Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 16 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 320/2013 год. Производството по чл. 346 т.2 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Е. С. К., подадена в срок чрез служебно назначения му защитник му адв. И. Л., против присъда № 315 от 24.10.2012 год. остановена по ВНОХ дело № 3095/2012 год. на Софийски градски съд В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК без да се излагат конкретни съображения и да се прави искане. В съдебно заседание от служебния защитник се излага съображение за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за упражнено насилие при осъществяване на половия акт с пострадалата и се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 45 от 17.05.2012 год. постановена по НОХ дело № 12955/2011 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия Е. С. К. за невиновен в това на 14.07.2002 год. в гр.С. да се е съвкупил с лице от женски пол- Р. П., като я принудил за това със сила и заплашване, поради което го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 и 2 от НК. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав. С присъда № 315 от 24.10.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 3095/2012 год. Софийският градски съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 и 2 от НК и при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на новата присъда на въззивната инстанция, което се мотивира с осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за съставомерни признаци от състава на престъплението, в извършването на което е признат за виновен и осъден, а именно упражняването на принуда при осъществяване на половия акт, не се подкрепя от данните по делото. Въпросът за достатъчността и надеждността на доказателствените източници, от които са направени фактическите констатации е поставян на вниманието на двете предходни съдебни инстанции. Първоинстанционният съд е обособил гласните доказателствени източници в две групи, кредитирал е изцяло като подробни, изчерпателни и логически издържани обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И., Б. и Е.. Въз основа на тях е приел от фактическа страна, че подсъдимият имал сексуално желание към пострадалата, завел я в тоалетната на гарата, в близост до заведението, където той и членовете на ръководената от него строителна бригада, между които тя и нейният приятел – св.Т., се черпели с алкохол, там с нейно съгласие осъществили полов контакт, върнали се при останалите, а по късно я завел на строителния обект, където по нейно желание я заключил в една пригодена за живеене стая. При тези фактически констатации мнозинството от съдебния състав, включващо двамата съдебни заседатели е постановил съдебния си акт, с която е приел, че съставът на престъплението не е осъществен и го е оправдал по обвинението. Въззивната инстанция, която е сезирана с протест от прокурора, в който е развит довод за неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства, установяващи по категоричен начин извършеното престъпление и е направено искане за осъждането му, в съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 от НПК, изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Направила им е самостоятелен анализ, посочила е какви нарушения са допуснати при оценката им, каква оценка им прави и какви фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване по отношение авторството и начина на извършване на деянието, приема за установени. Мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339 ал.3 от НПК отговарят на изискванията по чл. 305 ал.3 от НПК. В тях са посочени обстоятелствата, които въззивната инстанция приема за установени, доказателствените материали, въз основа на които ги приема и правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Възприела е фактическите констатации на решаващия съд, че подсъдимият е демонстрирал сексуално желание към пострадалата в присъствието на нейния приятел и е осъществил полов акт с нея. Направила е различни изводи по отношение начина и мястото на извършване на деянието. За разлика от първоинстанционния съд е приела, че деянието е осъществено против волята на пострадалата и на строителния обект, където я завел, докато други членове на бригадата възпрепятствали нейния приятел да й помогне. При собствения анализ на доказателствения материал въззивният състав е изложил убедителни съображения, поради които е кредитирал като достоверни показанията на пострадалата П., които са важен източник на преки доказателства. С. от първоинстанционния съд недостоверност в нейните показания мотивирано е отхвърлена. Липсва логика в поведението й да приписва престъпление, което не е извършено, на лицето, с което е изразила желание да бъде и от което е получавала материални облаги под формата на пари и почерпки. Поради нейното особено положение на пострадала от престъплението, която може да претендира вреди, те много внимателно са обсъдени и съпоставени в останалите източници на доказателства, в това число не само с показанията на св. Т., с когото продължават да живеят на съпружески начала, но и с показанията на св. Т.. Последният като полицейски служител е бил изпратен на строителния обект за изясняване на обстоятелствата по повод постъпило оплакване от св. Т. за извършени престъпления спрямо неговата приятелка. Той е констатирал заключената в стаята П., която плачела и викала за помощ, и която след разбиване на входната врата обяснила, че е била заплашена и изнасилена. От жалбоподателя не се сочат основания, които биха поставили под съмнение тяхната обективност и добросъвестност. Те са пряк източник на доказателства относно състоянието на помещението и на пострадалата в момента на откриването й. Подкрепят се и от данните отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, приложен на л. 6 от досъдебното производство. Изводите си за достоверност в показанията на пострадалата е направил като ги е съпоставил с останалите източници на доказателства, в това число със заключението на изслушаната съдебно психиатрична експертиза, която е установила, че не страда от психическо заболяване, което да й пречи правилно да възприема фактите и да дава достоверни сведения за тях и не е налице повишена внушаемост или болестно изявена склонност към фантастни преживявания. Не са останали без оценка и обясненията на подсъдимия, които мотивирано са преценени като недостоверни. Правилата за формиране на волята му при оценката на гласните доказателства са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кои от тях да кредитира, не подлежи на последваща проверка. При приетите фактически констатации въззивният състав е приложил точно материалния закон, като не е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия е несъставомерно, защото съвкуплението е извършено с желанието и съгласието на пострадалата. Извадите си за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна е направил при точна преценка на всички обстоятелства релевантни за квалификацията му като престъпление по възведеното обвинение. От обективна страна се е съвкупил с пострадалата без нейно съгласие, като е упражнил и двете форми на принуда, а от субективна страна е действал при пряк умисъл като форма на вината. Умисъла е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Не е бил лишен от годност да съзнава, че в пострадалата липсва желание за интимна близост с него и се е отнесъл пренебрежително към нейната воля, като в присъствието на нейния приятел не само отпровял неприлични намеци за сексуалните си желания, но след това я принудил да тръгне с избраната от него посока, завел я на избраното от него място, където упражнил психическо и физическо въздействие за сломяване на нейната воля. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял. Като е отменил оправдателната присъда и го е осъдил по предявеното обвинение по чл. 152 ал.1т.2 от НК, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Извън довода за липса на принуда при осъществяване на съвкуплението от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Софийски градски съд не са допуснати поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 315 от 24.10.2012 год. постановена по ВНОХ дело № 3095/2012 год. на Софийски градски съд, с която е отменена изцяло присъда № 45 от 17.05.2012 год. по НОХ дело № 12995/2011 год. на Софийски районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Е. С. К. е признат за виновен и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 ал.1т от НК с изпитателен срок от четири години по предявеното му обвинение по чл. 152 ал.1т.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: