявайки сила и заплаха и трети, на който ги подавали), а също и с какъв автомобил са се отдалечили от мястото на престъплението са били отчетени за напълно подкрепени от конкретно посочени доказателствени източници, обсъдени в пълнота и съобразно действителното им съдържание. Непосредствено след деянието той е излязъл от фургона и е потърсил помощ, като междувременно е успял да различи отличителен белег на автомобила (черен спойлер), който е съобщил на пристигналите на място полицейски служители, както и е дал описание на дейците, вкл. на К. М., който и допълнително е разпознал. Именно въз основа на съобщените от св. Т. Т. първоначални данни и проверка на охранителни камери в съседство автомобилът е бил идентифициран, обявен за издирване и впоследствие при спирането му в него са били установени подсъдимите И. Т. и Т. Й., който ориентирал къде се намират вещите, като те били намерени и върнати на собственика на строителния обект – св. Л. Д.. При тази доказателствена съвкупност, която е била надлежно анализирана и оценена, изводите за доказано умишлено извършване на деянието от подсъдимите не обуславят нарушение по чл. 303 от НПК. Мотивите на възззивния съд по всички тези въпроси са изчерпателни и прецизни, поради което и тяхното преповтаряне е ненужно. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл.198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Проверката на материалите по делото не подкрепя застъпени оплаквания в саморъчно изготвеното искане на осъдения М., че присъдата е „издадена в негово отсъствие” и че не са били взети предвид обясненията му в ДП или в с. з. Съвсем видно е, че той е участвал лично и чрез служебния си защитник в цялото наказателно производство и е зачетена волята му да не да дава обяснения по обвинението. Липсва основание за ревизия на наказанието на осъдения И. Т., в какъвто аспект е заявено оплакване в писменото искане и по същество пред ВКС. При отмерване на наказанието му на 3 години и 6 месеца при минимум от 3 години са били отчетени всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК, вкл. съдействието за разкриване на истината, така и като цяло ниския интензитет на упражнена сила и заплашване при изпълнение на деянието, като не е пренебрегнато обремененото му съдебно минало. Не се твърдят, а и не се установяват други смекчаващи обстоятелства, които да не са съобразени и самостоятелно или в съвкупност да обуславят приложение на чл. 55 от НК. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направените от двамата осъдени искания за възобновяване следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените К. М. М. и И. В. Т. за възобновяване на ВНОХД № 1060/2011 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 425/30.11.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 354/10.10.2011 г. по НОХД № 1323/2011 г. на Районен съд – Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.