Р Е Ш Е Н И Е №117 гр. С., 25.09.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4815 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 290- 293 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г. – аргумент от §74 от ПЗР на това изменение. До касационно обжалване е допуснато решение № 1690/ 10.07.2017 г. по гр. д. № 1311/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 5842/ 09.11.2016 г., поправено с решение от 06.01.2017 г. по гр. д. № 425/ 2015 г. на Окръжен съд - Благоевград, е отхвърлил иска на Б. Г. Г. за осъждането на държавата чрез Прокуратурата на Република България да заплати сумата 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по причина на незаконно наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК. К. контрол е допуснат по следния материално-правен въпрос: Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца? По повдигнатия въпрос настоящия състав дава следния отговор: Държавата е длъжна да обезщети вредите по причина на изтърпяно наказание „лишаване от свобода“, когато присъдата, с която е наложено, е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че към датата на влизането й в сила за същото деяние е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца – на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 2 НПК. След влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (обн. ДВ бр. 98/ 11.12.2012 г.) деликтният иск намира правната си квалификация в чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ и се разглежда по реда на специалния закон. В този случай обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението за вредите от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и/ или „домашен арест“ по повдигнатото обвинение, както и от всяко друго задържане по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е било осъдено с влязлата в сила присъда на „лишаване от свобода“ в нарушение на забраната non bis in idem (чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В този случай обезщетението за имуществени вреди съдът определя отделно. След влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (обн. ДВ бр. 98/ 11.12.2012 г.) надлежен ответник по този иск е Прокуратурата на Република България. Датата на съдебното решение, постановено по реда на глава Х. НПК, е начало на забавата и на срока на погасителната давност. Мотиви за отговора: След ратифицирането със закон на Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ДВ бр. 66/ 1992 г.) и обнародването на закона (ДВ бр. 80/ 02.10.1992 г.) задължението на официалните власти (на националните държавни органи) да се въздържат от всяко действие, което нарушава правото на свобода и сигурност, следва директно от предвиденото в чл. 5, § 1 от Конвенцията (арг. от чл. 5, ал. 4 КРБ). Към тази датата и до влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (обн. ДВ бр. 98/ 11.12.2012 г.) специалният закон предвижда основания (деликтни състави) и специален ред в ангажиране отговорността на държавата за вредите по причина на незаконно нарушаване на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, но извън техния предметен обхват е искът за обезщетение на вредите по причина на изтърпяно наказание „лишаване от свобода“, когато присъдата, с която е наложено, е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че към датата на влизането й в сила за същото деяние е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца (чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ). До това изменение и допълнение на закона случаят попада в предвиденото в чл. 7 КРБ, като деликтният иск се е разглеждал по общия исков ред по ГПК, а след него – в новото деликтно основание по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ, като деликтният иск се разглежда по реда на особеното исково производство по специалния закон (проста държавна такса, особености при определянето на отговорността за разноските по делото, процесуална субституция на страната на ответника, изборна местна подсъдност, задължение за разгласяване на съдебното решение). Всяко право основание за ангажиране на обективната (безвиновна) деликтна отговорност на държавата да репарира вредите по причина на актовете или действията на държавните органи или длъжностни лица, предвидено в обективното ни материално право, включва в своя фактически състав незаконността на акта. Когато присъдата установява извършеното престъпление, а с нея на дееца е наложено наказанието „лишаване от свобода“, гражданският съд е длъжен да приеме, че неговото изпълнение не накърнява правото по чл. 5, § 1 ЕКПЧ, дори когато ищецът твърди, че за същото деяние към датата на влизане на присъдата в сила е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност (арг. от изключението в чл. 5, § 1, т. 1 от Конвенцията и от чл. 300 ГПК). В този случай правните последици на присъдата се заличават (отпадат с обратна сила) и гражданският съд е длъжен да приеме, че правото по чл. 5, § 1 от ЕКПЧ е накърнено, а деецът е бил незаконно лишен от свобода от държавните власти, само когато присъдата е била отменена по реда на глава Х. НПК с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради нарушение на забраната non bis in idem, произтичаща от чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 2 НПК (най-близкото на национално ниво) (ТР № 3/ 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/ 2015 г. и ТР № 4/ 06.02.2018 г. по тълк.д. № 4/ 2017 г., ОСНК на ВКС). Тогава чл. 59, ал. 1 НК приравнява в предвидено от закона съотношение правните последици на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и/ или „домашен арест“ по повдигнатото обвинение към тези на наложеното на дееца наказание „лишаване от свобода“, а чл. 59, ал. 2 НК предвижда същото за всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързан с престъплението, за което лицето е било осъдено. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението за вредите от тези взети мерки за неотклонение, както и от всяко друго задържане, предвидено в законите и свързано с престъплението, за което лицето е било осъдено с влязлата в сила присъда. Обезщетението за имуществени вреди се определя отделно. При него гражданският съд е длъжен да изследва особеностите на всеки конкретен случай и наличието на причинно-следствена връзка, включително да приложи чл. 83, ал. 2 ЗЗД, който ограничава границите (обективните предели) на отговорността на държавата. Процесуалната субституция на държавата в ангажиране на нейната отговорност по деликтните състави, предвидени в ЗОДОВ, осъществява органът на публичната власт, от чиито незаконни актове следват вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Тази особеност по надлежната процесуална легитимация на страната на ответника обаче по никакъв начин не следва да нарушава принципа за пълно обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди (чл. 4 ЗОДОВ). Процесуален субституент по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. посл. ЗОДОВ е Прокуратурата на Република България. Нарушението на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, установено в производството по глава X. НПК, има за причина неоснователното (незаконното) обвинение в престъпление, за което на дееца вече е била ангажирана административно-наказателната отговорност. Тъй като тази материално-правна предпоставка от фактическия състав на деликтния иск осъществява решението за възобновяване на наказателното производство, с отмяна на осъдителната присъда по наложеното на дееца наказание „лишаване от свобода“ и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, датата на постановяване на решението по реда на извънредния способ, предвиден в НПК, е начало на забавата и на срока на погасителната давност за вземането за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди по причина на незаконното лишаване от свобода. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че въззивното решение е валидно и допустимо и извърши проверка на неговата правилност съгласно предвиденото в чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба основателна. Съображенията са следните: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно оплакването в жалбата от Прокуратурата на Република България, че искът, който първата инстанция е уважила частично (до сумата 5 000 лв.), е неправилно квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ. За да го отхвърли изцяло (първоинстанционното решение е било обжалвано и от ищеца в частта, с която искът е бил отхвърлен до пълния размер от 35 000 лв.), въззивният съд е приел, че деликтните състави, предвидени в ЗОДОВ, покриват всички възможни хипотези на деликтна отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, а твърденията в исковата молба не покриват никой от тези състави. Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ, а и на чл. 271, ал. 1 ГПК. Твърденията на касатора в исковата молба са били, че търпи неимуществени вреди в резултат на нарушеното негово право по чл. 5, § 1 от ЕКПЧ за период от 1 година, 4 месеца и 19 дни по причина на наказанието „лишаване от свобода“, което му е било наложено с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК, но след това с решение на ВКС наказателното производство е било възобновено, присъдата - отменена, а производството - прекратено на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Тези твърдения са съвместими с разгледания от първата инстанция иск, макар при дадената от него погрешна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Въззивният съд е бил длъжен да поправи допуснатата грешка, да разгледа иска на предявеното основание по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ и да се счита сезиран до пълния предявен размер от 35 000 лв. на вземането за обезщетение на неимуществените вреди. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да реши спора по същество, доколкото установените касационни основания не налагат извършване на нови процесуални действия или повтаряне на извършените (чл. 293, ал. 2 ГПК). Настоящият състав на Върховния касационен съд намира предявения иск доказан по основание за период от 10 месеца и 25 дни. Безспорно при изпълнението на заповед № 90/ 24.03.2009 г., с която ищецът е бил задържан за 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 8 ЗМВР, в периода 29.09.2009 – 17.05.2010 г., когато по повдигнатото обвинение за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е била взета мярката за неотклонение „задържане под стража“ (още 7 месеца и 18 дни) и в периода от още 3 месеца и 6 дни след влизане в сила на присъда № 235/ 19.01.2012 г. по нохд № 569/ 2011 г. на РС – Сандански, с която му е било наложено наказанието „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК, той е бил незаконно лишен от свобода по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ. Изводът, че неговото право по чл. 5, § 1 ЕКПЧ е било нарушено от разследващите органи и прокуратурата, следва от решение № 227/ 21.05.2012 г. по нохд № 651/ 2012 г. С това решение ВКС е възобновил наказателното производство, отменил е влязлата в сила присъда и е прекратил производството на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 2 НПК поради нарушение на забраната non bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Към датата на влизане на присъдата в сила е било постановено влязло в сила решение № 502/ 26.03.2009 г. по нахд № 202/ 2009 г. на РС – Сандански, с което за същото деяние е била ангажирана административно-наказателната отговорност на ищеца Б. Г. Г., като на основание чл. 1, ал. 2 УБДХ му е било наложено административното наказание „задържане в структурно звено на МВР за хулиганство“ за 15 денонощия и „задържане в структурно звено на МВР за друга проява“ за 3 денонощия. След това решение на ВКС с обратна сила са отпаднали последиците (законосъобразността) на влязлата в сила присъда, респ. на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на заповедта по чл. 63, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Държавата дължи обезщетение за неимуществените вреди, които Б. Г. Г. търпи по причина на нарушеното негово право на свобода, произтичащо от чл. 5, § 1 ЕКПЧ за периода от 10 месеца и 25 дни. При определяне на размера според критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, касационният състав отчита периода на нарушение (близо 11 месеца), възрастта на Б. Г. Г. към момента на засегнатото благо (38 години), преживените от него страдания в затвора в Б. дол от накърненото негово чувство за справедливост поради незаконното лишаване от свобода, невротичната симптоматика, която се е проявила в безсъние, главоболие, повишена раздразнителност, рязка загуба на тегло. От друга страна, касационният състав отчита и това, че не се установява причинно-следствена връзка между част от неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението по иска, – за болките и страданията, търпени от ищеца, от повишено кръвно налягане, загуба на зъби, неадекватно медикаментозно лечение, оплешивяване и заболяване „рак на кожата на ръката“. От трета страна, касационният състав отчита и предходните два престоя в затвора по причина на други (общо две) негови осъждания с наложени наказания „лишаване от свобода“. Последното изисква по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Незаконният престой на ищеца (за трети път) в затвора осуетява целта на понесената преди това специална превенция, особено като се съобрази, че изпълнението на второто наказание лишаване от свобода е продължило повече от 5 месеца след определения срок (извод от задължителното действие на влязло в сила решение № 1826/ 11.11.2012 г. по гр.д. № 2311/ 2011 г. на САС, с което му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ). Обезщетението по справедливост касационната инстанция определя в размер от 10 000 лв. От постановеното решение на ВКС по реда на глава Х. НПК, държавата е в забава, но е основателно възражението за погасителна давност за законните лихви, които са изтекли върху главницата в периода 21.05.2012 г. – 15.12.2012 г. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, акцесорното вземане се ползва с 3-годишна давност, а искът е предявен на 15.12.2015 г. Следователно тази претенция следва да се уважи, считано от 15.12.2012 г. При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се постави и сумата 10.00 лв. – държавната такса за първоинстанционното производство, доколкото за следващите ищецът е бил освободен. На същото основание в тежест на Прокуратурата следва да бъдат поставени и разноските по допуснатата и изслушана пред ОС – Благоевград комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза. Те са за сумата 200 лв. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1690/ 10.07.2017 г. по гр.д. № 1311/ 2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът на Б. Г. Г. срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен до сумата 10 000 лв. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Г. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по причина на нарушеното негово право по чл. 5, § 1 ЕКПЧ за периода от 10 месеца и 25 дни, последица от изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда № 235/ 19.01.2012 г. по нохд № 569/ 2011 г. на РС – Сандански („задържане под стража“ в периода 29.09.2009 г. – 17.05.2010 г., приравнено към него задържане за 24 часа със заповед № 90/ 24.03.2009 г. по чл. 63, ал. 1, т. 8 ЗМВР, а след влизане на присъдата в сила – още 3 месеца и 6 дни), която е била отменена с решение № 227/ 21.05.2012 г. по н.д. № 651/ 2012 г. на ВКС за възобновяване и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 2 НПК, ведно със законните лихви от 15.12.2012 г., а на основание чл. 10, ал. 3 ГПК да му заплати сумата 10.00 лв. – внесената държавна такса. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да заплати в полза на Окръжен съд – Благоевград сумата 200.00 лв. – разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1690/ 10.07.2017 г. по гр.д. № 1311/ 2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 10 000 лв. до пълния размер от 35 000 лв., но го квалифицира по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. ЗОДОВ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.