Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 81_12_opr_chj_confisc.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228 С., 22.03. 2012 година Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 81 /2012 г.: Производството е по чл.23,ал.2 ЗОПДИППД вр. чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „М. Ю. АД” срещу определение № 476 /03.08.2011 г. по ч.гр.д. № 425 /2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.05.2011 г. по гр.д. № 85 /2010 г. на Окръжен съд Добрич, с което е допуснато обезпечение на предявения от К. (нататък и Комисията) срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.30 ЗОПДИППД чрез спиране на изпълнително дело № 20107370401390 по описа на ЧСИ Л. Т., по което е насочено изпълнение срещу недвижим имот на [фирма] в [населено място], представляващ поземлен имот с площ 3,570 кв.м. в зоната на градски парк на [населено място], заедно с построения в това дворно място спортно-туристически комплекс, състоящ се от хотел – стара част и хотел – нова част и други сгради, индивидуализирани в потвърденото определение, по отношение на който е наложена възбрана в полза на Комисията. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. [фирма] не изразява становище. Настоящият състав намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Комисията е предявила срещу [фирма] иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, който е допустим и вероятно основателен, че производството по чл.22,ал.1 ЗОПДИППД за допускане на обезпечение на този иск цели да обезпечи правата на молителя Комисията по този иск, поради което за молителя съществува обезпечителна нужда, а допуснатата мярка спиране на изпълнителното производство отговаря на обезпечителния интерес, а „М. Ю. АД”, която е ипотекарен кредитор и взискател съгласно разпоредбата на чл.173,ал.1 ЗЗД има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той, поради което правата на банката не са застрашени, т.к. правата и на взискател в изпълнителния процес – на ипотекарен кредитор, целящ удовлетворяване от цената на ипотекирания имот, са гарантирани от закона, независимо в чия собственост се намира имота. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя и уточнен от съда съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС въпрос : дали принудително изпълнение върху имот, ипотекиран по силата на договор в полза на трето лице, което не е ответник по иск на чл.28 ЗОПДИППД, представлява разпореждане с имущество, увреждащо правно защитени интереси на държавата, е обусловил извода на въззивния съд за наличието на предпоставките за допускане на поисканото обезпечение чрез налагане на посочената обезпечителна мярка и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,а.1,т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване. Въпросът е от значение за преценката на съда за това дали посочената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, е подходяща. По този въпрос настоящият състав намира, че в случаите, когато един недвижим имот е ипотекиран по силата на договор преди предявяването на иск по чл.28 от ЗОПДИППД и преди недвижимият имот да е възбранен в полза на държавата, ако ипотекарният кредитор не е ответник по иск по чл.28 от ЗОПДИППД, не се твърди, че ипотеката е учредена с цел увреждане на държавата и държавата не е предявила иск срещу ипотекарния кредитор с цел установяване на нейната симулативност, спирането на изпълнението не е подходяща обезпечителна мярка по аргументите изложени и от въззивния съд: защото ипотекарният кредитор запазва правата си, независимо от изхода на спора по чл.28 от ЗОПДИППД – независимо в чия собственост ще бъде имотът. При този отговор на въпроса по съществото на разглеждания процесуален въпрос и като се има предвид, че в случая договорната ипотека е учредена през 2007 г. (н.а. лист 75), а възбраната е наложена през 2011 г. (л.119) и не се твърди и не се представят доказателства, че Комисията е предявила срещу ипотекарния кредитор „М. Ю. АД” иск за прогласяване на симулативност на договорната ипотека и въобще какъвто и да иск, следва да се приеме, че посочената обезпечителна мярка не е подходяща. Комисията може да иска спиране на изпълнението, доколкото предяви иск срещу ипотекарния кредитор за прогласяване на симулативност на договорната ипотека. От изложеното следва, че частната касационна жалба е основателна, а обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за допускане на обезпечение чрез посочената обезпечителна мярка да бъде отхвърлено.. С оглед изхода от това производство, искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените във въззивното и касационното производство разноски за държавни такси в размер на 45 лева и юрисконсултски възнаграждения в размер на 250 лева, е основателно. С оглед изхода от това производство на Комисията не следва да се присъждат разноски. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 476 /03.08.2011 г. по ч.гр.д. № 425 /2011 г. на Варненския апелативен съд. Отменя определение № 476 /03.08.2011 г. по ч.гр.д. № 425 /2011 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение от 10.05.2011 г. по гр.д. № 85 /2010 г. на Окръжен съд Добрич. Вместо това постановява : Оставя без уважение искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за допускане на обезпечение на предявения от К. срещу [фирма], [населено място], иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с правно основание чл.28 ЗОПДИППД чрез спиране на производството по изпълнително дело № 20107370401390 по описа на ЧСИ Л. Т., с рег. № 737 по КЧСИ, по отношение на недвижим имот, собственост на [фирма] в [населено място] : поземлен имот с идентификатор № 72624.621.225 в [населено място],[жк], бул. „25 септември” № 1 а, в зоната на Градски парк, с площ 3,570 кв.м., заедно с построения в дворното място спортно –туристически комплекс, състоящ се от хотел – стара част, хотел – нова част и други постройки. Определението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.