3 РЕШЕНИЕ № 337 С., 27.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1655/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №783/30.5.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение от 25.5.2010 г. по гр.д.№1737/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-В въззивен състав, по подадена от адв. М. М. – процесуален представител на 144 СОУ “Народни будители” - С., касационна жалба, вх.№51308/09.7.2010 г., по процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Отговор на поставения въпрос е даден в решение №66/01.02.2010 г. по гр. д. № 5401/2008 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., постановено по чл.290 ГПК, че “При претенцията за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в пропуск да получава трудово възнаграждение по трудов договор за период от 6 месеца след незаконното уволнение. Това е така, тъй като именно работникът-ищец по делото черпи права от настъпването на тези имуществени вреди - в случай, че те са настъпили, на работника се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.” По основателността на касационната жалба. С въззивното си решение СГС е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, тъй като не е взето предварително писмено становище от ръководството на синдикалната организация, в която ищцата е членувала. Освен това въззивната инстанция е приела, по реда на чл.272 ГПК, че е нарушена и разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като тя не съдържа критерий за семейно положение. Съдът е стигнал до извод че искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ е доказан по основание, тъй като от извършената констатация по трудовата книжка на ищцата , извършена в съдебно заседание на 18.3.2010 г., след прекратяване на трудовия договор между страните на 13.7.2009 г., същата не е сключвала нов трудов договор с друг работодател. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския градски съд се твърди, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, както и наведените правни доводи. Сочи се, че неправилно съдът е приел наличието на нарушение на чл.333, ал.4 КТ, тъй като не е била налице синдикална организация на КТ “Подкрепа” в училището. Твърди се, че е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, както и че е спазена разпоредбата на чл.329 КТ. Навеждат се доводи за неправилни процесуални действия на първата инстанция по доклада във връзка с доказване основанието на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Изцяло се оспорват процесуалните действия на въззивната инстанция по събирането на доказателства във връзка с доказване основанието на посочения иск. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. М.. Ответницата по касация – В. А. К., посредством процесуалния си представител – адв. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание становището на ответницата по касация се поддържа от процесуалната й представителка – адв. С.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация, изявлението на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд като краен резултат е правилно. Незаконосъобразно въззивната инстанция е приела, че е налице нарушение от страна на работодателя по чл.333, ал.4 КТ. Съгласно заложеното в чл.10.5. от К. за системата на народната просвета е предвидено изискване на предварително становище на синдикалната организация. Съгласно приетото с решение №846/08.12.2010 г. по гр.д.№21/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, чл.333, ал.4 КТ е неприложим когато н К. е предвидено даване на становище от синдикалната организация, а не съгласие. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ обаче е основателен, поради липса на основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ към момента на уволнението – 13.7.2009 г. За това е налице довод в исковата молба, изрично посочен в обстоятелствената й част, а именно - “От текста на обжалваната заповед не става ясно дали и кога работодателят е извършил съкращаване в щата...”. От представената заповед №944-760/06.7.2009 г. за утвърждаване на щатното разписание за учебната 2009/2010 г., както и самото представено по делото щатно разписание е видно, че същото важи за периода от 01.9.2009 г. до 31.8.2010 г. От заповедта за уволнение - №957-773/09.7.2009 г., е видно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 13.7.2009 г. Следователно към релевантния момент не е било налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед отговора на поставените от касационния жалбоподател въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Наведените в касационната жалба оплаквания са изцяло неоснователни. С допускането на доказателства пред себе си съдът в съответствие с разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК е поправил процесуалното нарушение на първата инстанция по въпроса за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Поради това представянето на трудовата книжка от страна на ищцата не представлява нарушение на чл.266, ал.1 ГПК, тъй като районния съд неправилно е процедирал по отношение на ищцата, като не й е указал, че в нейна тежест е докаже иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и да ангажира доказателства за неговата основателност. Изложеното налага категоричен извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 25.5.2010 г. по гр.д.№1737/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-В въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: