Р Е Ш Е Н И Е № 375/2013 гр. София 25.03.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 21 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 4471 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 1008867/04.03.2013 г. от ищцата З. Б. Д., чрез адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 03.02.2012 г. по гр. дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 12.07.2010 г. по гр.дело № 2688/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен иск с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ и в частта на присъдените в полза на З. Д. разноски пред СРС и вместо него е отхвърлен искът, предявен от З. Б. Д. с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ като неоснователен и недоказан и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на молителката З. Б. Д. срещу Д. а.н. с. с пр.осн.чл.344,ал.3,вр.чл.333,т.4 КТ, вр.чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване в щата – отмяна на заповед ЧР-З-68 от 25.10.2010 г. на процесуално основание, претенцията за заличаване на вписаното основание, иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността „чистач”, иска по чл.225,ал.1 КТ за 3414.42 лв. за период от 6 месеца – от 25.01.2010 г. до 25.07.2010 г., както и на потвърденото с посоченото решение на СГС решение от 12.07.2010 г. по гр.дело № 12688/2010 г. на Софийски районен съд. Молителката поддържа, че е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на посочените решения – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди тях друго влязло в сила решение, което им противоречи. Поддържа, че това друго влязло в сила решение е от 24.09.2010 г. по гр.дело № 13493/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на ищцата, същата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – чистач в Д. и на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ й е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение. Ответникът по молбата Д.а. „Н. с.”, чрез процесуалния представител Б. Г. – експерт в С.”П.-н. д.” на Д. в писмен отговор в срока по чл. 306,ал.3 ГПК и в съдебно заседание изразява становище за липса на соченото основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК, тъй като се касае за постановено друго влязло в сила решение на Софийски районен съд, което не е между същите страни – ищец по гр.дело № 13493/2010 г. е друго лице – Е. К. Б., а не молителката. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение от 03.02.2012 г. по гр.дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд е отменено решение от 12.07.2010 г. по гр.дело № 2688/2010 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен иск с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ, както и в частта на присъдените в полза на З. Д. разноски пред СРС и вместо отменената част е отхвърлен иск, предявен от З. Б. Д. с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ като неоснователен и е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на молителката З. Б. Д. срещу Д.а. „Н. с.” с пр.осн.чл.344,ал.3,вр.чл.333,т.4 КТ, вр. чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване в щата – отмяна на заповед ЧР-З-68 от 25.10.2010 г. на процесуално основание, претенцията за заличаване на вписаното основание, иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността „чистач”, иска по чл.225,ал.1 КТ за 3414.42 лв. за период от 6 месеца – от 25.01.2010 г. до 25.07.2010 г. С определение № 1414/11.12.2012 г. по гр.дело № 496/2012 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 03.02.2012 г. по гр.дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд. С оглед на изложеното решението на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, чиято отмяна е поискана са влезли в сила на 11.12.2012 г. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.305,ал.1,т.4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: В подкрепа на доводите за наличие на основанието за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд с молба от 31.07.2013 г. молителката е представила препис от влязло в сила на 26.10.2012 г. решение от 24.09.2010 г. по гр.дело № 13493/2010 г. на Софийски районен съд. Видно от същото решение с него е признато за незаконно и е отменено на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ уволнението на Е. К. Б., извършено със заповед ЧР-З-69/25.01.2010 г. на Председателя на Д. а. „Н.с.”/Д./, ищцата е възстановена на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ на длъжността, заемана преди уволнението – чистач в Д. и агенцията е осъдена да заплати на Е. Б. сумата 3467.70 лв. обезщетение на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ , ведно със законната лихва от 23.03.2010 г. до окончателното изплащане. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице посоченото основание за отмяна следва да се констатира противоречие между две влезли в сила решения при пълна обективна и субективна идентичност на делата, по които са постановени – страни, основание и искане. В настоящият случай не се установява хипотезата на чл.303,ал.1,т.4 ГПК, тъй като се иска отмяна на влязло в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, с които съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от ищцата – сега молител З. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу Д. а. „Н. с.” [населено място] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и предявен иск с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ. С предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ молителката е поискала да се признае за незаконна заповед № ЧР-З -68/25.01.2010 г., с която е прекратен трудовия й договор на осчл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Представеното от молителката влязло в сила на 26.10.2012 г. решение е от 24.09.2010 г. по гр.дело № 13493/2010 г. на Софийски районен съд и с него съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ от друго лице Е. К. Б.. С това решение е признато за незаконно и е отменено на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ уволнението на Е. К. Б., извършено със заповед № ЧР-З-69/25.01.2010 г. на Председателя на Д. – т.е. с друга заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, В. е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – чистач в Д. и е присъдено обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ в размер на сумата 3467.70 лв. за времето, през което ищцата/по това дело/ е останала без работа, поради незаконното уволнение. В цитираното решение съдът се е произнесъл между различни страни – ищец е съвсем друго лице, на различно основание и за други искания. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице пълно нито обективно, нито субективно тъждество по предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ от молителката З. Б. Д., по които съдът се е произнесъл с решенията, чиято отмяна е поискана и предявените обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, по които се е произнесъл Софийски районен съд с решение от 24.09.2010 г. по гр.дело № 13493/2010 г. С оглед на това не се установява соченото основание по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 03.02.2012 г. по гр.дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд, с което се е произнесъл по предявените искове от молителката З. Б. Д. с пр.осн.чл.222,ал.1 КТ и с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ, по чл.222,ал.1 КТ и потвърденото с него решение на Софийски районен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК, като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба вх. № 1008867/04.03.2013 г., подадена от ищцата З. Б. Д. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 03.02.2012 г. по гр.дело № 5734/2011 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 12.07.2010 г. по гр.дело № 12688/2010 г. на Софийски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК като неоснователна. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: