Р Е Ш Е Н И Е № 429 София, 14 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 427/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р. Р. А. срещу въззивно решение № 89 от 05.05.2010 г. по внохд №133/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 34 от 08.03.2010г. по нохд № 126/2010г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,3 НПК.Оспорва се квалификацията по чл.116,ал.1 т.6 НК ”по особено жесток начин”. Иска деянието да бъде преквалифицирано като извършено по чл.115 НК.Поддържа се също така,че присъдата е неоснователно висока. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за неоснователна,тъй като законът е правилно приложен,а наказанието е справедливо. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Р. А. за ВИНОВЕН в това,че на 25.10.2009г. в с.Розино,обл.Пловдивска с особена жестокост,умишлено е умъртвил Зарифе А. М.,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6 предл.последно вр.с чл.115 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. Изводът на предходните инстанции за деяние извършено при условията на чл.116,ал.1 т.6 пр.последно съответства на обективните данни по делото. Установено е от фактическа страна,че на инкриминираната дата и място,след употреба на алкохол,подсъдимият е нанесъл многократно удари с автомобилна гума с джанта по главата на пострадалата.Като причина за това негово поведение,подсъдимият е обяснил нежеланието на пострадалата да припише на семейството му къщата в която живеели,нейна собственост.Установено е също така,че подсъдимият често е посягал ,както върху семейството си,така и върху пострадалата- негова тъща,за което му поведение имало взети мерки по Закона за защита от домашно насилие,а през м.февруари 2009г. по реда на този закон бил отстранен от къщата на пострадалата Зарифе М. и заживял във вила намираща се в покрайнините на с.Розино.Там бил посещаван от съпругата си,която въпреки наложените мерки,не се противопоставяла той да посещава общия им дом. Подсъдимият признава деянието,но поддържа,че не е действал с особена жестокост.Доводът е обсъден от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК,който не го е приел и е изложил съображения за това.Мотивите са съответни на доказателствата и се споделят от касационния състав.Изводът,че деянието е съставомерно по възведената правна квалификация,а не съставлява престъпление по чл.115 НК почива на съвкупния доказателствен материал по делото-събран,проверен и анализиран съгласно разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Съгласно съдебната практика, дА. едно деяние е извършено с особена жестокост следва от начина на неговото осъществяване и проявеното отношение на дееца към жертвата.Правилно е прието от съдилищата,че за правната квалификация ”особена жестокост” от значение са фактическите обстоятелства свързани с умъртвяването на жертвата,броят,силата ,мястото на нанесените удари,използваното средство,както и отношението на подсъдимия към пострадалата.В случая е установено,че обект на посегателство е възрастна 79 годишна жена,безпричинно станала жертва на агресията на подсъдимия,който й нанесъл множество концентрирани ,предимно в дясната половина на главата удари с автомобилна гума с метална джанта и сила достатъчна да причини тежки увреждания,довели до неминуемата смърт на жертвата.Възражението,че данните за изпадане в безсъзнание на пострадалата още след първите нанесени удари,изключва признака особена жестокост е неоснователно.Обстоятелството,че пострадалата не е била в състояние да изпитва и изживява последиците на последващите удари,сочи единствено за липса на съставомерност на деянието като извършено”по особено мъчителен начин” ,каквото обвинение обаче няма предявено. Броят на ударите върху възрастната жена,продължили и след падането й на пода,при това без каквато й да е причина , сочи не само на обикновена агресия,но и на ярост,които обективни данни водят до формулиране на квалифициращия признак” особена жестокост”. Фактическите обстоятелства сочат,че подсъдимият е нанесъл ожесточено и интензивно множество удара по главата на възрастната жена.Последната била с лошо зрение, и била седнала на диван в тъмното,поради липса на осветление, помещение.Първите един-два удара подсъдимият й нанесъл в седнало положение, от които тя паднала на лявата си страна и изпаднала в безсъзнание.Това сочи на особената сила, с която 38 годишния подсъдим е нанасял ударите предимно с металната част на гумата в областта на главата . Вещите лица са установили,че на пострадалата са били нанесени не по-малко от 7-8 удара по главата и тялото,в резултат на които е получила тежка черепно мозъчна травма,довела до бързата й смърт. За поведението на подсъдимия,което е от значение за приетата квалификация ,следва да се отчете заключението на съдебно психиатричната и психологическа експертиза.Подсъдимият е бил с концентрация на алкохол 2,16 промила,в състояние на обикновено алкохолно опиване,но в което ставал безпричинно агресивен.От показанията на св.Абдула-син на подсъдимия е установено,че прибирайки се към дома на пострадалата,подсъдимият викал и отправял закани към нея. Нещо по-вече,свидетелят е чул заканата на подсъдимия,че тази вечер имал намерение да заколи някого. Възражението относно размера на наказанието,също е обсъдено от въззивния съд. Преценката за наказание в атакувания размер е правилна.Обсъдени са смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,безпричинното посегателство върху живота на пострадалата,системната злоупотреба с алкохол довела до промяна на личността му, чистото съдебно минало,както и признанията които е направил.За убийство по чл.116,ал.1 НК,законодателят е предвидил наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода,доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.Съдилищата са определили наказание по първата алтернатива от 18 години ,което наказание не е явно несправедливо.Това е така,защото наказанието е определено в пределите на закона,съответства на тежестта на деянието ,обществената опасност на подсъдимия и всички обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране по чл.54 НК.Същото е съобразено и с целите визирани в чл.36 НК насочени, както към генералната, така и личната превенция на извършителя.Основание за намаляване на наказанието не е налице.В този смисъл,като е потвърдил присъдата и в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК. По изложените мотиви,тъй като не са налице основания за изменяване на съдебния акт,решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 89 от 05.05.2010г. по внохд № 133/2010г. по описа на Апелативен съд гр.ПЛОВДИВ,с което е потвърдена присъда № 34/08.03.2010г. постановена по нохд № 126/2010г. от Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: