1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 163 СОФИЯ, 29.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1638/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Д. Г. за отмяна на решение № 188 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 410/2010 г. на Окръжен съд- Русе, потвърдено с решение № 298 от 10.11.2011 г. по в.гр.д. № 258/2011 г. на Апелативен съд- Велико Т., с което е осъдена да заплати на основание чл. 240 ЗЗД на Д. Г. Д. сумата 32 000 лв., представляваща предоставена в заем сума по писмен договор от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 424 лв. договорна лихва върху главницата за периода 10.05.2008 г.- 10.05.2009 г., и разноски по делото. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че след приключване на делото се е снабдила с писмени доказателства, съставени от ответника, които подкрепят твърденията й, че договорът за заем, сключен на 10.05.2008 г. е симулативен и урежда други взаимоотношения между страните- предходни заемни правоотношения, по които получената от нея сума е върната изцяло. По време на процеса е твърдяла, че съществуват такива документи, но тъй като ищецът отрекъл това, молителката не е могла да докаже твърденията си. Представя ксероксни копия от писмени доказателства по опис, приложени към досъдебно разследване по ДП 89/2014 г. на О. в ОП- Р., които са й предоставени от следователя по делото с предавателен протокол от 19.01.2015 г. Ответникът по молбата за отмяна Д. Г. Д. не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че молителката в настоящото производство- М. Д. Г., е получила в заем от Д. Г. Д. сумата 32 000 лв., която се задължила да върне в срок от 12 месеца, считано от сключване на договора за заем, като заплаща 1.2 % месечно лихва. При формиране на този извод съдът се е позовал на представения по делото писмен договор за наем, сключен между страните на 10.05.2008 г. и подписан от молителката в качеството й на заемополучател, обективиращ нейното признание относно факта на реално получаване на сумата със задължение за връщане в посочения в договора срок. Обстоятелството, че сумата е била предадена на молителката преди подписване на договора е преценено от въззивния съд като ирелавантно за съществуването на заемно правоотношение по съображения, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен от момента, когато въз основа на постигнато съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари, а не от материализирането му в писмен документ. След преценка на събраните по делото писмено доказателства и заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза е приел, че молителката е заплатила на ищеца сумата 4 184 лв., с които е погасила само част от дължимата възнаградителна лихва за периода 10.05.2008 г. -10.05.2009 г., поради което искът се явява основателен за главницата и останалата част от лихвата. С отговора на исковата молба молителката- ответник по иска, е твърдяла, че договорът за заем, сключен на 10.05.2008 г. е симулативен и прикрива други отношения между нея и ищеца, който е неин вуйчо /брат на нейната майка/. Твърдяла е, че през 2007 г. същият я помолил да съхранява сумата 10 000 щ.д., тъй като се притеснявал да не ги откраднат от къщата му. По- късно я помолил да сключат договор за заем, който да покаже на близките си, за да не искат да им даде тези пари. Уговорили се тя да му връща парите на части. За целия период му е върнала около 13-14 000 лв., но тъй като били близки и си имали доверие, не е искала разписки за върнатите суми. Твърдяла е, че ищецът е извършвал дейност като лихвар и води тетрадка, в която отразява дадените в заеми суми и вноските за погасяването им. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ищецът Д. Д. е заявил, че през 2006 г. по молба на молителката й предоставил сумата 17 000 щ.д., която тя трябвало да върне в кратко време. Впоследствие тя предложила да задържи парите, като му плаща лихва. Уговорили левовата равностойност на главницата в размер на 30 000 лв. и възнаградителна лихва от 1.5 % месечно. През 2008 г. настоял да сключат писмен договор и по предложение на молителката уговорили месечна лихва в размер на 1.2 %. Няколко месеца молителката плащала дължимата лихва, след което плащането станало нередовно. С представените с молбата за отмяна писмени доказателства – документи по т. 18 от Опис на доказателства по ДП 89/2014 г. по описа на О. в ОП- Р., „Хартиен плик с надпис ”М. Д.. Договор за заем и сметка”, молителката цели да установи, че договорът за заем от 10.05.2008 г. е симулативен, тъй като към 15.05.2007 г. тя вече била платила на ищеца цялата дължима сума по предходен договор за заем. Позовава се на записа на лист с номер 31, за който твърди, че е направен от ищеца Д. Д., в който е отразено ”или общо за 29 000 лв. до 10.05.2007 г. = 368 лв.”, а под него ” 15.05. всичко платено мо” и следва подпис. Посоченото писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, защото не е от значение за изхода на спора. На първо място, то касае други правоотношения между страните, предхождащи сключването на писмения договор за заем от 10.05.2008 г., на който ищецът е основал претенцията си. В т.3 от същия молителката е декларирала, че е получила в заем от Д. Д. сумата от 32 000 лв. в брой при поето от нея задължение за връщане на тази сума в посочения в договора срок и заплащане на уговорената лихва, както и че тази клауза има силата на разписка за получаване на сумата. При наличие на признание на заемополучателя на сключения договор за заем и на задължението за връщане на заетата сума, преходните заемни правоотношения между страните са ирелевантни за изхода на делото. На следващо място, с молбата за отмяна са представени и други писмени доказателства по т. 18 от Опис на доказателства по ДП 89/2014 г. по описа на О. в ОП- Р., за които се твърди, че са съставени от ищеца по делото Д. Д. – записът на л. 23, 24 и 25 , съдържащи данни за дължимата от молителката главница и платените от нея лихви по договор за кредит от м. май 2006 г., като е отразено последно плащане на лихви на 10.12.2007 г. и дължима главница към 10.02.2008 г. в размер на 32 000 лв., т.е. данни за съществуване на задължение по този договор след посочената в записа на л. 31 дата 15.05.2007 г. и преди сключване на писмения договор за заем, които дават основание да се мисли, че записът на л. 31 не е окончателен. Не съставляват ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и останалите писмени доказателства, представени с молбата за отмяна. Двата броя разписки /„изрезки от тетрадки”/ за получени от ищеца суми в размер съответно на 12 000 лв. и на 16 077 лв. не са датирани, поради което, дори да се приеме, че те касаят плащане на дължимите по договора за заем от 10.05.2008 г. суми, не може да се направи извод дали това плащане е извършено преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, т.е. дали доказват факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция, но поради липса на доказателства са останали недоказани, или факти, настъпили след влизане в сила на решението. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 298 от 10.11.2011 г. по в.гр.д. № 258/2011 г. на Апелативен съд- Велико Т., с което е потвърдено решение № 188 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 410/2010 г. на Окръжен съд- Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: