О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №263 [населено място],17.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1041/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. М., подадена чрез процесуален представител адв. В. В., срещу определение №2285/25.03.2022г. по т.д. №994/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което са оставени без движение подадените от него въззивни жалби срещу решение №263540/01.06.21г. и решение от 19.07.21г. по гр.д.№4386/19г. по описа на Софийски градски съд и на жалбоподателя е указано да представи доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса в размер на 1630,70 лв. по въззивното обжалване. В частната жалба се поддържа,че апелативният съд неправилно е приел,че не е налице основание за освобождаването му от държавна такса на базата на констатираните от него обстоятелства, поради което се отправя искане към Върховен касационен съд да отмени обжалваното определение. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, при извършена служебна проверка, констатира, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Разпореждането на въззивния съд /независимо,че в случая съдебният акт е определение/, с което производството е оставено без движение и на въззивника е указано да внесе държавна такса по подадената от него въззивна жалба, съгласно постоянно поддържаната практика на съдилищата, само по себе си не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване - чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Следователно този съдебен акт не подлежи на проверка от горната инстанция. Изложените в него мотиви за липса на основания за освобождаване на въззивника от дължимата за обжалването държавна такса, доколкото липсва съответен диспозитив за отказ за освобождаване от заплащането й, не променят горния извод. В случая не се касае до допусната от съда очевидна фактическа грешка /поради липса на съответен на мотивите диспозитив/ доколкото такъв не би могъл и да бъде постановен, с оглед това,че искане за освобождаване от държавна такса вече е било уважено с определението на първоинстанционния съд при администрирането на първата въззивна жалба, а въззивният съд по свой почин е преразгледал обстоятелствата, на които е било основано това искане. Защита срещу законосъобразността на тези процесуални действия въззивникът ще получи при евентуалното обжалване на съдебния акт за връщане на въззивната жалба, поради невнасяне на определената държавна такса, ако въззивникът счита, че не дължи такава, тъй като в този случай той е изрично предвиден в закона като обжалваем /чл.262 ал.3 ГПК/. Разрешение в изложения смисъл се съдържа в т. 5 на Тълкувателно решение №1/17.07.2001г на ОСГК на ВКС. Предвид горното, подадената от М. М. М. частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№9706/03.05.2022г. на М. М. М., подадена чрез процесуален представител адв. В. В., срещу определение №2285/25.03.2022г. по т.д. №994/21г. по описа на Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.т.д.№1041/22г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.