О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №.315   гр.София,12.07.  2010 година   Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести юли  две хиляди и десета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                      ВЕСЕЛКА МАРЕВА                                                                                                                                                         изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско  дело под № 203/2010 година   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.129, ал.3 ГПК, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. Ч. от гр. С. срещу въззивното определение № 342 от 22.02.2010 год. по гр.дело № 328/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, с което е потвърдено разпореждането на Софийския окръжен съд от 11.01.2010 год. за връщане на исковата молба, предмет на преписка вх. № 2* от 03.12.2009 год. Поддържа се, че срокът за заплащане на държавна такса, определен от окръжния съд с разпореждането от 11.01.2010 год. не е започнал да тече, тъй като не бил осъществен началния му момент, а именно издаване на данъчните оценки от община Б., поради което не са налице условията за искане за продължаване на срока по чл.63 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат: а/ процесуалноправен въпрос от значение за делото, а именно: от кой момент започва да тече едноседмичния срок за отстраняване нередовностите на исковата молба-от момента, посочен в закона или от момента, посочен от съда в даденото от него разпореждане, изпратено на страната, който въпрос бил разрешен в противоречие с трайната практика с позоваване на: решение № 254 от 21.06.1999 год. по гр.дело № 90/1999 год. на ВКС, 5-чл.състав, определение № 339 от 27.10.2008 год. по ч.т.дело № 292/2008 год. ІІ т.о. и на определения на състави на Върховния административен съд, и б/ разглеждането на касационната жалба е от значение за развитието на правото по въпроса: прилага ли се чл.62, ал.3 ГПК по отношение на погрешно определен от съда начален момент на процесуален срок? Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, доколкото възприетото с него разрешение на процесуалния спор противоречи на практиката на съдилищата, илюстрирана с приложените към частната жалба актове на състави на ВКС /съдебната практика на административните съдилища не може да се преценява като основание за допускане на касационно обжалване на въззивните решения и определения по граждански дела/. Частната касационна жалба е основателна. С исковата молба вх. № 2* от 03.12.2009 год. частният жалбоподател и още 17 физически лица са предявили чрез адв. К от гр. С. пред Софийския окръжен съд субективно и обективно съединени установителни и осъдителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.108 ЗС и искане по чл.537, ал.2, изр.трето ГПК за отмяна на нотариални актове. С разпореждане от 04.12.2009 год. окръжният съд оставил исковата молба без движение с указания до ищците да внесат държавна такса в размер на 4% върху данъчната оценка на установителния иск и по 4% върху данъчните оценки на двата осъдителни иска в едноседмичен срок от „снабдяване с удостоверение за данъчна оценка”. Със същото разпореждане е била удовлетворена молбата на ищците за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с данъчни оценки. Съобщението, съдържащо указанията на съда е връчено на ищците на 15.12.2009 год. Като е приел, че указанията му не са изпълнени в законния срок /изтекъл според него на 22.12.2009 год./, окръжният съд постановил исковата молба да се върне на основание чл.129, ал.3 ГПК /разпореждане от 11.01.2010 год./. Апелативният съд е потвърдил разпореждането, като е приел, че ищците са предприели несвоевременно-след изтичане на срока за изпълнението на указанията, действия по подаване на молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка, след което са били уведомени, че такава може да бъде издадена след подаване на декларация по чл.14 ЗМДТ. Посочено е, че при своевременно отправяне на това искане, ищците били могли в рамките на седмодневния срок, узнавайки че следва да бъде изпълнена процедурата по подаване на декларации за имотите, да поискат от първоинстанциония съд продължаване на срока по чл.63 ГПК, или да отправят искането си към същия съд по чл.73, ал.3 ГПК за определяне на приблизителната цена на иска. Обжалваното определение е незаконосъобразно. С чл.129, ал.2 ГПК е предвиден и началния момент на едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, който започва да тече от деня на получаване на съобщението от ищеца. В случая, обаче първоинстанционният съд е определил за начален момент на дадения с разпореждането от 04.12.2009 год. седмодневен срок за внасяне на държавна такса, момента на снабдяване на ищците с удостоверение за данъчната оценка на процесните имоти. Следователно, съгласно изричното разпореждане на съда, едноседмичният законов срок за отстраняване нередовността на исковата молба по чл.129, ал.2 във връзка с чл.128, т.2 ГПК, би следвало да започне да тече не от деня на връчване на съобщението, съдържащо указанията на съда, а от момента, в който ищците се снабдят с удостоверение за данъчна оценка. Първоинстанционният съд сам е поставил началото на едноседмичния срок в зависимост от настъпване на едно бъдещо несигурно събитие – момента на снабдяване на ищците с удостоверения за данъчна оценка на недвижимите имоти, при което не би могло да се приеме, че срокът за внасяне на държавна такса, даден с разпореждането от 04.12.2009 год. е започнал да тече от деня на получаване на съобщението – 15.12.2009 год. При липсата на данни, че са били издадени удостоверения за данъчни оценки, срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба с внасяне на дължимата държава такса изобщо не е започнал да тече. Релевантно за настъпване на последиците, предвидени в чл.129, ал.3, изр.първо ГПК е само неоправданото процесуално бездействие на ищеца, който в рамките на започнал да тече седмодневен срок за поправяне дефектите на исковата молба не е из пълнил дадените му от съда указания. Въззивният съд неправилно е преценявал и е окачествил като несвоевременни предприетите от ищците на 03.02.2010 год. и на 11.02.2010 год. действия, след като срокът за поправяне на недостатъка на исковата молба не е започнал да тече. В обобщение, определението на въззивния съд и потвърденото с него разпореждане на първата инстанция за връщане на исковата молба следва да бъдат отменени и делото се върне на Софийския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯВА определение № 342 от 22.02.2010 год. по гр.дело № 328/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав и потвърденото с него разпореждане на Софийския окръжен съд от 11.01.2010 год. за връщане на исковата молба, предмет на преписка вх. № 2* от 03.12.2009 год. ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по исковата молба, предмет на преписка вх. № 2* от 03.12.2009 год.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: