Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 7 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание дванадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Р.Виденова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2965/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения И. Р. К. за възобновяване на внохд № 352/2011г. по описа на Плевенския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 378/20.11.2011г.,с което е потвърдена присъда № 135/17.03.2011г. по нохд № 3781/2010г. на РС-Плевен и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържа,че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,тъй като на К. не е бил назначен защитник.Това било задължително с оглед размера на наказанието предвидено в закона.Освен това според заявеното от служебния му защитник пред касационния състав, интересите му с другия съучастник били противоречиви.Неправилно също така, в съдебно заседание обвинението срещу К.,което било предявено за кражба като съучастник, впоследствие е повдигнато за помагачество.По този начин правото му на защита било нарушено. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането.Няма пречка съдът да преквалифицира деянието,а защитата не е била задължителна предвид размера на наказанието в чл.196,ал.1 НК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия И. Р. К. за ВИНОВЕН в това,че на 28.06.2010г. в [населено място],при условията на опасен рецидив,като помагач в съучастие с подс.Б. М. Б.-като извършител,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо средство,отнел чужди движими вещи –торби със шпакловка и стиропор на обща стойност 290.92 лв. от владението на собственика [фирма] [населено място],без съгласието на техен представителен орган,с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 във вр.с чл.195,ал.1 т.3 и т.4 вр.с чл.194 вр.с чл.20,ал.4 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице в срока по чл.421,ал.3 НПК по отношение на съдебен акт,който не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Съдебните актове са законосъобразни,постановени при спазване на процесуалните правила. Доводите за допуснати процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото.Същите са повдигнати и пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор защо не ги приема.Съображенията на съда са правилни и се споделят от настоящия касационен състав. Видно от постановлението за привличане на обвиняем ,и протокола за разпит на дос.производство/л.46 и сл./, К. е декларирал,че се отказва от правото си на защитник,както при привличането му в качеството на обвиняем,така и при разпита му на обвиняем. Участието на защитник не е било задължително по смисъла на чл.94,ал.1 т.3 НПК,тъй като за престъплението по чл.196,ал.1 т.2 НК,за което е бил привлечен,не се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание.Законодателят изисква минималния предвиден в закона размер на това наказание да е не е по-малко от 10 години,а няма предвид границите от три до петнадесет години лишаване от свобода в чл.196,ал.1 т.2 НК,в които е възможно наказание от 10 години. Следователно,като не е назначил служебен защитник на К. на досъдебното производство на това основание,органът на разследването не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място не е допуснато нарушение по чл.94,ал.1 т.5 НПК. Съгласно тази разпоредба,участието на защитник в наказателното производство е задължително,когато интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник. В случая съучастника на К., Б. Б. е бил непълнолетен при извършване на кражбите,поради което процесуалните действия спрямо него задължително е следвало да се провеждат с участието на защитник/чл.94,ал.1 т.1 НПК/.Вярно е,че както на досъдебното,така и на съдебното производство К. е отричал участието си в деянието,което противоречи на обясненията на подс.Б.. Съгласно съдебната практика противоречие в интересите на обвиняемите/подсъдимите/ е налице,когато последните дават различни и противоречиви обяснения относно фактите по делото и относно участието на всеки от тях в деянието. От данните по делото е видно обаче,че подс.К. е бил запознат с обясненията на подс.Б. и е разбрал,че с него могат да имат противоречиви интереси.Отразеното в протокола за разпит изявление/л.48 от дос.пр./: ” Не желая при настоящето процесуално действие с мое участие да присъства адвокат. Нямам нужда от такъв,макар и да разбирам,че с другия обвиняем Байрам може и да имаме противоречиви интереси”, означава,че то е направено след като на него му е разяснено основанието за задължителна защита,предвид обясненията на подс.Байрам за участието на К. в кражбата. Изложеното сочи на хипотезата на чл.94,ал.2 НПК,съгласно която в случаите на ал.1,т.4 и т.5 участието на защитник не е задължително,ако обвиняемият заяви,че не желае да има защитник. В този смисъл,като е приключил досъдебното производство без участието на защитник на обвиняемия/тогава/ К., органът на разследването не е нарушил процесуалната норма на чл.94,ал.1 т.5 НПК,поради което доводът и в тази част е неоснователен. На следващо място неоснователен е довода за нарушение на материалния закон. Правилно е прието,че подс.К. е участвал в деянието като помагач.Авторството в деянието е установено посредством доказателствата,събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК. Тезата на подс.К.,че не е участвал в кражбата е опровергана от доказателствата по делото.Обясненията на подс.Б. са били проверени посредством показанията на непълнолетния М. Б.,който е потвърдил участието на К. в деянието.Свидетелят разпитван в присъствието на инспектор от ДПС е посочил,че след като Б. намерил „гипсата” са отишли при подс.К..От него взели каруцата с коня.Върнали се и натоварили торбите с гипсова шпакловка,а подс.К. ги чакал наблизо.Имали уговорка,ако някой дойде,да ги предупреди,като подсвирне.По пътя подс.К. се качил при тях в каруцата и се отправили към дома му,където разтоварили торбите.Установено е също така,че между двамата подсъдими имало уговорка К. да търси пазар,за да продадат торбите и разделят парите.От показанията на св.П. К. е видно,че подс.К. посетил магазина за строителни материали на [улица],интересувал се за цената на гипсовата шпакловка и предложил да продаде такава на по-ниска цена. Неправилно се поддържа,че на съдебното следствие е било повдигнато ново обвинение,за което подсъдимият не е бил подготвен.Въззивният съд е отговорил на възражението. В случая става въпрос за преквалифициране формата на съучастие на повдигнатото срещу К. обвинение,предвид събраните на съдебното следствие доказателства,съгласно които той е участвал като помагач,а не като пряк извършител.Преквалифицирайки деянието на подс.К. като извършено във вр.с чл.20,ал.4 НК и оправдавайки го по първоначално предявеното по чл.20,ал.2 НК,съдилищата не са допуснали нарушение на процесуалните правила,което да е довело до нарушаване правото му на защита по чл.55 НПК.Подсъдимият е улеснил кражбата предоставяйки коня с каруцата,охранявал е действията на прекия извършител,укрил торбите в дома си,обещал да ги продаде и си набавят парични средства. Формата на съучастие е съобразена с тълкуването по н.д.№49/89г. на ОСНК на ВС посочено в т.5 на ТР № 54 от 16.09.1989г.Право на съдът по същество е ,с оглед доказателствата събрани по делото, да определи правната квалификация на деянието,когато няма съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.Правилно е прието,че определянето формата на съучастие на един от подсъдимите,не съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.Обстоятелството,че подс.К. е отишъл на мястото на деянието с неговия кон и каруца,на която били натоварени торбите, след това ги укрил в дома си, не е ново,а изрично отразено в обвинителния акт,с който К. е бил запознат. Като е преквалифицирал деянието на подс.К. като извършено във вр.с чл.20,ал.4 НК,съдът не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК,което да е довело до неправилното му осъждане. По изложените съображения съдилищата не са допуснали съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения,поради което основание за отменяване на атакуваните съдебни актове по реда на възобновяването,не е налице. Искането като неоснователно следва да се остави без уважение,поради което Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Р. К. за възобновяване на внохд № 352/2011г. по описа на Плевенския окръжен съд, отменяване на постановеното по него решение № 378/20.10.2011г. с което е потвърдена присъда № 135/17.03.2011г. по нохд № 3781/2010г. на Плевенския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: