Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 27 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2070 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Д. Д. С. срещу нова въззивна присъда на Бургаски окръжен съд № 258 от 11.10.13 г, по ВНЧХД № 121/13, с която е отменена осъдителната част на присъда на Бургаски районен съд № 2156 от 3.12.12 г, по НЧХД № 1654/12, и подсъдимият Г. В. М. е признат за невинен в това, че на 19.09.11 г в [населено място], е разпространил за Д. Д. С. позорни обстоятелства с изразите „платен журналист” и „поръчков журналист”, изречени публично и разпространени чрез телевизионно предаване, и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 147, ал. 1, а предявеният от пострадалата граждански иск обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от клеветата, в размер на 15 000 лв е отхвърлен, и присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. В. М. е признат за виновен в това, че на 19.09.11 г в предаването „.......” на Б., излъчено на живо в [населено място], е разпространил за Д. Д. С. позорни обстоятелства, че е „платен журналист” и „поръчков журналист”, като клеветата е нанесена публично и е разпространена в телевизионно предаване, престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, в размер на 2 000 лв, а на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от клеветата, в размер на 5 000 лв, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лв. С присъдата, подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК, за това, че по същото време и на същото място, публично, в телевизионно предаване, е изрекъл изрази, унизителни за честта и достойнството на Д. Д. С., че е „платен журналист” и „поръчков журналист”, а предявеният от пострадалата граждански иск обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обидата, в размер на 10 000 лв, е отхвърлен. С жалбата, насочена срещу наказателната и срещу гражданската части на въззивния акт, срещу произнасянето за обида и за клевета, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че незаконосъобразно е прието, че тъжбата не отговаря на процесуалните изисквания, че неправилно е констатирано, че първата инстанция е надхвърлила пределите на тъжбата, като е изяснявала дали тъжителката е получила „поръчка” и дали материалът е бил „платен”, че е неправилен изводът на въззивната инстанция, че инкриминираните изрази не са натоварени с отрицателно смислово значение, че е допуснато нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, че не са обсъдени всички възражения на тъжителката срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда, че материалният закон е приложен неправилно / налице е идеална съвкупност между клевета и обида /. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния тъжител пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателката не участва лично в производството пред настоящата инстанция Защитата пледира за оставяне на жалбата без уважение. Подсъдимият моли да бъде оставен в сила въззивният акт. Представителят на ВКП счита жалбата за недопустима в частта, с която се оспорва потвърдената оправдателна присъда за престъплението обида. Намира, че жалбата е основателна в другата й част. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е недопустима в частта, с която се оспорва произнасянето на въззивния съд по обвинението за обида. В посочената част актът на окръжния съд има характер на решение, което не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, в настоящето изложение няма, а и не се налага по други причини да бъдат обсъждани доводите, касаещи законосъобразността и правилността на въззивния акт относно произнасянето по обвинението за обида / други причини биха могли да бъдат хипотези като идеална съвкупност, продължавано престъпление и други такива, при които съществуват общи въпроси, и тяхното решаване не трябва да бъде разделяно, а, в настоящия случай, с оглед изхода на делото, не би се стигнало до противоречиво решаване на общи въпроси /. Жалбата е допустима в частта й, с която се оспорват изводите на въззивния съд относно произнасянето по обвинението за клевета, тоест, в тази част жалбата ще бъде разгледана по същество. По делото не е допуснато нарушение на чл. 6 ЕКПЧ. Тъжителката като страна, предявила обвинение от частен характер, се е ползвала от предоставените й от закона гаранции за упражняване на процесуалните си права, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото й на справедлив процес. Основателно е оплакването в жалбата, касаещо процесуалната изрядност на частната тъжба. Въззивният съд неправилно е приел, че в тъжбата не са изложени в пълен обем фактите, имащи значение за съставомерността на деянието. В тъжбата са посочени изразите „платен журналист” и „поръчков журналист”, казани по адрес на тъжителката, както и са изложени обстоятелствата, при които тези изрази са били изречени. Оттам нататък, задължение на съда е да прецени дали обвинението е доказано и дали деянието е съставомерно и по кой текст от НК. Бургаският районен съд законосъобразно е изследвал фактите, включени в предмета на доказване, като е отдал дължимото значение и на фактите, влизащи в пределите на доказване. Правилен е подходът на първата инстанция да изясни не само обстоятелствата, при които са изречени инкриминираните изрази, а и обстоятелствата, коментирани от предаването „Хрътките”, излъчено на 18.09.11 г. Въззивният съд е възприел фактическите положения, изяснени от първата инстанция, но им е дал различна правна оценка. От фактическа страна по делото е установено, че в предаването „....” от 18.09.11 г е коментирана обява във вестник, съгласно която партия .........., с председател подсъдимия М., търси нови членове. Разискван е въпросът дали „може да се стане политик по обява”. Поводът да се направи предаването е получено писмо от зрител, в което се твърди, че подсъдимият М. получава по 1 000 лв от кандидат за общински съветник. За проверка на получения сигнал, тъжителката в качеството си на разследващ журналист от ".....”, без да оповестява действителната си самоличност, се срещнала с подсъдимия в [населено място] и записала разговора със скрита камера. На въпроса на тъжителката дали е необходимо даването на пари за попадане в листата за общински съветници, отговорът на подсъдимия бил, че кандидатът сам си поема разноските за кампанията, а, ако желае, може да внесе по сметка на партия ........... дарение от 5 000 лв. В заключение е излъчен коментарът на проф. К., че набирането на кандидати за общински съветници по обява е „капан за наивници”. Подсъдимият М. гледал предаването „.......” на Б., излъчено на 18.09.11 г. Той се засегнал от начина, по който била представена партия ......... и си направил заключение, че е направено „активно мероприятие” срещу него. На следващия ден, при излъчването на предаването „.....” по Б. на живо от [населено място], подсъдимият казал на водещия В. Н.: „Н. едно разследване на платените журналисти”. Последвал въпросът на водещия: „Кои журналисти са според Вас”. Подсъдимият отговорил: „Това са от „....”. В. Н. заявил: „Пускате клевета”, а отговорът на подсъдимия бил: „Ние сме в предизборна кампания”. Последвал въпросът на водещия: „Кажете, кой е платеният журналист”, а подсъдимият отговорил: „Името й е Д. Р.”. Водещият запитал: „Колко пари е взела платената според Вас журналистка”, а подсъдимият казал: „Няма да коментирам този въпрос. Аз ще заведа дело срещу вас, срещу „....”. Последвала репликата на В. Н.: „Това твърдение за платен журналист ще го докажете ли”, а отговорът на подсъдимия бил: „Точно така, ще го докажа със записи и със свидетели. Н. си вътрешно разследване на платените журналисти”. Междувременно била осъществена телефонна връзка с тъжителката, на която В. Н. съобщил, че, според подсъдимия М., тя е „платен журналист”. Подсъдимият уточнил, че тя е „поръчков” журналист. Тъжителката се включила в разговора и заявила: „Ако приемаме писмата на зрителите за поръчки, то да, ние изпълняваме поръчки. Още повече, че в писмото срещу г-н М. пишеше, че той взема по 1 000 лв за всяко място за общински съветник. Не разбирам самочувствието на г-н М.. Кой би поръчал нещо срещу него. Него го няма на картата на политиката”. Последвала репликата на подсъдимия: „Това още повече доказва, че сте поръчков журналист. Да Ви кажа, че Б. О. така спечели изборите, финансирайки се чрез Интернет”. Тъжителката отговорила: „Чудесно, г-н М.. Вие сте новият Б. О.”. С оглед на изложените фактически положения, неправилно окръжният съд е приел, че инкриминираните изрази „платен журналист” и „поръчков журналист” не са натоварени с отрицателно смислово значение. Касае се за изрази, които представят определен журналист в неблагоприятна светлина в професионален аспект, доколкото присъщо за работата на журналиста е да бъде обективен и да действа в интерес на обществото, като изнася вярна информация. Неправилно въззивният съд е счел, че инкриминираните изрази не представляват твърдения с конкретно съдържание. Тези изрази по естеството си засягат доброто име на журналиста в обществото и затова, от обективна страна, имат позорящ характер. За субективната съставомерност на клеветата обаче е необходимо да се установи, че деецът е действал умишлено, докато в действията на М. липсва умисъл за оклеветяване на тъжителката поради следните съображения: Подсъдимият е имал съзнанието, че е „поръчано” или е „платено”, за да се направи предаване, което да злепостави неговата партия. Той е имал субективната увереност, обоснована на възприетото от него предаване „....”, че срещу партия ..... се действа злонамерено / затова е заявил намерение да заведе дело срещу „.....” /. Друг е въпросът дали тази негова увереност е била вярно отражение на обективната действителност. Освен това, не може да бъде игнориран начинът, по който на подсъдимия е зададен въпросът: Кой е „платеният журналист”. Установено е, че първоначално М. е отговорил общо и неконкретизирано, като е заявил, че визира журналистите от „......”. Към него обаче е бил отправен настойчивият въпрос на водещия да посочи конкретно име и тогава подсъдимият е посочил тъжителката / даже е сгрешил името й, като е заявил, че е Д. вместо Д. /. Следователно, след като деецът субективно е смятал, че е налице „поръчка” или „плащане” за излъчване на предаването „....”, от което той си е формирал извода, че в предаването са участвали „платени” или „поръчкови” журналисти, и е бил провокиран да назове конкретно име, то в действията му липсва пряк или евентуален умисъл за клевета. При тази хипотеза, предвид липсата на субективната страна на престъплението клевета, произнасянето на въззивната инстанция по това обвинение чрез оправдаване на подсъдимия като краен резултат се явява правилно. В този случай обаче е налице деликт по чл. 45 ЗЗД, откъдето следва, че се дължи обезщетение за причинените от деянието вреди. При този изход на делото не се налага връщането му за ново разглеждане във въззивната инстанция, тъй като в правомощията на ВКС влиза пререшаването на въпросите относно гражданския иск, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК. За репариране на причинените на тъжителката вреди от изречените изрази „платен журналист” и „поръчков журналист” подсъдимият следва да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 / пет хиляди / лв, който размер отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД, респективно, подсъдимият следва да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно: 200 / двеста / лв, по сметка на Висшия съдебен съвет. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1 НПК, НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ нова въззивна присъда на Бургаски окръжен съд № 258 от 11.10.13, по ВНЧХД № 121/13, като я отменя относно отхвърлянето на гражданския иск, и ОСЪЖДА подсъдимия Г. В. М. да заплати на Д. Д. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 / пет хиляди / лв, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 15 000 лв. ОСЪЖДА подсъдимия Г. В. М. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно: 200 / двеста / лв, по сметка на Висшия съдебен съвет. ОСТАВЯ в СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: