2 Р Е Ш Е Н И Е №407 гр. София, 24 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА с участието на секретар Мира Недева и на прокурор Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдията Валя Рушанова наказателно дело № 1176/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. срещу решение № 103 от 02.06.2015г., постановено по внохд № 59/2015г. по описа на Апелативен съд- Варна. В жалбата се заявява касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изтъкнатите в нея съображения. Намира, че деянието неправилно е квалифицирано като престъпление по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК, тъй като „неверните сведения” не са били предоставени от дееца и тъй като в конкретния случай се е касаело за предоговаряне на вече сключен кредит, а не за нов договор за кредит. Счита, че фактическите обстоятелства, установени по делото, позволяват да се заключи, че е налице документно престъпление по чл.316 от НК, в който смисъл иска изменяване на въззивното решение. Алтернативно иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният акт следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 12/28.01.2015г. по нохд № 1570/2014г. по описа на Окръжен съд- Варна, подсъдимият Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК, като при условията на чл.54 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК с три години изпитателен срок. Наложено е и кумулативно предвиденото в санкцията на чл. 248а, ал.3 НК наказание - глоба в размер на 2000 лева. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С въззивно решение № 103 от 02.06.2015г., постановено по внохд № 59/2015г. АС-Варна присъдата е изменена, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК наложеното наказание е намалено от една година лишаване от свобода на пет месеца лишаване от свобода, а при условията на чл. 55, ал. 3 НК - не е наложено кумулативното наказание „глоба”. В останалата част първоинстанционния съдебен акт е потвърден. ВКС намира жалбата на подсъдимия К. за основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Липсва спор по приетите фактически положения, както и по процесуалната дейност на съдилищата във връзка с оценката на доказателствените източници, на базата на която те са изведени. Инстанциите по същество са приели за несъмнено установено, че подсъдимият е собственик и представляващ [фирма], като в качеството си на такъв сключил на 08.02.2013г. с [фирма] договор за банков кредит- овърдрафт, по който договор длъжникът редовно погасявал вноските. С оглед необходимостта от допълнителни оборотни средства на 06.01.2014г. подс. К., в качеството си на управител на [фирма] подал искане за рефинансиране на текущия банков кредит. Част от изискуемата от банката информация касаела и наличието, респ. липсата на задължения по данъчно-осигурителната сметка на кредитоискателя, която се установявала чрез удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Несъмнено е установено, че към момента на подготвяне на документацията за рефинансиране на кредита подсъдимият К. е знаел, че фирмата му има непогасени задължения за 2013г. в различен размер по различните данъчно-осигурителни закони. Независимо от това, на банковата служителка, обработваща преписката по искането, било представено удостоверение по чл. 87, ал.6 ДОПК, в което било отразено, че [фирма] няма задължения по данни в ТД на НАП-Варна към 10.01.2014г. Коментираното удостоверение било изцяло неистинско, като му е придаден вид, че произхожда от ТД на НАП-Варна. При проверката на приложената документация по преписката служители в отдел „Специални случаи и злоупотреби” констатирали, че представеното удостоверение не е издавано от ТД на НАП. Последвала среща между подсъдимия К. и представители на банката на 22.01.2014г., на която подсъдимият видимо се притеснил. Още същия ден той внесъл всички дължими суми, снабдил се с действително удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК, което представил във връзка с искането си за рефинансиране на банковия кредит. На 27.01.2014г. бил сключен анекс към договора за овърдрафт, с който на практика се удовлетворявало искането на подсъдимия за рефинансиране на същия. При така приетата за установена фактическа обстановка предходните инстанции правилно са приложили материалния закон, като са приели че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК. Ирелевантно за обективната съставомерност на деянието е обстоятелството, че се касае до документ, представен във връзка с искане за рефинансиране на вече сключен договор между страните, тъй като и рефинасирането е форма на кредитиране, което е същественото обстоятелство, значимо за отговорността на дееца. Не се споделя и оплакването на касатора във връзка с това, че „неверните сведения” не изхождали от него и в този смисъл не били представени от него във връзка с искането за кредитиране. Законът не се интересува от това дали „сведенията” следва да изхождат от дееца или друго лице, а единствено от тяхната истинност и фактическото им представяне от дееца пред съответната кредитна институция или звено във връзка с искане за кредит. Това е така, доколкото чрез нормата на чл. 248а, ал.1 НК се защитават обществените отношения, свързани с нормалната дейност по кредитиране на отделните правни субекти и в частност охраняване правото на съответната кредитна институция или структура да е запозната с действителния финансов статут на лицето, желаещо да се ползва от кредит. В конкретния случай подсъдимият е знаел, че има задължения по данъчно-осигурителната си сметка, като същевременно е представил неистинско удостоверение за липсата на такива задължения. Така представената от него информация (писмено материализирана в инкриминираното удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК) е била обективно невярна, тъй като не е съответствала на действителността. Тази невярна информация е била представена във връзка с искане за получаване на кредит. Всичко това указва на извода, че инстанциите по същество правилно са приложили материалния закон като са приели, че подсъдимият К. е осъществил състава на чл. 248 а, ал.3 във връзка с ал.1 НК. В контекста на изложеното е очевидно, че не са налице основания за преквалифициране на дейността му като такава по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.1 НК. Конкуренцията между съставите на чл. 248а, ал.1 НК и по чл. 316 НК е привидна, доколкото съставът на чл. 248а, ал.1 НК би могъл да се осъществи и без да е извършено документно престъпление, тъй като в описанието на диспозицията липсва изискване за начина, респективно формата на „неверните сведения”. В случаите, когато изпълнителното деяние по чл.248 а, ал.1 НК се е реализирало чрез чл. 316 НК престъпното ползване на документа губи самостоятелното си значение и се поглъща от престъплението по чл.248а, ал.1 НК. Настоящият касационен състав обаче намира, че макар в случая да са осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на чл.248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК по делото са налице обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл.9, ал. 2, пр.2 от НК. Този извод следва от обстоятелството, че обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК- са били засегнати в минимална степен. Въззивният съд е посочил редица обстоятелства, които са били от значение за обществената опасност на деянието и дееца и правилно е заключил, че поначало конкретното деяние не се отличава с висока степен на обществена опасност, като обаче е счел, че те не са от такова естество, че да елиминират престъпния характер на извършеното от подсъдимия. Отчетените обстоятелства - липса на вредни последици, чисто съдебно минало на подсъдимия, конкретното поведение на дееца, както по време на деянието, така и непосредствено след него, добрите характеристични данни на подсъдимия, включително и данните, касаещи репутацията му на търговец и данните за неговото коректно поведение като длъжник на [фирма], спецификата на случая, изразяваща се в представяне на неистинско удостоверение по чл. 87, ал.6 от ДОПК във връзка с искане за рефинансиране на вече отпуснат кредит – обаче недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал.2, пр.2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК. Предвид горните съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия К. е основателна, въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а подсъдимият – оправдан. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на осн. чл. 354, ал.1, т.2 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 103 от 02.06.2015г., на Варненски Апелативен съд, постановено по внохд № 59/2015г. по описа на съда, както и присъда № 12 от 28.01.2015г. по нохд № 1570/2014г. по описа на Окръжен съд- Варна, като ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Р. К. от [населено място] за невинен и го оправдава изцяло по предявеното му обвинение по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.1 НК на основание чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :