Решение по т.д. № 1029/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр. София, 06.12.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1029/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. Л. Е. от гр В. срещу решение № 343/15.04.2011 г. по гр.д. № 218/11 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на В. № 4121/03.12.2010 г. по гр.д. № 3467/10, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] –гр.София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.208 от КЗ за сумата от 19 700 лева и за лихва за забава върху тази сума за периода :21.05.2009 г. до 12.03.2010 г. в размер на 1379 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. С определение №355 от 16.05. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали оставянето на регистрационния талон на откраднатото МПС, обект на застраховка „Каско на МПС” в автомобила при настъпването на застрахователното събитие, само по себе си се явява значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задължения по застрахователния договор и като такова е основание по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е преценил като неоснователен иска за присъждане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лекия автомобил на ищеца, предмет на противозаконно отнемане, съдът е приел, че въпреки настъпването на застрахователното събитие покрито от редовно сключената между страните по делото имуществена застраховка, застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.57.5 от ОУ на договора за застраховка : да не оставя при напускане на лекия си автомобил, която и да е част от регистрационния талон на МПС. Съдът е счел, че неизпълнението на така поетото задължение се явява значително, с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ, поради което и същото е основание за отказ от заплащане на обезщетение от страна на последния. По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване:дали оставянето на регистрационния талон на откраднатото МПС, обект на застраховка „Каско на МПС” в автомобила при настъпването на застрахователното събитие, само по себе си се явява значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задължения по застрахователния договор и като такова е основание по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. намира за установено следното: Разпоредбата на чл.211 т.2 от КЗ, на която решаващият състав е основал изводите си, предвижда правото на застрахователя по имуществена застраховка да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие , когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Второто условие формално е налице: чл.57.5 от ОУ на договора за застраховка предвижда задължението да не се оставя при напускане на лекия автомобил, която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила. Дали това задължение по застрахователния договор се явява значително с оглед интереса на застрахователя е въпрос на конкретна преценка, доколко това неизпълнение е довело до реализирането на застрахователното събитие-противозаконното отнемане на процесния автомобил, т.е. дали при изпълнение на това задължение не би се стигнало до този резултат. Или обобщено оставянето на регистрационния талон на откраднатото МПС, обект на застраховка „Каско на МПС” в автомобила при настъпването на застрахователното събитие, само по себе си не се явява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължения по застрахователния договор и като такова не е основание по смисъла на чл.211 т.2 от КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор /ОУ/ може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207 ал.2 КЗ при положение, че застрахователното събитие е вече настъпило/ така: Р № 79/29.06.2012 г. на ВКС , ІІ т.о. по т.д. № 802/2011 г. , постановено по реда на чл.290 ГПК , също така Р №79/14.04.2008 г. по т.д. №740/2007 на ВКС, ІІ т.о./, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение . Уговорката в противен смисъл се явява нищожна, съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД като сключена в противоречие с цитираните повелителни законови норми на КЗ. В конкретния случай това задължение по застрахователния договор не се явява значително с оглед интереса на застрахователя, доколко не се доказва неизпълнението му да е довело до реализирането на застрахователното събитие-противозаконното отнемане на процесния автомобил, т.е. че при изпълнение на това задължение не би се стигнало до същия резултат. Приемайки обратното, решаващият състав на въззивния съд е постановил решение несъобразено с разпоредбата на чл.211 т.2 от КЗ , което следва да се отмени , съгласно чл.293 ал.2 КЗ. Делото следва да се върне обратно на въззивния съд, доколкото следва да се съберат доказателства относно конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотезата на чл.207 ал.2, изречение второ КЗ. В тази връзка, при необходимост следва да се назначи специализирана експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи. С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 343/15.04.2011 г. по гр.д. № 218/11 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.