РЕШЕНИЕ № 86 гр. София, 13.09.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.03.2016 (девети март две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 4685 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от Д. Н. Д. срещу решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година, в частта му, с която е потвърдено решение № 158/26.08.2014 година на Районен съд Костинброд, постановено по гр. д. № 103/2014 година, касационна жалба с вх. № 903/23.04.2015 година. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, а също така се твърди, че същото е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е решението на Окръжен съд София да бъде отменено като се постанови друго, с което искането по чл. 127а от СК бъде уважено изцяло.. Ответникът по касационната жалба Б. Н. Ц. не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и основателността й, но в проведеното открито съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено в атакуваната с нея част. Д. Н. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 25.03.2015 година, а подадената от същата касационна жалба е с вх. № 4884/27.04.2015 година като е подадена чрез куриер на 22.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 1442/16.12.2015 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите за това дали в случаите, когато заместващото съгласие се иска за определен период от време, родителят е длъжен да посочва точните дати на всяко едно отделно пътуване и докъде бе бъде осъществено то в този период, както и да представя доказателства за това; за изслушването на детето по реда на чл. 15 от ЗЗД в производството по чл. 127 а от СК По отношение на първия въпрос е налице установена съдебна практика намерила израз в решение № 234/30.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1580/2011 година, решение № 116/16.04.2014 година, постановено по гр. д. № 5156/2013 година и решение № 244/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 953/2014 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Със същите е прието, че когато родителите не се споразумеят по отношение на пътуването на детето в чужбина, при спор по чл. 127а от СК съдът е овластен да разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена държава, така и конкретни пътувания в определен период от време и до конкретна държава или държави, чиито кръг е определен, а също така и неограничен брой пътувания за определен период от време, но само до определена държава или държави. При това съгласно решение № 403/29.02.2016 година, постановено по гр. д. № 6903/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. С оглед на така установената съдебна практика и предвид отговора на правния въпрос по последното цитирано решение на така поставения правен въпрос трябва да се отговори, че в случаите когато заместващото съгласие по чл. 127а от СК се иска за определен период от време, молителят не е задължен да посочва точните дати на всяко едно отделно пътуване и докъде бе бъде осъществено то в този период. По отношение на втория въпрос трябва да се посочи, че разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДет, предвиждат, че детето задължително се изслушва във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, ако е навършило десетгодишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. В зависимост от степента на развитието му е възможно да бъде изслушано да бъде изслушано и дете, което не е навършило десет години, като решението за изслушване на такова дете се мотивира. Производството по чл. 127а от СК е съдебно такова имащо характер на спорна съдебна администрация, поради което установените в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДет правила, намират приложение в него. Затова съдът е задължен да изслуша детето, в случай, че към този момент то е навършило десет години. Той може да не изпълни това си задължение само в случай, че изслушването на детето би навредило на неговите интереси. Последното е изключение от правилото и затова изслушването може да бъде отказано само при наличието на убедителни доказателства за това, че то ще навреди интересите на детето. Съдът е задължен да обсъди всички факти и доказателства в тази връзка, като отказът му да изслуша детето трябва да бъде мотивиран, за да може при последващо обжалване на решението да бъде извършена проверка на правилността му. В противен случай е налице неизпълнение на процесуална норма, която предвидена да осигури правилността на решението по съответното производство, предвид на което неизпълнението й представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За разлика от случаите, когато детето е навършило десетгодишна възраст, изслушването на дете, което към момента на производството не е навършило тази възраст е факултативно и е поставено в зависимост от преценката на съда за степента на развитието на детето. В този случай съдът може да се произнесе за изслушването на детето както по искане на една от страните в производството, така и по своя инициатива. При това, когато той прецени, че са налице предвидените в закона предпоставки за изслушването на дете по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДет съдът задължително трябва да мотивира решението си за провеждане на изслушването. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд София е частично неправилно в обжалваната му част. С решение № 158/26.08.2014 година на Районен съд Костинброд, постановено по гр. д. № 103/2014 година е дадено разрешение на детето Б. Б. Ц. да напуска пределите на Република България, с оглед на пътуването му до О. кралство Великобритания и С. И., за периода на обучението му в „Ардингли колидж“ от 20.10.2014 година до 17.07.2015 година, както и да пътува във всички други държави посещението, на които е част от учебната програма на училището, придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., като е отхвърлил искането за издаване на разрешение в останалата му част. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло искането за даване на разрешение на малолетното дете Л. Б. Ц. да напуска пределите на Република България придружено само от майка си Д. Н. Д. или от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без за това да се иска писмено съгласие на баща му- Б. Н. Ц.. Първоинстанционният съд е изложил съображения за това, че поискания период от време за разрешение на децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц. да напускат пределите на Република България, а именно до 20.12.2018 година без ограничения на дестинациите и до 20.12.2019 година до всички държави-членки на ЕС, а също така и Турция, Я., САЩ, Швейцария, Русия и Китай е твърде дълъг и не е подкрепен от писмени доказателства. Освен това е прието, че по отношение на детето Л. Б. Ц. не са налице предпоставки за даване на заместващо съгласие, тъй като искането за другите дестинации извън О. кралство Великобритания и С. И. не са конкретизирани и мотивирани, липсвали доказателства (точно коя дестинация ще се посети и с каква цел) като при прехвърлянето му не се създават пречки за осигуряване на закрила и грижи от страна на родителите. Въззивният съд е констатирал, че производството пред Районен съд Костинброд е било образувано по молба на Д. Н. Д., с искане на основание чл. 127а от СК, съдът да даде заместващо съгласие за пътуване на децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц.,, с развлекателна, туристическа, спортна, здравна или образователна цел, за периода до 20.12.2018 година, включително без ограничения в дестинациите. При условията на евентуалност е поискано съдът да даде заместващо съгласие за пътуване на децата за период от 20.12.2019 година в рамките на страните-членки на ЕС, Турция, Я., САЩ, Швейцария, Русия и Китай. С молба от 13.03.2014 година, по указания на първоинстанционният съд, Д. Н. Д. е уточнила, че претенцията й искането се отнася за срока на валидност на международните паспорти на децата-от постановяване на решението до 20.12.2018 година, а дестинациите са всички държави в рамките на страните-членки на ЕС, Турция, Я., САЩ, Швейцария, Русия и Китай. Впоследствие с молба от 20.03.2014 година са били уточнени конкретни периоди за около сто пътувания за детето Л. Б. Ц. и около четиридесет такива за детето Б. Б. Ц., като е посочено, че същите са с развлекателна, спортна, здравна или обучителна цел. Освен това съставът на Окръжен съд София е констатирал, че с решение от 09.03.2010 година на Районен съд Своге, постановено по гр. д. № 86/2010 година е бил прекратен сключеният между Б. Н. Ц. и Д. Н. Д., като с утвърденото с решението споразумение упражняването на родителските права върху родените по време на брака деца Б. Б. Ц.- [дата на раждане] и Л. Б. Ц.- [дата на раждане] е предоставено на майката Д. Н. Д.. С обжалваното решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година е потвърдено решение № 158/26.08.2014 година на Районен съд Костинброд, постановено по гр. д. № 103/2014 година в частта му, с която е отхвърлено искането на Д. Н. Д. по чл. 127а от СК срещу Б. Н. Ц. за даване на разрешение на малолетния Л. Б. Ц. да напуска пределите на страната придружавано само от майка си Д. Н. Д. или от друго лице със съгласието на майката, без да се иска писменото съгласие на бащата като неоснователно и в частта му, с която искането за заместващо съгласие по отношение на детето Б. Б. Ц. не е уважено в пълния претендиран обем. Посочено е, че въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В производството, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето защото причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние, с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване в чужбина. Производство има характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда не се ползва със сила на присъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата. Също така съставът на Окръжен съд София е посочил, съгласно постоянната и непротиворечива практика на ВКС, при даването на разрешение за пътуването на дете в чужбина трябва да се преценява интересът на детето. Така установената съдебна практика категорично приемала, че при даване на разрешение от съда за неограничено като период от време и място пътуване в чужбина интересът на детето не е защитен в достатъчна степен. Поради това се приемало, че разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки отделен случай. С оглед на горното въззивният съд е приел, че искането за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Б. Н. Ц., за пътуване на детето Б. Б. Ц. до О. Кралство Великобритания и С. И., за периода на обучението му в „Ардингли колидж“, както и да пътува във всички други държави, посещението, в които е част от учебната програма е основателно. Наред с това съдът е намерил, че в останалата част Д. Н. Д. е искала разрешение, заместващо съгласието на бащата, децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц. да пътуват зад граница за твърде дълъг период от време, по твърде много дестинации-за детето Л. искането касае около сто пътувания, а за детето Б. Б. Ц.-четиридесет, като целите са посочени формално и бланкетно и съдът не може да извърши проверка дали пътуванията биха били в интерес на децата, като в тази връзка е направено позоваване на решение № 244/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 953/2014 година, по описа на ВКС, ГК ІV г. о. Въззивният съд е посочил и че даването на разрешение за пътуване на децата зад граница за толкова продължителен период и за толкова много пътувания би се отразило и на определения режим на лични отношения с бащата. Изложени са съображения, че не се отрича правото на свободно придвижване на децата, включително пътуване в чужбина, но в случая е било безспорно, че отношенията между родителите са изключително влошени, а е било недопустимо правата на децата на свободно придвижване да са за сметка на осъществяване на пълноценни контакти с другия родител. Интерес за децата от пътуванията ще е налице, ако те не само ще допринесат за задоволяването на определени техни потребности, но и ако не накърняват интересите им от пълноценни контакти с другия родител. С първоначалната искова молба Д. Н. Д. е поискала да се даде разрешение на децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц. да напускат пределите на страната, придружавани само от майка си Д. Н. Д. или от друго лице със съгласието на майката, без да се иска писменото съгласие на бащата Б. Н. Ц. за период до 20.12.2018 година, включително без ограничения в дестинациите, а при условията на евентуалност за такова напускане с развлекателна, туристическа, спортна, здравна или образователна цел за период до 20.12.2019 година, включително в рамките на страните от ЕС, Турция, Я., САЩ, Швейцария, Русия и Китай. Първоинстанционният съд е приел, че искането трябва да бъде конкретизирано като е задължил Д. Н. Д. да се уточни точния период (от кога до кога) се иска разрешението и точното място на пътуването, тъй като за всяко пътуване се иска отделно разрешение от съда. Въз основа на тези указания с молба от 20.03.2014 година Д. Н. Д. е посочила конкретни дати за пътувания, дестинациите за тях и периода на престой като първоинстанционният и въззивният съд са се произнасяли по искането вземайки предвид тези уточнения. При проверка на правилността на обжалваното решение въззивният съд е има предвид извършените с последната молба уточнения за конкретните пътувания и времето през което е щяло да се осъществи всяко едно от тях. Не е взето предвид, че заместващо съгласие по чл. 127а от СК може да се даде както за конкретни пътувания, така и за такива в определен период от време и за определени държави, а също така и за неограничен брой пътувания, но също до определени държави. При преценката за даването на това заместващо съгласие водещ е единствено интересът на детето. В т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 година е посочено, че под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и-възпитание създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин като е посочено, че в това понятие влизат и материалните интереси на детето-обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Подчертано е, че решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Определение на понятието за „най-добър интерес на детето“ е даден в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Целта е най-пълно да се удовлетворят физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, съобразно неговите желания и чувства, но не изцяло, а чрез преценка дали и доколко това е възможно с оглед възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, с оглед на способността на родителите да се грижат да него, а също така и с последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват п да се вземат предвид конкретните интереси на детето, които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най-добре ще обслужи тези интереси, като се извърши предварителна преценка за последиците от това разрешение върху детето. В конкретния случай не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че детето Б. Б. Ц. учи в „Ардингли колидж“, което училище се намира в О. кралство Великобритания и С. И.. Предвид на това е дадено заместващо съгласие за пътуването на детето до О. Кралство Великобритания и С. И., за периода от 20.10.2014 година до 27.07.2015 година, както и да пътува във всички други държави, посещението, в които е част от учебната програма на „Ардингли колидж“. Към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение крайната дата на този срок не е била изтекла, но това вече е било факт към момента на постъпване на касационната жалба във ВКС, което е станало на 12.09.2015 година. От това как е определена крайната дата на срока може да бъде направен извод, че съдилищата са преценявали, че заместващо съгласие по чл. 127а от СК трябва да бъде давано само до края на съответната учебна година. Не е взет предвид факта, че обучението на Б. Б. Ц. в „Ардингли колидж“ няма да се ограничи само до края на съответната учебна година, а ще продължи до приключване на пълния цикъл на обучение за съответното учебно заведение. Затова той има интерес заместващото съгласие по чл. 127а от СК да бъде дадено за целия период на обучение, а не само за една учебна година. Провеждането на процедурата по даване на заместващо съгласие поотделно за всяка една учебна година не само ще затрудни съществено Б. Б. Ц. като наред с това, като се вземе предвид продължителността на производството, би поставило и под въпрос възможността му за пълноценно провеждане на обучението му, а и за окончателното му приключване. С оглед на това са налице предпоставките за даване на заместващо съгласие по отношение на Б. Б. Ц. за пътуване до О. кралство Великобритания и С. И. във връзка с обучението му в „Ардингли колидж“, както и за пътува във всички други държави посещението на които е част от учебната програма на училището, придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., до края на първоначално посочения в молбата период, а именно 20.12.2018 година, включително. Наред с това не съществува пречка да бъде дадено заместващо съгласие и за пътуването на Б. Б. Ц. извън пределите на Република България без съгласието на баща му Б. Н. Ц. и в държавите-членки на ЕС до края на посочения периодс-20.12.2018 година, включително. Касае се до общност на държави осигуряващи правото за свободно придвижване на гражданите на държавите-членки. Това право може да бъде ограничавано само изключителни случаи. Наличието на несъгласия и съществени противоречия между двамата родители на Б. Б. Ц., както и опасенията на Б. Н. Ц., че тези пътувания ще доведат до ограничаване на режима на личните му отношения, а евентуално и до цялостното прекъсване на връзките му с детето не е основание да бъде отказано осъществяването на такива пътувания. При противоречие между интересите на детето и интересите на родителя предимство трябва да намерят интересите на детето. Още повече, че в случай на нарушение на правото му на лични отношения с детето Б. Н. Ц. разполага с достатъчно правни механизми и възможности съгласно правото на ЕС и вътрешното право на Република България, за да осъществи защита на нарушеното си право. Последното обаче, както и правото на лични отношения на детето с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права може да бъде защитавано, чрез ограничаване на правото на пътуване на детето извън територията на Република България. С оглед на това обжалваното решение трябва да се отмени в частта му, с която е отказано да бъде разрешено пътуването на Б. Б. Ц. до О. кралство Великобритания и С. И. във връзка с обучението му в „Ардингли колидж“, както и за пътува във всички други държави посещението, на които е част от учебната програма на училището, а също така и до всички държави-членки на ЕС придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., до края на първоначално посочения в молбата период, а именно 20.12.2018 година, включително и да се постави друго, с което искането в тази му част да бъде уважено. При това броят на пътуванията не следва да бъде ограничаван предварително, тъй като е невъзможно да бъде предвидено към кой момент ще възникне необходимостта от такова и до коя държава ще е то. Що се отнася до детето Л. Б. Ц., то същото има право на лични отношения както със своите родители-Б. Н. Ц. и Д. Н. Д., така и с брат си Б. Б. Ц.. Осъществяването на такива ще е съществено затруднено, в случай че Б. Б. Ц. пребивава извън територията на Република България за определен период от време. В този случай за да се осъществяват контактите между двете деца или Б. Б. Ц. ще трябва да се завръща в Република България, или Л. Б. Ц. ще трябва да го посещава в държавата, където се намира. Нито един от двата варианта не е изключен и не се ползва с предимство пред другия както според международното, така и според вътрешното законодателство. Това води до извода, че са налице предпоставките искането по чл. 127а от СК за издаване на заместващо съгласие по отношение на Л. Б. Ц. да бъде уважено за пътувания до държавите, до които са разрешени и пътуванията на Б. Б. Ц.. Доколкото последните са в рамките на ЕС, то и за Л. Б. Ц. трябва да бъде дадено заместващо съгласие за пътуване извън територията на Република България, без за това да е необходимо съгласието на баща му Б. Н. Ц. до държавите-членки на ЕС до 20.12.2018 година, включително, без ограничение в броя на пътуванията. По отношение на направените от Б. Н. Ц. възражения за това, че целта на исканото разрешение е да бъдат ограничени или окончателно преустановени личните му отношения с детето, то важи изложеното по-горе по отношение на детето Б. Б. Ц.. С оглед на посоченото обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която е оставено без уважение искането да бъде дадено заместващо съгласие за пътуване на Л. Б. Ц. извън територията на Република България, без за това да е необходимо съгласието на баща му Б. Н. Ц. до държавите-членки на ЕС до 20.12.2018 година, включително, без ограничение в броя на пътуванията като бъде постановено друго, с което искането в тази му част да бъде уважено. В останалата му част отнасяща се до пътуванията до Турция, Я., САЩ, Швейцария, Русия и Китай обжалваното решение трябва да бъде потвърдено. Разрешение за такива пътувания може да бъде даден само ако те са в интерес на децата. Същият обаче не е абстрактно понятие и съществуването му не се предполага с оглед на твърденията на молителите, а трябва да бъде установен въз основа на изложените от страните твърдения за съществуването му и събраните с оглед на тях доказателства. Декларативното посочване на нуждите на децата, които налага такива пътувания не може да замени конкретните факти въз основа на които да бъде направен извод дали исканото заместващо съгласие е в интерес на детето или не. Затова при липса на конкретни доказателства установяващи, че е налице интерес за децата от исканото заместващо съгласие по чл. 127а от СК искането за такова трябва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година в частта му, с която е оставено без уважение искането предявено от Д. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу Б. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН] за даване на разрешение на детето Б. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] да пътува до О. кралство Великобритания и С. И. във връзка с обучението му в „Ардингли колидж“, както и да пътува във всички други държави посещението, на които е част от учебната програма на училището, а също така и до всички държави-членки на ЕС придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., до края на 20.12.2018 година, включително без ограничение в броя на пътуванията и в частта му, с която е отказано даването на разрешение на детето Л. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] да пътува до всички държави-членки на ЕС придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., до края на 20.12.2018 година, включително без ограничение в броя на пътуванията като вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗРЕШАВА по искане на Д. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу Б. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН], на детето Б. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] да пътува до О. кралство Великобритания и С. И. във връзка с обучението му в „Ардингли колидж“, както и да пътува във всички други държави посещението, на които е част от учебната програма на училището, а също така и до всички държави-членки на ЕС придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., до края на 20.12.2018 година, включително без ограничение в броя на пътуванията, както и РАЗРЕШАВА по искане на Д. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу Б. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН], на детето Л. Б. Ц. с ЕГН [ЕГН] да пътува до всички държави-членки на ЕС придружен само от майка си Д. Н. Д. или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д. Н. Д., без да се иска предварителното писмено съгласие на баща му-Б. Н. Ц., до края на 20.12.2018 година, включително без ограничение в броя на пътуванията. ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година в останалата му обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.