Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 1899_10_dec_290gpc_123kt.doc Р Е Ш Е Н И Е № 412 С., 28.10. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Борислава Лазарова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1899 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу въззивно решение от 20.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 5332 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., с което е отменено изцяло решение от 26.03.2009 г. по гр.д. № 31400 /2008 г. на СРС, 63 с-в., с което са отхвърлени искове на В. М. П. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ са уважени – отменено е дисциплинарното уволнение на ищцата със заповед на изпълнителния директор на [фирма] от длъжността „главен счетоводител”, тя е възстановена на длъжността в [фирма] и двата ответника са осъдени солидарно да и заплатят обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 10,067.40 лева, както и разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 657 /05.05.2011 г., по изведения и от двата жалбоподателя въпрос : дали при прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от търговско дружество на друго по реда на чл.15 ТЗ, дружеството – приобретател се явява работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя, за който е прието, че е обусловил извода на въззивния съд за основателността и на трите иска и е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от жалбоподателите Решение № 2141 /13.02.2002 г. по гр.д. № 310/ 2001 г., на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че при смяна на собственика е налице пълно правоприемство по отношение на права и задължения – чл.123,ал.3 ГПК. Може да се приеме, че има противоречие и с Решение № 178 /18.02.2000 г. по гр.д. № 1132 /1999 г., на ВКС, ІІІ г.о., доколкото с него е прието, че и в хипотезата на преминаване на част от предприятието към друго трудовите правоотношения с работодателя, чиято дейност е преминала към правоприемник, също преминават (към другия работодател) каквито са били (със същото съдържание), а не се прекратяват; че нормата на чл.123 КТ е императивна. Прието е, че това противоречие обосновава предпоставките на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Касационните оплаквания са за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – по приложението на чл.15 ТЗ и чл.123,ал.1,т.6 и ал.2 КТ, които са довели до неправилния извод, че уволнението на ищцата не е извършено от работодател. В открито съдебно заседание се навежда довод и за ненедопустимо произнасяне по непредявен иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ. Ответникът в това производство В. М. П. оспорва основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос: Настоящият състав намира, че при прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от търговско дружество на друго по реда на чл.15 ТЗ, дружеството – приобретател се явява работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя. Настоящият състав намира за правилно приетото с решение № 2141 /13.02.2002 г. по гр.д. № 310 / 2001 г., на ВКС, ІІІ г.о., че при смяна на собственика е налице пълно правоприемство по отношение на права и задължения – чл.123,ал.3 ГПК, както и приетото с Решение № 178 /18.02.2000 г. по гр.д. № 1132 /1999 г., на ВКС, ІІІ г.о., че и в хипотезата на преминаване на част от предприятието към друго трудовите правоотношения с работодателя, чиято дейност е преминала към правоприемник, също преминават (към другия работодател) каквито са били (със същото съдържание) по силата на закона, а не се прекратяват; че нормата на чл.123 КТ е императивна. По обжалваното решение : Като доводи за незаконосъобразност на уволнението ищцата се позовава на това, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от [фирма], която не е неин работодател, т.к. трудовият и договор е сключен със [фирма] и от която не е получавала уведомление за промяната на работодателя въз основа на договор за продажба на предприятието на [фирма] по чл.15 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на [фирма] и поради това, че не са и искани обяснения по реда на чл.193 КТ. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : заповедта е незаконосъобразна, защото не е издадена от работодател, независимо от покупко-продажбата на търговското предприятие на първия ответник ( [фирма]) на втория ( [фирма]) на 29.04.2008 г., дружеството [фирма] остава като правен субект; по отношение на трудовите правоотношения (, по които първият ответник е работодател) не намира приложение чл.123 КТ. Към датата на заповедта за уволнение – 25.08.2008 г. двете дружества – ответници не са заличени от търговски регистър като правен субект със статут на дружества и продължават да съществуват като правни субекти, които имат самостоятелни правоотношения с работниците, следователно, заповедта за уволнение е издадена от изпълнителния директор на [фирма] без правомощие на работодател, което обуславя незаконността на уволнението и уважаването на първия иск, както и възстановяването на ищцата на заеманата длъжност при работодателя, с който е съществувало трудовото правоотношение, а третият иск за солидарно осъждане на двата ответника е основателен за периода на оставането на ищцата без работа в размер на 6 месечни последни брутни трудови правоотношения. По наведените касационни основания : Д. на процесуалния представител на [фирма], наведен в откритото съдебно заседание, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ на В. М. П. срещу [фирма] е основателен. Този довод не е ограничен със срок, съгласно чл.293,ал.4 ГПК за допустимостта на решението в обжалваната част Върховният касационен съд следи и служебно. Поради основателността на довода съдът следва да обезсили решението в тази част и да прекрати производството по делото. Основателен е доводът, че с оглед дадения по-горе отговор на изведения въпрос следва да се приеме, че въз основа на договора от 29.04.2008 г. по чл.15 ТЗ [фирма] е станало собственик на предприятието на [фирма] като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и с това по силата на закона – чл.123,ал.1,т.6 и ал.2 КТ [фирма] е станало работодател на ищцата, като съдържанието на трудовото правоотношение с нея се е запазило. Без значение е дали след това ликвидацията на [фирма] е приключила и дали то е било заличено като търговско дружество или не е. Следователно заповедта от 25.08.2008 г. на изпълнителния директор на [фирма] за дисциплинарно наказание на ищцата, е издадена от компетентен орган на работодателя на ищцата. По съществото на спора: Както правилно е приел първоинстанционният съд работодателят [фирма] спазил разпоредбата на чл.193 КТ като с писмо от 23.07.2008 г. (л.62) и със заповед от 15.08.2008 г. (л.59) е поискал обяснения от ищцата за нейното отсъствие, за което впоследствие е ангажирал дисциплинарната и отговорност, а видно от разписките от куриера, чрез когото са изпратени пратките, невръчването им е поради отказ на ищцата да ги получи, поради което е осъществена хипотезата на чл.193,ал.3 КТ. Не се спори, че ищцата не се е явила при работодателя [фирма] да полага труд за периода за който и е наложено дисциплинарното наказание – от 14.07.2008 г. до 25.08.2008 г., след като разрешеният и отпуск е изтекъл на 12.07.2008 г. и молбата и за следващ отпуск не е уважена. Ищцата не сочи основателни причини за неявяването си на работа. С това е установена основателността на наложеното дисциплинарно наказание със заповед № 38 /25.08.2008 г. на изпълнителния директор на [фирма] на посоченото основание чл.188,т.3 вр. чл.190,ал.1,т.2 и чл.187,т.1 КТ за неявяване на ищцата на работа за периода от 14.07.2008 г. до 25.08.2008 г. Неоснователни са изложените доводи, за незаконосъобразност на уволнението поради това, че ищцата не е получавала уведомление за промяната на работодателя. Самите твърдения са неоснователни, видно от твърденията на ищцата, от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Д., която е била изпълнителен директор на [фирма], от които се установява, че ищцата е подавала молби и правила искания до [фирма], по време на отсъствието си е ползвала служебен мобилен телефон (което признава и в исковата си молба (стр.3), като главен счетоводител е била в течение на прехвърлянето на предприятието на [фирма] и е отказвала съдействие на всяка отправено от ръководството молба да посочи местонахождението на отделни счетоводни документи, отказала е да се яви на работа и да даде обяснение, което е наложило [фирма] да предприеме действия за искане на обяснения и налагане на дисциплинарни наказания. Основателен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателите, изразен в съдебно заседание, представляващ и извод на първоинстанционния съд, че ищцата е била добре информирана къде да подава множество молби, входирани при работодателя и в същото време – крайно затруднена, когато е следвало да се яви и да полага труд и това е поведение несъответстващо на дължимата грижа, с която работникът следва да полага труда си. От това следва неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, което обуславя и неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ. Следователно следва да се приеме, че двете жалби са основателни, че в частта по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ въззивният съд се е произнесъл недопустимо, че предявените искове са неоснователни, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която въззивният съд се е произнесъл недопустимо и в тази част производството следва да бъде прекратено, решението следва да бъде отменено в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове и вместо това да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Страните претендират разноски, жалбоподателите претендират и юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора на жалбоподателите следва да се присъдят направените от всеки от тях разноски за държавни такси в размер на по 261.34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 240 лева, съгласно чл.7,ал.1,т.1 НМРАВ. С оглед изхода от спора ответникът в това производство няма право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 20.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 5332 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ на В. М. П. срещу [фирма]. Прекратява производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ въззивно решение от 20.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 5332 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в. в останалата част. Вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед №38 /25.08.2008 г. на изпълнителния директор на дружеството и срещу [фирма] и [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 10,067.40 лева, представляващо обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 14.07.2008 г. до 14.01.2009 г. Осъжда В. М. П. да заплати на [фирма] и [фирма] по 261.34 лева разноски за държавни такси и по 240 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.