4 Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 3 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 623 по описа за 2010 година. Постъпило е искане от осъдения Б. И. Й., с което се иска възобновяване на нохд № 1149/08 г. по описа на Районния съд-гр.П.. Възразява се, че делото неправилно е разгледано в негово отсъствие, тъй като той не се е укривал, а е бил в чужбина с постоянен адрес. Наред с това молителят преценява наложеното му наказание за явно несправедливо и иска то да бъде намалено. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява искането за неоснователно. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: С присъда № 183 от 30.03.2009 г. по нохд № 1149/08 г. П. осъдил подсъдимия Б. Й. на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т.3-5, чл.194, ал.1, чл.18, ал.1, чл.58 б.”б” и чл.55, ал.1, т.1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда е осъден и А. Ч.. Неоспорена от страните присъдата на П. влязла в сила на 15.04.2009 г. Искането на осъдения е на две основания. В частта, с която се оспорва справедливостта на наказанието и се иска намаляването му, то се основава на чл.420, ал.2, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.3 НПК, а възражението свързано със задочното осъждане – на чл.423, ал.1 НПК. 1.По искането на основание чл.420, ал.2 НПК: Такова искане осъденият може да направи в срока, указан в чл.421, ал.3 НПК – шестмесечен срок от влизане в сила на съответния съдебен акт. За Й. този срок е за времето от 15.04.2009 г. до 15.11.2009г., с който той не се е съобразил, тъй като е подал искането за възобновяване след изтичането му - на 28.10.2010 г. Последното обстоятелство предопределя недопустимост на искането и поради това оставянето му без разглеждане. 2. По искането на основание чл.423, ал.1 НПК: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. Наказателното производство в частта спрямо молителя е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1 НПК, в който смисъл П. е постановил определение на 17.10.2008 г. Иначе казано Й. се явява задочно осъден и има право да направи искане за възобновяване по реда на чл.423, ал.1 НПК. Досъдебното производство по делото е протекло при личното участие на молителя – същият лично е участвувал в процесуално следствените действия - привличане в качеството на обвиняем и разпит в това му качество - на два пъти – на 21.12.2007 г. и на 30.04.2008 г., очна ставка на 13.06.2008 г. и предявяване на разследването на 23.06.2008г. При повдигане и предявяване на обвинението спрямо Й. е взета мярка за неотклонение „Подписка”, като е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, а при промяна на адреса да уведоми последния. В хода на досъдебното производство, поради неустановяването му на посочения от него адрес –[населено място], ул.Игрище К. № 127, водещият разследването с постановление от 10.04.2008 г. го обявил за държавно издирване. При извършения разпит на Й. на 30.04.2008 г. същият е изяснил, че е бил на работа във Ф., откъдето се е завърнал на 18.04.2008 г., тъй като е узнал от Ч., че е търсен от МВР. На 31.07.2008 г. в П. постъпил обвинителен акт срещу Й., ведно с досъдебното производство, като е образувано цитираното по-горе наказателно дело от общ характер. С разпореждане на съдия-докладчик от 01.08.2008 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.08.2008 г.. Призовката за първото по делото заседание и препис от обвинителния акт са връчени на 04.08.2008 г. при условията на чл.180, ал.2 НПК на Г. С. – съсед на Б. Й., който е поел задължението да му предаде процесуалните книжа. Неявяването на Й. в първото по делото заседание е предопределило изменение на мярката му за неотклонение от „Подписка” в „Задържане под стража” и предприемането на необходимите действия за щателното му издирване. Резултатът от последните установил, че посочения по-горе адрес на Й. е единствения посочен от него като постоянен и настоящ адрес и не е променян; че същият не се намира в затворите на страната и в следствените арести; че липсват данни за задграничните му пътувания, освен едно за влизане в Р. на 18.04.2008 г. от РФранция; извършеното местното издирване не е дало резултат; без резултат е останало и общодържавното му издирване, въпреки, че е бил обявен с телеграма № 46511 от 15.09.2008 г. В съдебно заседание на 17.10.2008 г., при посочените обстоятелства, П. на основание чл.94, ал.1, т.8 НПК назначил защитник на подсъдимия Й. – в лицето на адв.К. и дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 НПК. До постановяване на присъдата на 30.03.2009 г. П. неколкократно е изисквал резултатите от местното и общодържавно издирване, справки от местата за лишаване от свобода и такива за задгранични пътувания на Й. – всички без резултат относно установяването му. Въпреки поетите задължения, Й. не е уведомил съответния орган за промяната на местоживеенето си, поради което възражението му че е бил в чужбина с постоянен адрес е неоснователно. Такъв адрес не е съобщаван от него. Изложеното сочи, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423 НПК. Осъденият е участвал на досъдебното производство, призован е за съдебното производство по предвидения в процесуалния закон ред, не се е явил пред съда, а е променил местоживеенето си без да уведоми органите на досъдебното производство и съда. Последните обстоятелства сочат, че той съзнателно се е поставил в невъзможност да участва в наказателното производство и организира защитата си. Поведението, което е обективирал сочи на укриване от съда и избягване на съдебното преследване, което ВКС цени като отказ от упражняване на правата по чл.55 НПК. П. е спазил всички процесуални изисквания за провеждане на задочното производство, а неучастието на осъдения в наказателния процес се дължи на съзнателно избраната от него позиция, от която той няма как да черпи права. При тези съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери искането за неоснователно, поради което и на основание чл.424, ал.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Б. И. Й. за възобновяване на нохд № 1149/08 г. на Районния съд-гр.П. на основание чл.420, ал.2 НПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. И. Й. за възобновяване на същото наказателно производство на основание чл.423, ал.1 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: