3 Р Е Ш Е Н И Е №124 София,20 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 463 по описа за 2016 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Н. К. М. (Вх.№ 14170 от 30.10.2015 г. по описа на САС) против присъда по внохд № 419/15 г. на Апелативен съд-гр.София, с която е заявено, че тя е постановена при нарушение на процесуалните правила и е явно несправедлива, поради което се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане. В изпълнение на указанията на съдия-докладчик при САС, на 29.03.2016 г. е представено допълнение към жалбата (Вх.№ 4636 по описа на САС), изготвено от адв. Д. – служебен защитник на подс.М., в което са изложени данни в подкрепа на ангажираните от последния касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. Пред ВКС подсъдимият е нередовно призован, тъй като не е намерен на посочения от него адрес, а по сведение на неговата майка е в чужбина. Жалбата се поддържа от адв.Д.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата като неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 597/14 г. Софийският градски съд осъдил подс.М., както следва: - за деяние, извършено на 23.04.2013 г. на основание чл.142, ал.2, т.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.1 и 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на три години лишаване от свобода; - за деяние, извършено на 23.04.2013 г. на основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.1 и 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл.23 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание от три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от пет години; СГС се произнесъл по чл.59 от НК и деловодните разноски. Със същата присъда е оправдан подс.А. Н. М.. С решение № 292 от 12.10.2015 г. по внохд № 419/15 г., образувано по жалба на подс.М., САС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1. Наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се претендира при следните съображения: показанията на св.Ю. неоснователно са приети за достоверни при наличието на противоречия в тях относно това кой го е въвел в лекия автомобил; отделно, съдът е пренебрегнал показанията на св.К. . Така направените възражения са неоснователни. Показанията на св.Ю., в частта, на която е поставен акцент в жалбата, внимателно са анализирани от САС. Вярно е, че показанията на последния (в частта, за която става дума), разкриват противоречие между тези, депозирани от него на досъдебното производство и дадените пред съда. По-важно е друго, че САС не е приел за установено подс.М. да е имал участие в действията по принудителното настаняване на пострадалия в инкриминирания лек автомобил. Доколкото обаче, в останалата част, показанията на същият свидетел не разкриват противоречия, а вътрешна последователност, съдът е имал основание да ги цени за изясняване на фактите по чл.102 от НПК. Още повече, че тъкмо в тази част, те се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал. Тук е мястото да се посочи, че внимателният прочит на мотивите на въззивното решение указва, че отговорността на подс.М. за престъплението по чл.142 от НК е ангажирана защото той с поведението си е осигурил условия за довършване на изпълнителното деяние на посочения престъпен състав, а те са различни от първоначалните действия, с които е започнало осъществяването му (л.59 и сл.). Що се отнася до показанията на св.К., трябва да се отбележи, че защитата им придава значение, каквото те нямат за изясняване на правнорелевантните факти. Ясно е, че посегателството върху св.Ю. е извършено поради негови парични задължения към св.А. и това дали пострадалият е дължал пари и другиму, на което навеждат показанията на св.К., не е от съществено значение за главния факт по делото. След изчерпване на възраженията на жалбоподателя, развити в допълнението към касационната жалба, като не установи да са налице процесуални нарушения, за които ВКС следи служебно, настоящият състав намира, че няма причини за критично отношение към дейността на съда по същество, подчинена на НПК и за връщане на делото за ново разглеждане. 2. Възразява се, че наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, като се твърди, че за престъплението по чл.142 от НК съдът е игнорирал по-ниската степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления, а за престъплението по чл.198 от НК е подценил ниската стойност на предмета на престъплението, невисокия интензитет на осъществената принуда и младата възраст на подсъдимия. Възраженията са неоснователни. Всички съображения на САС, изложени в мотивите на решението (л.63 и сл.) относно кръгът от обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанията, в частност за възможността „по-ниската степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления”, да се цени като изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, както и за съответност на наказанията на подс.М. с тези на осъдения А., изцяло се споделят от ВКС, тъй като се основават на верен прочит на закона. Тези съображения на въззивният съд са пренебрегнати от жалбоподателя и защитата му, по същество не се оспорват, въпреки тяхната яснота, конкретика и детайлност. Що се отнася до размера на предмета на престъплението, интензитета на упражнената принуда и младата възраст на подсъдимия, заявени във връзка със справедливостта на наказанието за престъплението по чл.198 от НК, същите не обосновават причина за корекция на последното. Най-напред трябва да се каже, че същите обстоятелства не са игнорирани от САС, а анализирани адекватно на обективното им значение, в която насока са изложени съображения (л.66 и сл.), които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Може да се обобщи, че обществената опасност на престъплението по чл.198 от НК не се разкрива само и най-вече от размера на предмета му, а упражнената принуда съвсем не се характеризира с нисък интензитет, а тъкмо обратното. Вярно е, че данните по делото не дават основание да се приеме наличието на която й да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, и доколкото настоящото производство е инициирано от подс.М., ВКС, предвид и на изложеното дотук, намери, че определените му наказания за извършените от него две престъпления са справедливи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292 от 12.10.2015 г., постановено по внохд № 419/15 г., на Апелативния съд-гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: