Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * корекция на сметка * електроенергия


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

С., 12.09.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1032/2009 година


Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 3863/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 07.10.2008 г. по гр.д.№ 29345/2007 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав. С последното е уважен предявения от И. Н. Б. иск срещу касатора с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 2 759.93 лв., представляваща заплатена от ищеца сума по коригирана от ответника сметка за консумирана на основание констативен протокол № 001544/01.06.2006 г. електроенергия.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С определение № 506 от 03.08.2010 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е прието, че по отношение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси, свързани с приложението на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от "Е" АД, приети на основание чл. 98 от Закона за енергетиката и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие да извършва корекция на дължими от потребителя суми.
Ответника по касация И. Н. Б. възразява срещу основателността на въведените касационни основания и моли за присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да счете предявения иск за основателен, въззивният съд на първо място счел, че клаузата на чл.25 от Общите условия противоречи на Закона за енергетиката, доколкото с нея е предвидено абонатите да заплащат при неизправност на измервателния уред корекция на ел.енергия за срок 180 дни назад. Задължението за заплащане стойността на неотчетена електроенергия без оглед на вината, поради която уредът не работи според съда нарушавало законовото изискване за наличието на вина като предпоставка за пораждане на гражданска отговорност и доколкото се касае до обективна такава на потребителя, налице е изключение от общата хипотеза, която можела да бъде уредена единствено от законодателя.
Независимо от извода си относно действителността на посочената клауза от ОУ, съдът приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си да демонтира и съхрани търговския уред за отчитане съобразно клаузата на т.22 ОУ, като само е отстранил според твърденията си неизправността му на място, с което е нарушил посочената клауза, задължаваща доставчика да съхранява електромерите в безшевни чували, които се затварят с пломби със знака на продавача и уникални номера в продължение на 1 година, а в случайна спор в рамките на този срок – до приключване на спора. В заключение е направен извод, че в полза на ответника не е възникнало потестативното право на едностранно извършване на корекции за ел.енергия за минал период, поради което платената от ищеца сума по коригираната му сметка подлежи на връщане като получена без основание.
Въззивното решение е правилно.
Съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по поставените от касатора материалноправни въпроси е преодоляно след допускане на касационното обжалване, с постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о.
Според възприето в тях разбиране, което се споделя от настоящия състав, липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции за изминал период изключва възможността тя да е допустима, както при действието на издадената на основание чл.91, ал.2 ЗЕЕЕ ( отм) - НППРЕМРР (отм.), така и при Наредба № 6/09.06.2004 год., издадена на основание чл.116, ал.7 ЗЕ (отм).
Същевременно с това в цитираните решения категорично е застъпено становището, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и клаузата от Общите условия, която установява това право в полза на доставчика е счетена за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З., и като противоречаща на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита на интересите на потребителите и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД е приета за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед задължителния за съдилищата характер на цитираните по-горе съдебни актове следва да се сподели становището на въззивния съд за отсъствие както на законово, така и на договорно право на касатора едностранно да извършва корекции на сметките за електроенергия за изминал период, поради което извършеното плащане от ищеца е лишено от основание, както правилно е прието с атакуваният съдебен акт.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника по касационната жалба И. Н. Б. следва да бъдат присъдени 400 лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 3863/2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Н. Б. от С. сумата 400,00 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: