Р Е Ш Е Н И Е № 208 София, 23 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1042/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.П., защитник на подсъдимия С. К., срещу въззивно решение № 390 от 09.11.2010г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 643/10г. В жалбата се изтъкват всички касационни основания.Искането е за налагане на справедливо наказание, съответно на степента на виновно поведение на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Повереникът на частния обвинител, адв. М. също пледира за оставяне без уважение на касационната жалба, като намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно Адвокат П., защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа. Подсъдимият К. моли за справедлива присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 267 от 06.07.2010г., постановена по нохд № 803/10г., СГС, НО, 12 състав е признал подсъдимия С. Б. К. за виновен в това, че на 07.01.2008г. в [населено място], при управление на л.а.”Фолксваген” с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение , визирани в чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката З. Т., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия. С решение № 390 от 09.11.2010г., постановено по внохд №643/10г., Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е частично основателна. В жалбата се сочат две касационни основания, за явна несправедливост на наказанието и за допуснато нарушение на материалния закон, като по отношение на последното е налице изключителна пестеливост от към аргументация, което ограничава и възможността за произнасяне от страна на настоящата инстанция. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивният съд изцяло е инкорпорирал не само фактологията, приета от първия съд, но и доказателствения анализ. Освен това отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, апелативният съд е дал своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. Въззивината инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по едни ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. Въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като аргументацията му изцяло се споделя от настоящата инстанция. В обобщение може да се каже, че решаващите съдилища се установили по несъмнен начин механизма на реализирана на ПТП, причинно следствената връзка, както и авторството на деянието. Всичко това е обусловило и правилни правни изводи, а именно, че подсъдимият С. К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. На следващо място, подлежи на разглеждане възражението за явна несправедливост на наложените наказания.Жалбата в тази й част е основателна.Изключително прецизно предходните съдилища са индивидуализирали, значимите за определяне на наказанието обстоятелства, обсъдили са ги в тяхната връзка и обусловеност, както и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, но независимо от това се отмерили наказания, размерът на които тази инстанция намира за завишен. Наличните смекчаващи обстоятелства и констатираното съпричиняване, дават основание за намаляване размера както на двете наложени наказания -лишаване от свобода за срок от две години на една година, а лишаването от правоуправление от три години на една година и шест месеца, така и на определения изпитателен срок от четири на три години. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изменено в частта досежно наложените наказания, а в останалата част оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 390 от 09.11.2010г., постановено по внохд № 643/10г. по описа на Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия С. К. наказания лишаване от свобода от две години на една година, лишаване от право да управлява МПС от три години на една година и шест месеца както и на определения по чл.66 от НК изпитателен срок от четири на три години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: