Р Е Ш Е Н И Е   №  187   София, 28 април  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и девети март двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева                                              Жанина Начева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 692/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 ВПК е образувано по касационни жалби на подсъдимия С. Г. П. и на гражданската ищца и частна обвинителка М. Л. Я. против въззивно решение № 149 от 23.10.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 151/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат конкретни съображения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. По същество се иска да бъде отменено изцяло в наказателната и гражданската му части и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В жалбата на гражданската ищца и частна обвинителка се поддържа касационно основание нарушение на материалния закон, като се излагат съображения, че присъденото й обезщетение е явно несправедливо занижено и се иска въззивното решение да бъде изменено и гражданския иск да бъде уважен в предявения му размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 18 от 24.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 205/2009 год. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия С. Г. П. за виновен и го е осъдил по предявените обвинения както следва: -На 17.08.2008 год. в с. С. общ. Твърдица причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на София М. А. , престъпление по чл. 131 ал.1т.12. във вр. с чл. 130 ал.1, за което по реда на чл. 54 НК му наложил наказание една година и два месеца лишаване от свобода; -през месец октомври 2008 год. в с. С. общ. Твърдица принудил София М. А. да извърши нещо противно на волята си като употребил за това заплашване, престъпление но чл. 143 ал.1, за което по реда на с чл. 54 НК му наложил наказание от две години и два месеца лишаване от свобода; - през месец октомври 2008 год. в с. С. общ. Твърдица принудил К. И. Х. да извърши нещо противно на волята си, като употребил за това заплашване, престъпление по чл. 143 ал.1, за което по реда на чл. 54 НК му е наложил наказание две години и два месеца лишаване от свобода - на 23.10.2008 год. в гр. Т. подбудил София М. А. и К. И. Х. пред надлежен орган на властта- разследващ полицай по досъдебно производство № 282/2008 год. на РУ на МВР-Твърдица в качеството си на свидетели да потвърдят неистина и да затаят истина – престъпление по чл. 290 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.3 НК, за което по реда на чл. 54НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода; -на 24.01.2009 год. в с. С., общ Твърдица отвлякъл М. Л. Я. от същото село с цел противозаконно да я лиши от свобода, като по време на отвличането е проявил към нея особена жестокост –престъпление по чл. 142 ал.4 пр.2 във вр. с чл. 142 ал.1 НК, за което по реда на чл. 54 ТК му е наложил наказание седем години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата съдът го е осъдил да заплати на гражданската ищца М. Л. Я. сумите 10000лв обезщетение за неимуществени вреди и 106.87лв обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 24.01.2009 год. до окончателното изплащане, както и 200 лв направени по делото разноски, като гражданския иск за неимуществени вреди за разликата до 50 000лв е отхвърлил. С въззивно решение № 149 от 23.10.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 151/2009 год. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. По касационната жалба на подсъдимия: Жалбата е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон касаят основно обвинението по чл. 142 ал.4 НК, като се излагат съображения, че е осъден без да са събрани доказателства за съставомерни признаци от състава на престъплението, а именно извършването на насилствени действия по промяна на местопребиваването на пострадалата Я. и проявената към нея по време на отвличането особена жестокост. Отделно от това се излагат съображения, че по делото не са събрани доказателства да е принудил св. А да оттегли жалбата си пред Сливенската районна прокуратура, а след това да е подбудил тази свидетелка и нейната майка- св. Х да потвърдят неистина и да затаят истина пред орган на досъдебното производство, поради което неправилно е приложен материалния закон с осъждането му по тези обвинения. Те са идентични с възраженията му пред възивната инстанция против правилността на присъдата. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 131 чл.14, чл.107 и чл. 303 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Въззивната проверка за правилността на осъдителната присъда на Сливенския окръжен съд е извършена въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като въззивният състав е преценил, че са събрани по надлежния процесуален ред и са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване за отделните престъпления. След като ги е оценил самостоятелно и не е констатирал логически грешки и извращаване на съдържащите се в тях факти, не е имал основание да направи различна преценка за надеждността им и да приеме за основателна тезата на подсъдимия, че не е извършвал насилствени действия спрямо пострадалата Я. , като не я е извеждал противно на нейната воля извън населеното място, както и по отношение на свидетелките А. и Х. В мотивите на въззивното решение подробно е отговорил на оплакванията му и е мотивирал извода си за тяхната неоснователност с убедителни съображения. По основните факти, включени в предмета на доказване за престъплението по чл. 142 ал.4 НПК, че в ранните часове на 24.01.2009 год. със заплашителен тон извикал св. Я да излезе от заведението, насила я качил в лекия си автомобил, закарал я при изостовен рудник извън населеното място, като още по пътя и нанасял удари, въпреки изразеното нежелание я изкарал от автомобила, като продължил да й нанеся множество безразборни удари по цялото тяло с юмруци, ритници, гумена палка, съборил я на земята и продължил да я бие, извадил нож и заплашвал да й отреже ушите, след което противно на волята й я закарал в дома си, където я принудил да съблече мръсните си дрехи и да се измие, заплашил я да не казва за случилото се и едва като му обещала да си мълчи я закарал в нейния дом, са събрани достатъчно безпротиворечиви доказателства. В този смисъл не са превратно оценени показанията на пострадалата, дадени в досъдебното производство пред съдия и потвърдени в съдебно заседание, в който подробно е обяснила всички действия извършени от подсъдимия от момента, в който с агресивен тон я извикал да излезе от заведението, където работела, до връщенето й. Те са основен източник на преди доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не могат да бъдат игнориране само поради евентуалната им заинтересованост. Именно последната е мотивирала съда да ги обсъди много внимателно, да ги съпостави с останалите източници на доказателства и да ги кредитира като добросъвестни, защото не са изолирани. Подкрепени са от показанията на св. К, която е установила личните си възприятия относно начина по който пострадалата е извикана от заведението и качена в лекия автомобил, психическото състояние, в което се е намирала в този момент и часове по-късно, когато се обадила по телефона за да разкаже за случилото се, посоката, в която автомобилът потеглил. Доколкото са налице известно колебание в нейните показания от двете фази на процеса, касаещо момента на качването в автомобила, мотивирано е прието, че не води до цялостното им дискредитиране и може да се обяснят с избледняването на спомена с отдалечаването във времето от наблюдаването на събитието до даване на сведенията за него пред надлежния орган. От жалбоподателя не се поддържа довод за наличието на основания, които биха мотивирали свидетелката П умишлено да му навреди, като му припише действия, които не е извършил. Проверка на достоверността на съобщените от тях факти не се е налагала, поради което мотивирано е отказано събирането на доказателствата за установяване на факта от кого е изхождало телефонното обаждане, мотивирало пострадалата да напусне работното си място и възможността от мястото на водача в лекия автомобил да бъде издърпано лице, което се намира извън него. В подкрепа на съобщените от свидетелките факти са и показанията на св. М, Д. , Т. Я. , С. Т. и И. П. , както и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза. С еднаква задълбоченост са обсъдени и обясненията на подсъдимия, които също са източник на преки доказателства. Правилата за формиране волята на съда да ги отхвърли като недостоверни са спазени, а по същество вътрешното му убеждение при кредитиране на противоречивите доказателства не подлежи на последваща проверка. Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация, че по време на отвличането е проявил особена жестокост към отвлечената. Доводът, че особената жестокост е проявно качество на дееца, а не са събрани доказателства за характера му, не се подкрепя от данните по делото. Качествата на дееца са установени от начина на извършване на деянието и характера на причиненото телесно увреждане, а също така и от предходното му поведение по отношение на пострадалата София А. В тъмната част на денонощието и на място където не може да получи помощ от други лица, подсъдимият е проявил особена жестокост към пострадалата, като само в областта на гърба й и нанесъл десетки удари, отделно от това е нанесъл множество удари в останалите части на тялото, като телесните увреждания са съпроводени със заплахи. Деянието е извършил няколко месеца след като по хулигански подбуди, на работното й място, нанесъл безпричинен побой на св. С, изразил се в юмручни удари по главата, събаряне на земята, хващане за косата и влачене по пода, доведи до счупване на дясната скулна кост, увреждания в областта на устните, врата, долната челюст и дясната седалищна област. При установената фактическа обстановка от кредитираните доказателства, въззивната инстанция не е имала основание да направи различна преценка за приложението на материалния закон в частта по осъждането по чл. 142 ал.4 НК. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по възведеното обвинение. Независимо от характера на предходните взаимоотношение между подсъдимия и пострадалата, на инкриминираната дата чрез употреба на сила и въпреки нейното противопоставяне, принудително я отвел на място различно от това, където пребивалала и желаела да остане. Лишил я е от правото й свободно да изразява воля за придвижване в пространството, като първо я закарал в изоставения рудник, а след това в дома си. Получените от пострадалата травматични увреждания правилно са приети като проява на особена жестокост. Не са лишени от доказателствена основа и фактическите констатации, че след подадената жалба от св. С за причиненото й през месец август 2008 год. телесно увреждане и образуваното по нея досъдебно производство, в което тя и нейната майка св. К дали показания, подсъдимият многократно посещавал дома им с искане жалбата да бъде оттеглена и показанията им променени, което било съпроводено и със заплаха за физическа разправа, което ги мотивирало да оттеглят жалбата и променят показанията си. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на св. С, К. Х. , които до известна степен са подкрепени и от обясненията на подсъдимия, който не е оспорил от фактическа страна, че е извършил активни действия по мотивирането им да оттеглят жалбата, като ги е закарал в Сливенската прокуратура и съпроводил до канцеларията при оттеглянето на жалбата, защото държал да няма осъждане. Извън довода за осъждането му без доказателства жалбоподателят не поддържа други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон в частта, касаеща осъждането му за двете престъпления по чл143 ал.1 и престъплението по чл. 290 ал.1 НК, на които касационният състав е длъжен да отговори. Оплакването за постановяване на възивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството пред възивната инстанция е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда и в постановеното въззивно решение, изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на наведените доводи на жалбоподателите, като е посочил основанията, поради които не ги приема. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решаващите съдебни инстанцции не са му осигурили справедлив процес, като тенденциозно събрали само доказателства, уличаващи го в извършването на престъпленията и неоснователно отказали събирането на доказателства в подкрепа на позицията му за невиновност. Още първоинстанционният съд е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, като е събрал, както посочените от представителя на обвинението доказателства, така и допълнително поискания от защитата свидетел М, посочен за обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Отказът да бъдат унажени останалите му доказателствени искания е мотивиран, като са изложени убедителни съображения, че свидетелите се сочат за обстоятелства, които са изяснени по делото. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Наложените му наказания на всяко едно от престъпленията са индивидуализирани в рамките на закона, под средните размери предвидени в особената част на НК, като е преценена точно относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, съобразени са и целите по чл. 36 НК. Съответни са на обществената опасност на конкретно извършените деяния, която точно е преценена като завишена с оглед начина на извършването им, характера на защитените с тях обществени отношения, степента на засягането им, негативните последици във физическо и психическо отношение за пострадалите. Точно е преценена като сравнително висока и личната му обществена опасност с оглед извършените множество престъпления и проявената агресия към двете значително по-млади от него девойки. Законосъобразно са преценени като характеристична данна за личността му и предходните осъждания, които не са заличени като факти от обективната действителност, независимо от настъпилите реабилитация и амнистия. Намаляването на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе както за неговото поправяне и превъзпитание, ката и за оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Конкретни доводи за допуснати нарушения в гражданско осъдителната част на въззивното решение, които да подкрепят искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от жалбоподателя не се поддържат. Гражданският иск на пострадалата Я. е своевременно предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес. По основание е доказан и присъденото обезщетение по размер е съобразено с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По жалбата на гражданската ищца М. Я. Жалбата е неоснователна. Доводите на жалбоподателката за неправилно приложение на материалния закон са идентични с възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че присъдената й сума не е достатъчна да я обезщети за всички действително изживяни болки и страдания. Въззивната инстанция ги е обсъдила и като е съобразила заключението на вещото лице д-р Ч за характера и степента на телесното увреждане и оздравителния период, мотивирано ги е отхвърлила като неоснователни. Изложените съображения, че сумата от 10 000лв е справедлива и достатъчна да я обезщети за всички изживяни неблагоприятни последици от деянието, се споделят и от настоящия състав. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 149 от 23.10.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 151/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 18 от 24.06.2009 год. по НОХ дело №205/2009 год. на Сливенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: