Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред


Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

София, 21.12.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ отделение в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при участието на секретаря Александра Ковачева
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 1449/2017г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.47 и сл.З..
Образувано е по исковата молба на В. Р. К. от [населено място], против [фирма] (с предишно наименование [фирма]) от [населено място], за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.4 З. на арбитражно решение от 8.04.2016г., постановено по арбитражно дело №197/2015г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация –гр.П..
В исковата молба на В. Р. се поддържа, че ищцата е узнала за арбитражното решение на 21.03.2017г., когато е получила покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20178320400174, издадена от ЧСИ И. Х. рег.№832 с район на действие – Русенски окръжен съд. Твърди се, че между ищцата и ответното дружество няма подписано писмено споразумение по смисъла на чл.7 ал.2 З., което обуславя отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 т.2 З. поради липса на компетентност на арбитражния съд. Отделно се сочи наличието на основанието за отмяна по чл.47 т.4 З. с оглед обстоятелството, че В. Р. не е била редовно призовавана за арбитражните заседания, с което е било нарушено правото й да участва в производството. Претендира се отмяна на обжалваното арбитражно решение с присъждане на разноски по делото.
В отговора на исковата молба, депозиран на 11.08.2017г., ответникът [фирма] поддържа, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен с присъждане на разноски. Сочи, че извършената цесия на 10.09.2013г. в полза на дружеството от кредитора на В. Р., прехвърля и арбитражната клауза, включена в Общите условия, уреждащи отношенията между [фирма] и техните потребители. Ответникът оспорва отменителното основание по чл.47 т.4 З., позовавайки се на редовното уведомяване на В. Р. в арбитражното производство по реда на чл.32 З.. С молба от същата дата – 11.08.2017г., ответното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В откритото заседание, проведено на 13.12.2017г., пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е допустим като предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 З., което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Липсата на редовно връчено на ищцата съобщение за постановеното арбитражно решение е установено и в мотивите на определение №1848/06.05.2017г., постановено по ч.гр.д.№2516/2017г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за издаване на изпълнителен лист по чл.406 във вр. с чл.404 ал.1 ГПК.
С решение от 8.04.2016г., постановено по арбитражно дело №197/2015г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация –гр.П., е осъдена В. Р. да заплати на [фирма] (преобразувано в [фирма]), следните суми: 250лв. – неплатена главница по договор за потребителски заем от 07.07.2011г., прехвърлен с договор за цесия, 145 лв. – натрупана договорна лихва, 92.80лв. – обезщетение, 300лв. – юрисконсултско възнаграждение и 46лв. – заплатена арбитражна такса.
Отмяната по реда на чл.48 З. е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 З. за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението.
Със З., обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19 ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на §13 т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия З. е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В §6, ал.2 ПЗР З. е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С §8 т.5 З. е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 З. и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Законодателните промени, извършени със З. (обн. в ДВ бр.8/2017г.), са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 З. за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на РБ в т.3 от решение №9/24.10.2012г. по конституционно дело №15/2002г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 З. пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения З. защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 З., подаден от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 З., валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19 ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47 ал.2 З. и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания по чл.47 З.. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 З..
Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение се обосновава и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със З. от ДВ бр.8/2017г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 З.. Разпоредбата на чл.405 ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47 ал.2 З.. С чл.405 ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47 З., производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на З. (обн. ДВ бр.8/2017г.).
С постановеното на 8.04.2016г. арбитражно решение по арбитражно дело №197/2015г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация –гр.П., чиято отмяна по реда на чл.48 З., е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за потребителски заем от 07.07.2011г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.13 т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19 ал.1 ГПК (ред. ДВ бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47 ал.2 З. (ред. ДВ бр.8/2017г.). При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи по иска на В. Р. нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за държавна такса по иска в размер на 50 лв. Основателно е възражението за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на адвокат К. Б. на осн.чл.38 ал.2 ЗА, с оглед цената на иска и липсата на правна и фактическа сложност на делото. На осн. чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение следва да се намали на 300лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА по иска на В. Р. К. за нищожно арбитражно решение от 8.04.2016г., постановено по арб. дело №197/2015г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация –гр.П..
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] офис 1-2, да заплати на В. Р. К. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.Студен кладенец” №25 сумата 50лв. /петдесет лева/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] офис 1-2 да заплати на адвокат К. И. Б. от РАК – ЕГН [ЕГН], сумата 300лв. /триста лева/ – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :