О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.80 гр. София,16.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№916 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. Т. срещу решение №262 от 16.11.2020 г. по в.гр.д.№519/2020 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №36 от 21.02.2020 г. по т.д.№24/2019 г. на ОС Пазарджик е отхвърлен предявеният от Е. С. Т. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.08.2018 г. за разликата над сумата от 6000 лв. до 10 000 лв. и е потвърдено решение №36 от 21.02.2020 г. по т.д.№24/2019 г. на ОС Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. С. Т. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.08.2018 г. за разликата над сумата от 10 000 лв. до 15 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще. 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия. След подробен анализ на приетите по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, е установил, че ищецът е претърпял увреждания в областта на таза, натъртвания в областта на гърдите, корема и разкъсно - контузна рана на дясната пета, като след инцидента е откаран в УМБАЛ, откъдето е изписан за домашно лечение на 06.08.2018 г. без предписани медикаменти и без установени коремни гръдни травми и фрактури на крайниците /установено е при рентгерография на таз наличие на предположения за лекостепенна симфизиолиза – травмиране на еластична преграда, свързваща двете срамни кости, но без наличие на данни и симптоми за увреждането й, съгласно обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание/. Установил е също така, че по време на престоя в болницата, предвид проведеното консервативно лечение, състоянието на пострадалия се подобрило и оплакванията отшумели, като болките от получените травми са били интензивни до приемането на ищеца в болничното заведение, след което са били повлияни от болкоуспокояващи средства и постепенно са отшумели в рамките на период от около 20-25дни - ищецът е изпитвал неудобства при предвижването си вследствие раната в дясната пета, която е била обработена и шинирана с цел заздравяване. Съобразявайки конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, продължителността на оздравителния процес – болничният престой, който е траел 4 дни, обстоятелството, че цялостният оздравителен процес е траел 20-25 дни, а интензитетът на болките е бил значителен само до приемането на ищеца в болница и е повлиян от болкоуспокояващи лекарства, въззивният съд е достигнал до извод, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищеца страдания е сумата от 6000 лв. Съобразил е също така фактът, че към момента на инцидента ищецът е бил непълнолетен – на 16 години, в която възраст стресът от такова събитие може да бъде по-силно изразен, но от друга страна, на тази възраст негативните психоемоционални преживявания са по-лесно преодолими. Изразил е становище, че преценката за това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена съвкупно, като принципно тежките увреждания на здравето, респективно – наличието на трайните последици от тях, имат относително по-голяма тежест от субективно - емоционалните възприятия за определяне размера на обезщетението. Счел е, че в случая същественото увреждане се изразява само в разкъсно-контузна рана, а останалите травматични увреждания не представляват тежки такива – не се касае за тежка или средна телесна повреда, не се е наложило оперативна интервенция, а понастоящем болките са отшумели напълно и ищецът е напълно възстановен. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но в случая не е осъществено поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на назначените по делото експертизи/ и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Всъщност с поставените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Предвид изложеното решението в обжалваната част не може да се допусне до касационно обжалване, като с оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №262 от 16.11.2020 г. по в.гр.д.№519/2020 г. на АС Пловдив в частта му, с която след частична отмяна на решение №36 от 21.02.2020 г. по т.д.№24/2019 г. на ОС Пазарджик е отхвърлен предявеният от Е. С. Т. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.08.2018 г. за разликата над сумата от 6000 лв. до 10 000 лв. и е потвърдено решение №36 от 21.02.2020 г. по т.д.№24/2019 г. на ОС Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. С. Т. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.08.2018 г. за разликата над сумата от 10 000 лв. до 15 000 лв. ОСЪЖДА Е. С. Т. [ЕГН] да заплати на ЗД „Бул инс“ АД[ЕИК] сумата от 1000 лв., разноски пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.