Р Е Ш Е Н И Е № 607 София, 22 декември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети декември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 518/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Е. А. против въззивно решение № 206 от 10.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 336/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. Жалбата касае гражанската част на въззивното решение, като се излагат съображения, че при определяне размера на присъденото в полза на гражданската ищца обезщетение е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По съшество се иска в тази част да бъде изменено, като гражданския иск бъде редуциран до определения с присъдата размер. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Гражданската ищца и частна обвинителка изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе контатира следното: С присъда № 457 от 18.12.2009 год. постановена по НОХ дело № 4729/2009 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. Е. А. за виновен в това, че на 18.03.2009 год. в гр. София, при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на К. В. В. на 18 год., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3, вр. чл. 58а, вр. чл. 55 ал.1т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание “пробация”, включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от по една година и три месеца и ограничение в свободното придвижване- забрана да напуска жилището, което обитава за времето от 21.00 часа до 6.00 часа за срок от една година. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на К. А. В. сумата 70 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и сумата 700лв направени по делото разноски, като гражданският иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 206 от 10.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 336/2010 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в гражданската част, като е увеличил размера на присъденото обезщетение на 100 000лв и е присъдил законна лихва върху него, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане. Касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивната инстанция в гражданско-осъдителната му част е постановено без да са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения, които са основание за изменяването му. Част от съображенията в подкрепа на искането за намаляване на обезщетението, платимо в полза на гражданската ищца, до определения от първоинстонционния съд размер, са неотносими към института на непозволеното увреждане и не следва да бъдат обсъждани. В този смисъл е изложения в жалбата на защитника на подсъдимия и поддържан в съдебно заседание довод, че обезщетение в приетия от въззивната инстанция размер е обективно невъзможно да бъде изплатено и задължението за изплащането му се превръща във вид наказание за подсъдимия, каквото не е предвидено в закона. Основен принцип при непозволеното увреждане е, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди зависи от действително изживяните от пострадалия болки и страдания, а не от икономическите възможности на конкретно задълженото лице. Поради липса на друг обективен критерии при определяне на паричния еквивалент за мъките и страданията на лицата, които са от кръга близки на пострадалия, имащи право да претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, законодателят е предоставил на съда правомощие да го определи по справеливост, като се ръководи от своята житейска мъдрост и съдебен опит, преценени през призмата на социално-икономическите условия на живот в конкретен етап от развитието на обществото. В случай принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е нарушен. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на гражданската ищца и частна обвинителка с доводи за явна несправедливост на наказанието и на присъденото обезщетение. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата, като е приел, че с оглед процесуалния ред, по който е решено делото, са изяснени всички обстоятелства включени в предмета на доказване, касаещи наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. Възприел е извода, че съставомерният резултат се намира в пряка причинно-следствена връзка единствено с поведението на подсъдимия. При управлението на автомобила той е допуснал нарушение на установените правила за безопасност на движението и неговото виновно и противоправно поведение е довело до настъпването на съставомерния резултат, смъртта на дъщерята на гражданската ищца, поради което са налице основания за ангажиране на наказателната и гражданската му отговорност. Не е констатирал наличието на основание за изменяване на присъдата в наказателната част. Възприел е извода, че наказанието “пробация”, включващо трите пробационни мерки, е индивидуализирано в рамките на закона, съобразно изискванията на НПК е е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. След като самостоятелно е оценил събраните в предходната инстанция доказателства, не е възприел извода на решаващия съд относно необходимата сума за обезщетяване на гражданската ищца за действително претърпяните неимуществени вреди. Мотивирал е вътрешното си съдийско убеждение, че присъдената сума на майката на пострадалата е несправедливо занижена и съобрано правомощията си е изменил присъдата, като я е увеличил. Изложените съображения за взетото решение намират опора в кредитираните доказателствени материали, разпоредбите на закона и практиката на съдилищата по този вид дела. При определяне размера на обезщетението въззивната инстанция е отчела обстоятелството, че няма по-голяма привързаност от тази между родители и деца и по- силна от болката на родител при загубата на своето дете. Твърде ранната, неочаквана и трагична смърт на пострадалата е довела гражданската ищца до изживяване на значителни мъки и страдания, които точно е прието, че са неизмерими. В конкретния случай страданията на майката са още по-големи, защото е загубила своето единствено дете, което сама е отгледала след смъртта на неговия баща. В продължение на десет години след смъртта на бащата двете са живеели заедно, взаимно са се подкрепяли и грижели една за друга, между тях са съществували отношения на обич и привързаност. Загубата на нейната дъщеря, който вече се е намирала на прага на живота, е причинила на пострадалата морални страдания, които ще търпи до края на живота си. Завинаги е лишена от обичта и грижата на детето, с което е свързвала старините си. Присъдената от въззивната инстанция сума е необходима и справедлива да я обезщети в най-пълна степен. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд в гражданско-осъдителната му част не е постановено при наличие на основание за изменяване и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила в гражданско-осъдителната му част въззивно решение № 206 от 10.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело №336/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 457 от 18.12.2009 год. по НОХ дело № 4729/2009 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: