7 Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 08.11.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2155/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 252 от 20.04.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 7 от 21.04.2016 г. по в. т. д. № 18/2016г. на Разградски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Кубратски районен съд решение № 162 от 11.12.2015г. по гр. д. № 28/2015 г., е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни като противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 З. клаузите на чл. 1, нова б.”м”, чл. 2 и чл. 3 от анекс № 1 от 24.03.2009 г. към договор за банков кредит № 95 КР - А-А-0063. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че оспорените три клаузи са индивидуално уговорени, като счита, че ответникът, в чиято тежест е установяване на индивидуалния им характер, не е ангажирал доказателства за това. Развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че ответната банка не му е предоставила предварително подробна информация, как точно ще се осъществява едностранната промяна на Базовия лихвен процент, както и че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин. Според него, решаващият състав не е обсъдил довода му, че определението за Базов лихвен процент в процесния анекс не съответства на Методиката за изчисляване на БЛП и че в него промяната на същия не е обвързана с действаща Методика, нито е отразено ясно и точно как се определя планираната стойност на пасива на банката и пазарният лихвен индекс за кредити в лева. Касаторът поддържа, че съдът не е аргументирал извода си, че оспорените клаузи съдържат възможност и за намаляване на лихвения процент, тъй като не е посочил коя е променливата компонента, която почива на външни причини, налагащи промяна на БЛП надолу. Като релевантен за допускане на касационния контрол, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в определението по чл. 288 ГПК е преценен въпросът: „Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на банката за определяне на Базов лихвен процент е извън договорното съдържание и ако е извън него, спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи”. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 19.10.2016 г., поддържани и в съдебно заседание. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че между страните е сключен договор за банков кредит № 95 КР - А-А-0063 от 07.04.2006 г., който е изменен с анекс № 1 от 24.03.2009 г., предвиждащ следните клаузи: Създадена е нова буква „м” към раздел ІІ на договора, съгласно която „Базов лихвен процент” е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в национална и чуждестранна валута”; В чл. 2 е уговорено, че дължимата от кредитополучателя лихва по раздел V, т. 9 от договора за банков кредит се променя от „основен лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 5.02 пункта” на „Базов лихвен процент на банката в лева, увеличен с 2 пункта”, а в чл. 3 – че Базовият лихвен процент към датата на сключването на анекса е 7.3407 % годишно. За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Д. Р. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че посочените клаузи, които именно са оспорват от ищеца, не са неравноправни и съответно нищожни, тъй като анексът за изменението на процесния договор за кредит, част от който са същите, е сключен индивидуално – извод, аргументиран с факта, че в договора за кредит липсва вменено задължение на ищеца да подписва предложен му от банката анекс и поради това, при несъгласие с условията в него, е могъл да откаже сключването му. Според съдебния състав, дори да се счете, че анексът не е сключен индивидуално, оспорените клаузи от него не са неравноправни, доколкото първата от тях дава изрично, ясно и точно определение на понятието „Базов лихвен процент”, което сочи, че правото на банката да променя лихвения процент не става произволно, а произтича от промяна в пазарните условия, като е отчел и наличието на приета от банката Методология за изчисляване на БЛП, публикувана на нейния сайт и достъпна за всички клиенти. Освен това, според решаващия състав, неоснователността на предявения иск произтича и от неприложимостта на Закона за защита на потребителите към договорите за банков кредит, обезпечени с ипотека. Настоящият състав намира, че обжалваното решение, в допуснатата до касационно обжалване негова част, е неправилно. Обусловилият допускане на касационния контрол въпрос е разрешен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за долустоящите на ВКС съдилища практика, която се споделя напълно и от настоящия състав. Съгласно тази практика, обективирана в решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І т. о. и др.: По договор за предоставяне на ипотечен банков кредит условията, при които банката може едностранно да увеличава Базовия лихвен процент, трябва да са формулирани ясно; Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото за изменение; Въз основа на ясни и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на БЛП, което банката извършва едностранно; Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от този вид банкова сделка; Следователно, методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е елемент от договора за кредит, което, само по себе си, изключва възможността същият да бъде едностранно променян; Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 З. и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 З.. В случая оспорените клаузи от процесния анекс не съдържат ясни и разбираеми критерии, с оглед на които банката може да упражни правото си на едностранно изменение на договорената възнаградителна лихва и по които кредитополучателят сам би могъл да разбере и да предвиди възможността да бъде извършено такова. В анекса се съдържа единствено определение на понятието „Базов лихвен процент”, без обаче да е направено препращане към някакви правила или съответна методика за изчислението му, поради което не може да се счете, че кредитополучателят е получил предврително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставяната финансова услуга. Поради това, без значение е фактът, че УС на ответната банка е приел Методика за изчисляване на БЛП и че същата е публикувана на сайта на банката. С оглед изложеното, следва да се приеме, че по отношение на спорните клаузи е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 1 във връзка с т. 10 З., което обосновава неравноправния им характер и съответно тяхната нищожност. Що се отнася до извода на въззивния съд, че клаузите са индивидуално уговорени, същият е неправилен. Сам по себе си фактът, че в договора за банков кредит не е предвидено задължение на кредитополучателя да подписва анекс за изменението му в частта за дължимата възнаградителна лихва и че не е отказал сключването му, не означава автоматично, че процесните клаузи от анекса са уговорени индивидуално. При липсата на конкретни доказателства във връзка със сключването на анекса и за провеждането на преговори относно неговото съдържание, ангажирането на каквито е в тежест на банката, не може да се счете за установено, че спорните клаузи са индивидуално уговорени и следователно по отношение на тях е приложимо изключението по чл. 146, ал. 1 З.. Като неправилно следва да се прецени и становището на въззивния съд за неприложимост на разпоредбите на чл. 143 - чл. 146 З. по отношение на договорите за кредит, обезпечени с ипотека. Обстоятелството, че в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за потребителския кредит изрично е изключено приложението му по отношение на договорите за банкови кредити, обезпечени с ипотека, в т. ч. и на нормата на чл. 24 от същия закон, според която за договора за потребителски кредит се прилагат чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, не може да обоснове извод, че тези договори са изключени от приложното поле за Закона за защита на потребителите. Съгласно § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно т. 12 – „финансова услуга” е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Доколкото предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека, представлява финансова услуга, когато същата е предоставена на физическо лице, имащо качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З., то тези договори са подчинени съответно на Закона за защита на потребителите и получилите такива кредити лица се ползват от предвидената в него закрила. В този смисъл е и имащата задължителен характер за всяка-държава-членка на Европейския съюз практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена изрично като част от националното ни право с нормата на § 13а, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на потребителите – Решение от 03.09.2015 г. по Дело С-110/14 (т. 16 и т. 17 от мотивите) и Решение от 19.11.2015 г. по Дело С-74/15 (т. 21-23 от мотивите). Поради изложените съображения обжалваното въззивно решение в допуснатата до касационен контрол негова част е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на оспорените клаузи от процесния анекс към договор за банков кредит № 95 КР - А-А-0063 от 07.04.2006 г. – уважен. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касатора направените разноски за разглеждане на делото във всички инстанции, свързани с производството по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в размер на сумата 540 лв., включваща: 80 лв. – държавна такса при предявяване на иска; 360 лв. – възнаграждения на вещо лице; 30 лв. – държавна такса по частна жалба (ч. т. д. № 455/2016 г. на Варненски апелативен съд); 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване и 40 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Неоснователно е искането на касатора за присъждане на цялата сума 1230 лв. (разноски за първоинстанционното прозиводство), посочена в т. 1. от списъка по чл. 80 ГПК, тъй като в тази сума е включена и заплатената държавна такса по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който не е предмет на настоящото дело и по него въззивното решение е влязло в сила. По същите съображения не следва да му бъде присъдена и сумата 397 лв. по т. 2 от списъка, за която касаторът е осъден с въззивното решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7 от 21.04.2016 г. по в. т. д. № 18/2016 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Кубратски районен съд решение № 162 от 11.12.2015г. по гр. д. № 28/2015 г., е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни като противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 З. клаузите на чл. 1, нова б.”м”, чл. 2 и чл. 3 от анекс № 1 от 24.03.2009 г. към договор за банков кредит № 95 КР - А-А-0063, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 143, т. 3, т. 10 З., клаузите на чл. 1, нова б.”м”, чл. 2 и чл. 3 от анекс № 1 от 24.03.2009 г. към договор за банков кредит № 95 КР - А-А-0063. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Д. Р. П. от [населено място],[жк], ет. 2, ап. 7 разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 540 (петстотин и четиридесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: