4 Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 16 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: В. Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №824 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №229/2022 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, отмяна на определение №19/18.03.2022 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура-Бургас на стадия „действия на прокурора след завършване на разследването“. С определение от 18.03.2022 г., постановено по НОХД №229/2022 г., състав на Окръжен съд-Бургас на основание чл. 382, ал.7 НПК е одобрил споразумение, с което подсъдимият З. Д. З. се е признал за виновен в това, че за времето от 07.12.2018 г. до 16.04.2019 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент- банкова дебитна карта на „У. Б.“ АД и без съгласието на титуляря М. Х. Д. е осъществил две транзакции през интернет на обща стойност 627, 16 лева- престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Със споразумението З. е приел да изтърпи една година и два месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. В искането се твърди, че определението на ОС-Бургас е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че по делото лисват доказателства причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 627, 16 лева да са възстановени или да е обезпечено възстановяването им. Моли се да бъде отчетено това, че приложената в материалите по делото разписка №0100015154832957 от 09.03.2022 г., издадена от „И.“ АД, не може да установи възстановяването на вредите, тъй като по делото липсват доказателства тези средства да са получени от пострадалия Д., а по условията на депозирането им ако същите не са били потърсени те са били върнати на наредителя им. На това основание се твърди, че постигнатото споразумение е одобрено в нарушение на чл.382, ал.7 НПК, което представлява съществено процесуално нарушение и налага възобновяване на приключилото наказателно производство, отмяна на постановеното определение и връщане на делото на досъдебното производство. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането и моли то да бъде удовлетворено по съображенията, изложени в него. Защитникът на осъдения З. предлага искането да бъде оставено без уважение. Поддържа, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения защото видно от представения платежен документ стойността на претърпените в резултат на извършеното престъпление имуществени вреди е възстановена. Моли да не бъде ценено поведението на пострадалия (за когото няма данни да е потърсил средствата си) като негативна тенденция за осъдения и поддържа, че това не може да бъде основание за възобновяване на производството. Осъденият З. не се явява в касационното съдебно заседание и не взима становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване Настоящото искане е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съгласно чл.419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Настоящото производство е образувано по обвинение за извършено от осъдения З. престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. След приключване на разследването първостепенният Окръжен съд-Бургас е сезиран със споразумение, изготвено от прокурора и защитника на осъдения З. за решаване на делото. В текста на споразумението е вписано, че причинените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 627, 16 лева са възстановени. След внасяне по реда на чл.381 НПК на споразумението и след като е било образувано НОХД №229/2022 г. съдията- докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и след провеждането му на 18.03.2022 г. по реда на чл.382, ал.7 НПК е постановил определение №19, с което е одобрил постигнатото между страните споразумение, с което осъденият З. се е признал за виновен в това, че за времето от 07.12.2018 г. до 16.04.2019 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент- банкова дебитна карта на „У. Б.“ АД и без съгласието на титуляря М. Х. Д. е осъществил две транзакции през интернет на обща стойност 627, 16 лева- престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Със споразумението страните са приели осъденият да изтърпи една година и два месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Съдът е одобрил споразумението, като е приел, че са изпълнени всички формални изисквания за сключването му, съдържанието му не противоречи на закона или морала и определеното наказание е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Касационният съд прие, че с одобряване на споразумението първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като го е одобрил без да са били налице доказателства, че причинените в резултат на престъплението имуществени вреди са били възстановени или възстановяването им е било обезпечено. Единственото доказателство за възстановяване на причинените имуществени вреди е приложената на л.29, т.3 от досъдебното производство разписка, издадена от „И.“ АД, от която е видно, че е нареден превод №0100015154832957, извършен на 09.03.2022 г. с получател пострадалия от престъплението М. Х. Д. за сумата от 627, 20 лева. Видно от условията на договора, сключен между наредителя Б. К. К. и дружеството, ако получателят в срок от седем дни не потърси превода средствата се връщат на наредителя. По силата на сключения договор дружеството не е поело ангажимент да потърси и уведоми получателя на средствата за направения превод. При липсата на каквото и да е доказателство наредените средства да са получени от пострадалия Д. или същите да са му били предадени по друг начин, или да е обезпечено вземането му не може да бъде прието, че имуществените вреди от престъплението са възстановени. Приложената разписка установява единствено, че средствата са били наредени, но не и че същите са били получени. Законодателят в разпоредбата на чл.381, ал.3 НПК е предвидил императивно изискване за допустимост на споразумението да бъдат възстановени или обезпечени причинените от престъплението имуществени вреди. Това е обстоятелство, за което компетентният съд следи служебно. В случая решаващият съд се е доверил на страните в производството, които са вписали в текста на постигнатото споразумение, че вредите са възстановени и е одобрил същото в нарушение на чл.381, ал.3 НПК. Съдът е следвало да се запознае със съдържанието на приложената по делото разписка и по реда на чл.382, ал.5 НПК да укаже на страните необходимостта да се възстановят имуществените вреди от престъплението или възстановяването им да бъде обезпечено. С одобряване на споразумението съдебният състав е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, което е и основание касационната инстанция да прецени, че искането за възобновяване е основателно и същото следва да бъде уважено. Предвид изложеното съдът прецени, че производството следва да бъде възобновено, постановеното определение по чл.382, ал.7 НПК, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение следва да бъде отменено, а делото върнато на досъдебното производство на стадия „действия на прокурора след завършване на разследването“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №229/2022 г., по описа на Окръжен съд-Бургас. ОТМЕНЯ определение №19/18.03.2022 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. ВРЪЩА делото на досъдебното производство на стадия „действия на прокурора след завършване на разследването“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.