Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60721
[населено място], 29.12.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: KРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 758 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД против решение № 12556/29.12.2020г. по в.гр.д. № 1696/2020 г. на Апелативен съд- София в частта, с която частично е отменено решение № 5148/09.07.2019г. по гр.д. № 1510/2018г. на СГС и вместо него е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ на С. В. С. - сумата от още 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., а на Г. С. Н. - сумата от още 41 000 /четиридесет и един хиляди/ лв., представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на Г. Д. К., настъпила в пряка-причинна връзка с ПТП, реализирано на 25.07.2014 г. ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.02.2015 г. до окончателното издължаване и в частта на разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба оспорват основателността на същата и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да уважи предявените искове в размери от 200 000 лв. за С. С. и 90 000 лв. за Г. Н. въззивният съд е приел, че страните не спорят, че е налице деликт, като ответникът по делото е застраховател по валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на процесния автомобил, с който е осъществено ПТП. Спорен пред въззивната инстанция е бил въпросът за справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. След позоваване на Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС относно разясненията на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и на практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, САС е приел, че за да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. При смърт – това са отношенията между пострадалия и неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и преживял: взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и така нататък. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Въззивната инстанция е счела, че с оглед специфика на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. Предвид горното САС е обсъдил, че майката на починалото при ПТП момче е преживяла тежка психологическа травма от загубата на 17 годишния си син, поради което присъдената от СГС сума само в размер на 100 000 лв. е в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на съдебна практика в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в сходен според съда случай, на Г. Н., който без да е биологичен родител е отглеждал починалото момче, и на свидетелските показания на брата на пострадалия апелативната инстанция е счела, че дължимото му обезщетение е 90 000лв. САС не е споделил изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на Г. К.. След анализ на гласните доказателства съдът е заключил, че не се е установило, че Г. и водача на МПС Н. са се познавали от дълго време, да са се виждали често. Поради което е заключил, че пострадалият не е знаел, че водачът е непълнолетен /малко под 18г./ и сам се е поставил в риск да се вози при неправоспособен водач.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани три въпроса, зададени в контекста на проблема за доказване на знание у пострадалия относно факти по отношение на водача на МПС, които го поставят в риск и въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи съображения при значително увеличаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди в сравнение с присъденото от първоинстанционния съд при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства. Последният въпрос е въведен с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД са въведени с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът намира, че е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС съобрази, че групата въпроси относно приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД не изпълняват изискванията спрямо общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – формулировката им въвежда факти, които не са обективирани в изводите на въззивния съд и не могат да бъдат проверени от ВКС във фазата по допускане на касационно обжалване. Оплакванията са за необоснованост на въззивното решение, т.е. касаят основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, т.е. предполагат проверка по същество на касационната жалба.
Не е налице и формално соченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК, без същото да е обосновано с доводи за особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Въпросът относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си като изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства изпълнява изискванията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. САС е променил размера на присъденото обезщетение за всеки ищец като се е позовал на съдебна практика по аналогични случаи и на разпита на един свидетел относно претърпените страдания. Извън предмета на обсъждане са останали критериите, които теоретично са възпроизведени като релевантни с оглед ППВС № 4/68г. и на които касаторът се позовава в отговора на въззивната жалба.
В цитираните от касаторите решения на ВКС и служебно известните на състава на ВКС: Решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, III г..о, Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., Решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. № 2669/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр.д. № 826/2011г. на ВКС, IV г.о. и др. е застъпено последователно и категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, пр.1 ГПК.
Касаторът дължи заплащане на държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба в размер на 3 420 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12556/29.12.2020г. по в.гр.д. № 1696/2020 г. на Апелативен съд- София в частта, с която частично е отменено решение № 5148/09.07.2019г. по гр.д. № 1510/2018г. на СГС и вместо него е постановено друго за осъждане на „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на С. В. С. - сумата от още 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., а на Г. С. Н. - сумата от още 41 000 /четиридесет и един хиляди/ лв., представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Г. Д. К., настъпила в пряка-причинна връзка с ПТП, реализирано на 25.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.02.2015г. до окончателното издължаване и в частта на разноските.
УКАЗВА на „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 420 лв.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване.
При неизпълнение в срок на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: