Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 13 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1480 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Пловдивски апелативен съд № 122 от 12.06.2012 г, постановена по ВНОХД № 164/12, с която е отменена присъда на Пазарджишки окръжен съд № 6 от 2.03.12 г, по НОХД № 778/11, и подсъдимият С. Д. С. е признат за невиновен в това: на 1.08.2011 г, на път, посока от [населено място] към [населено място], да е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост да е причинил смъртта на П. Г. П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.08.2011 г на път, посока от [населено място] към [населено място], е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г. П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година и шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и шест месеца, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и пет месеца. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства са анализирани в отклонение от чл. 14 НПК, че доказателствените изводи са формирани при игнориране на момента на взаимна видимост, че неправилно е прието откога каруцата е станала опасност за движението, че, доколкото подсъдимият своевременно е възприел превозното средство с животинска тяга, той е могъл да предприеме намаляване на скоростта и спиране, за да избегне удара, че правните изводи влизат в противоречие с ТР № 28/84 ОС ВС, че неправилно е приложена хипотезата на чл. 15 НК. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Частният обвинител и неговият повереник не се явяват и не вземат становище по протеста. Защитата счита, че въззивната присъда следва да остане в сила. Подсъдимият не участва лично в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. По делото е изяснено, че подсъдимият е възприел движещата се в насрещното платно каруца от около 170 м, от който момент е била налице взаимна видимост между водачите на двете превозни средства. В този момент обаче каруцата все още не е представлявала опасност за движението, тъй като превозното средство с животинска тяга се е движело праволинейно в своята лента. Каруцата е станала опасност за движението от момента, в който каруцарят е предприел навлизане в платното за движение на подсъдимия, в нарушение на правилата за движение, предписващи му задължение да пропусне движещия се направо автомобил. От момента на възникване на опасността подсъдимият е предприел намаляване на скоростта / движел се е със скорост 79 км/ч / и спиране, но ударът е бил непредотвратим / каруцата е попадала в опасната зона за спиране /. Въззивният съд правилно е определил момента, от който каруцата е станала опасност за движението, и на тази база е извел верни доказателствени изводи. Неиздържана е тезата, че подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта, респективно, да спре от момента, в който за първи път е възприел каруцата. В този момент превозното средство с животинска тяга все още се е движело правомерно на пътното платно. Каруцарят също е участник в движението и за него важат правилата по ЗДП и ППЗДП. Съгласно чл. 143-145 ППЗДП, водачите на превозни средства с животинска тяга са длъжни да упражняват надзор на животните и да избягват създаване на опасност за движението. Всеки водач на превозно средство следва да се движи правомерно на пътното платно. Затова, на подсъдимия като водач на моторно превозно средство не би могло да се вмени задължение да презюмира неправомерно поведение на другия водач, управляващ превозно средство с животинска тяга. Затова е неприемлива тезата, че подсъдимият е дължал намаляване на скоростта и евентуално спиране още от момента, в който за първи път е възприел каруцата в насрещното движение, когато тя все още се е движела правомерно. Друго би било положението, ако движението на каруцата е било криволичещо на пътното платно, в какъвто случай опасността за движението би възникнала оттогава / такива доказателства по делото няма и такъв факт не е установен /. Правилно е становището относно неприложимостта на т. 11 от ТР № 28/84 ОС ВС, относима към отменения чл. 122 ППЗДП, задължаващ водачите да намалят скоростта при преминаване покрай животни, каквото изискване не е възпроизведено в действащия ППЗДП. Верен е изводът, че е налице хипотезата на чл. 15 НК, която изключва съставомерността по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, тоест, не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, протестът се явяват неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Пловдивски апелативен съд № 122 от 12.06.2012 г, по ВНОХД № 164/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: