Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 27.11.2018 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 527/2018г Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Н. чрез адв.К. Т. от САК срещу решение №8086 от 01.12.2017г по в.гр.дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор е потвърдено решение от 28.06.2013г по гр.д № 6863/2017г на Софийски районен съд. Отхвърлени са исковете на настоящата жалбоподателка по чл.344 ал.1 т. 1 и т. 3 от КТ за отмяна на предприето от работодателя уволнение без предизвестие със Заповед №103-463/29.11.2016г и обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за посочени в исковата молба периоди , след като нейното трудово правоотношение като помощник -директор АСД при 133 СУ „А.С.Пушкин” [населено място] е прекратено на основание чл.330,ал. 2 т.10 КТ,вр. чл.215 ал.4 ЗПУО (ДВ бр.79/2015г , в сила от 01.08.2016г) Трудовото правоотношение с училището е възникнало на 22.04.2013г , заварено е от новия закон и съгласно допълнително споразумение от 17.04.2014г е безсрочно, като ищцата е отговаряла на изискванията на действащия тогава чл. 40,ал.4, предл. първо ЗНП(отм) за заемане на длъжността. Ищцата е била осъждана на „пробация”за шестмесечен срок и престъпление по чл.311,ал.1 НК, като деянието е осъществено за периода 23.06.2006-15.01.2007г. Присъдата е влязла в сила на 25.11.2009г и при постъпване на работа в ответното училище, съгласно представеното свидетелство за съдимост, ищцата е била неосъждана - предвид настъпила реабилитация по право. След влизането в сила на ЗПУО ,с доклад от 29.11.2016г Н. е уведомила директора на училището за фактите , като е изтъкнала и това, че по нейно виждане съобразно чл.215 ЗПУО губи реабилитацията, заличила осъждането. Тогава работодателят е издал оспорваната заповед за уволнение. Въззивният съд е приел посоченото от работодателя основание чл.330, ал.2 т.10 КТ за законно упражнено,предвид влизането в сила на основание за прекратяване , което не елиминира качеството на ищцата на осъждано лице,засяга нейното правоотношение и доколкото липсват доказателства ,че при нея е настъпила абсолютна реабилитация по право .Съгласно влезлият в сила закон,длъжността на ищцата е на педагогически специалист и както изрично е посочено в нормата , не може да се заема от лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Софийски градски съд на свой ред е изтъкнал ,че наличието на фактическото основание за прекратяване по чл.330 ал.2 г.10 КТ позволява уволнение във всеки един момент , докато това основание обективно е налице и е без значение, че нормата не е била в сила към момента на сключване на трудовия договор, или че вече е била в сила към момента на сключване на допълнителното споразумение. Въззивният съд е отхвърлил довода ,основан на чл. 88а,ал.1 от НК, тъй като е приел за недоказано обстоятелството кога и дали ищцата е изтърпяла наложеното наказание пробация , което обстоятелство е квалифицирал като абсолютна предпоставка за да се установи срокът, водещ до заличаване на последиците при този вид реабилитация. . Посочил е също така доказателствената тежест на ищцата за горното обстоятелство.Съображенията за недоказаност на предпоставките по чл. 88а,ал.1 НК не са възприети от съдия-докладчика по въззивното делото,изразил особено мнение. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на правото на справедлив процес , поради игнорирането на последиците при настъпила пълна реабилитация по право(чл. 88а НК). След приемането на ЗПУО работодателят не е прекратил трудовия договор, а е сключил допълнително споразумение като е счел ,че ищцата отговаря на законовите изисквания. Промяната на същите е само занапред и работодателят незаконосъобразно е прибегнал до посоченото в заповедта основание. Ищцата има право на обезщетение, тъй като е останала без работа .Претендират се разноски Постъпил е отговор от ответника 133 СУ „А.С.Пушкин” [населено място] ,чрез пълномощник адв. Я. Я. .Оспорват се наведените в жалбата оплаквания .Директорът е узнал за обстоятелствата ,при които ищцата не може да изпълнява длъжността си ,предвид доклада от 29.11.2016г.с който са заявени и след като ги е узнал, е приложен закона .Претендират се разноски С определение № 503 от 22.06.2018г на ВКС ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса за прекратяване на трудовите правоотношения с оглед разпоредбата на чл.215,ал.1ЗПУО при заварено положение с педагогически специалисти , ако лицето е напълно реабилитирано към момента на влизане в сила на посочената разпоредба,по кой ред следва да се прекрати ТПО и следва ли да се прекратява . Основание за допускане до касационно обжалване по този въпрос е и необходимостта да се съобрази действието на §27 ал.1 от ПЗР на ЗПУО спрямо лица,имали право да заемат длъжности на педагогически специалисти до приемането и влизането в сила на прекратено на основание по чл.330,ал. 2 т.10 КТ,вр. чл.215 ал.4 ЗПУО (ДВ бр.79/2015г , в сила от 01.08.2016г) . По поставения правен въпрос Върховен касационен съд , ІІІ г.о изтъква следното : При основанието по чл.330, ал.2 т.10 КТ,вр. чл.215 ал.4 ЗПУО (ДВ бр.79/2015г.,в сила от 01.08.2016г),както и при останалите нововъведени след 2003г с допълнения и изменения на чл. 330, ал.2 от Кодекса на труда основания по т.7 - т.11 КТ,се касае същевременно за право и задължение за работодателя да прекрати трудовото правоотношение ,тъй при посочените в тези норми обстоятелства ,без оглед на това дали са настъпили преди или след възникване на трудовото правоотношение, законодателят императивно счита продължаването му за нетърпимо. В досегашната практика на ВКС по трудови спорове и в отговор на правен въпрос безпротиворечиво е изведена общата характеристика на горните прекратителни основания, към които несъмнено се числи и чл.330, ал.2 т.10 КТ,вр. чл.215 ал.4 ЗПУО,като въведени в публичен интерес, свеждащи се до обективен факт на несъвместимост при задължение за работодателя да я съобрази, с оглед действието на закона спрямо заварените трудови правоотношения включително ( решение №704 от 09.12.2010г по гр.д №216/2010г ІІІ г.о,реш. № 46 от 04.07.2011г по гр.д № 16/2010г ІV г.о и реш. № 146 от 17.05.2016г по гр.д № 298/2016г І. г.о , постановени по реда на чл. 290 ГПК ) Продиктувано от публичния интерес, даденото нормативно разрешение ,предмет на първична уредба в ЗПУО и съответващите изменения в Кодекса на труда, е израз на държавната образователна политика в областта на предучилищното и училищно възпитание с оглед правото по чл. 53,ал.1 от Конституцията. Съгласно мотивите към законопроекта, фокусът в него е върху развитието на личността на детето при завишаване на отговорностите както на държавата, така и на участниците в образователния процес .Разрешения, следващи от изискването за чисто съдебно минало на длъжностите в образованието не са в конфликт със закрепеното в чл. 48 от Конституцията на РБ право на труд и избор на професия, макар да го ограничават.Действащата законодателна уредба дефинира образованието като национален приоритет ,вписва я в целите на ЕС, залегнали в Стратегия „Европа -2020” на ЕК и на приетата „Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри”,предвид споделяната голяма обществена отговорност за формирането и развитието на младото поколение, високият обществен статус и утвърждаване ролята на педагогическите кадри като ключов фактор в едно общество, основано на знанието. Несъмнено при всички педагогически длъжности се касае за дейност,налагаща изисквания за високи морални качества включващи зачитане на правовия ред в държавата , предвид което изискването за чисто съдебно минало се явява адекватно за постигане на легитимната цел ,без да я надхвърля - осигуряване на образование при максимална обезпеченост за нравствените устои на упражняващите съответната дейност лица. Тези съображения кореспондират с мотивите на КС на РБ по Р№17 от 18.06.1998г. по к.д№15/98г касателно въведените още с текста на чл. 40, ал.4 от ЗНП (отм) ограничения и императивни забрани по въпроса дали е противоконституционно същите да засягат само част от педагогическите длъжности . До приемането на изменението в чл.330,ал.2 т.10 КТ несъвместимостта за заемане на определените длъжности , следваща от чл.40,ал.4, предл.първо ЗНП (отм) водеше до прилагане на прекратителното основание по чл. 328, ал.1,т.12 КТ (реш. № 38 от 14.02.2013г по гр.д №269/2012г ІV г.о на ВКС) поради липса на изрична уредба в КТ. Като изричен законов текст ,основанието чл.330, ал.2 т.10 КТ, вр. чл.215 ал.4 ЗПУО е извикано от необходимостта да уредят с прекратяване именно съществуващите, вече възникнали трудови отношения за педагогическите длъжности (занапред възникването им вече се препятства от императивни норми); при това да се уредят на систематичното им място и по начин , който кореспондира с обективното и повелително естеството на основанието. Нормативна уредба с подобно съдържание и нзабавно действие , придаваща правна значимост на факти ,които до нейното приемане не са имали същото значение, не представлява „ обратна сила на нормативен акт ” по смисъла на чл. 14 ЗНА и не е пример за ретроактивно действие на закон. Същевременно характерът на самото действие на закона, свързано с несъвместимост за заемане на определени длъжности, е занапред ограничително, а спрямо съществуващи трудови правоотношения поражда задължението на работодателя да ги прекрати незабавно. Противното би означавало лица,които в еднаква степен не отговарят на императивни изисквания за заемане на длъжност, установени в публичен интерес, да бъдат третирани различно, в нарушение на чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ. Поради това прилагането на прекратителното основание по чл.330, ал.2 т.10 КТ е изключено е приложното поле на §27, ал.1, ПЗР на ЗУПО, според която норма лице,което към влизане в сила на закона заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение,ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. Преходното правило се отнася до други условия които последващият закон изменя ( в чл.213 и сл. ЗПУО),т.е условия извън постановената от новия закон разширена по обем несъвместимост за заемане на педагогически длъжности ,съответно ограничава упражняването на правото на работодателя да прекрати трудовото отношение на други безвиновни основания . Несъвместимостта при педагогически длъжности на плоскостта на съдебното минало обаче не засяга заварените случаи на настъпила реабилитация по чл. 88а НК. Правното действие на вече настъпила абсолютна реабилитация не е отречено с никоя норма на пакета законови изменения, с които законодателно са въведени по-строги изисквания за заемане на педагогически длъжности в системата на образованието, заедно с прекратително основание по чл.330 ал.1 т.10 от Кодекса на труда засягащо всички заемащи педагогическа длъжност лица. Подобно отричане не може да бъде изведено и по тълкувателен път.С въвеждането на института на пълната(абсолютна) реабилитация по право в чл.88а НК, при предпоставките на тази норма, освен ако не са налице изчерпателно посочените с нея изключения , законодателят изключва условието на чл.85,ал.1,предл. второ НК относно възможността „в някое отношение” със закон (или указ)да е установено противното.Тази невъзможност за ограничаване последиците на реабилитацията по чл. 88а НК,отличава т.нар. непълна реабилитация от абсолютната . Именно непълната реабилитация, посочена в чл.85,ал.1 НК с легалния термин „реабилитация”и уредена в двете нейни разновидности : реабилитация по право (чл.86,ал.1 НК) и по съдебен ред (чл.87 НК ) има предвид и нормата на чл.215, ал.1т.1 ЗПУО при употребата на същото понятие,а не повелените в 88а,ал.1 НК правни последици .Нормата на чл.88а,ал.1 предл.последно НК не допуска незачитане от друг закон или указ на предпоставките, засягащи този вид реабилитация по право,установен при реформата на института през 1982г, с изключение на лицата,осъдени за посочените в чл. 88а,ал.5 НК престъпления , включително не допуска преуреждане на отношения , възникнали с участие на лицето като неосъждано в резултат на пълната му реабилитация по право. Незачитането на абсолютна реабилитация от последващо приет закон, който свързва факта на осъждането с правото да се упражнява определена професия,би попадало под горната правна санкция,ако минало осъждане на заемащо педагогическа специалност лице,вече реабилитирано по право , се въздига в обективен елемент на уреденото в Чл.330,ал.2 т.10 КТ прекратително основание за трудовото му правоотношение по избраната и упражнявана професия. Предвид на това , а не заради по- широко приложното поле на преходното правило в §27,ал.1, ПЗР на ЗУПО,възприетият при уредбата на несъвместимост за заемане на педагогическа длъжност в чл. 215 ал.1 т.1 ЗПУО израз „независимо от реабилитацията” не може да има смисъл , който води до преодоляване на абсолютната реабилитация по право, когато същата е настъпила. Касационната жалба е основателна . Въззивният съд правилно и в съответствие с гореизложеното е приел, че преходното правило на §27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО не може да изключи незабавното действие на въведеното ново прекратително основание в чл. 330 ал.1 т.10 КТ спрямо всички педагогически специалисти , заварени като назначени на трудов договор. Неправилен извод въззивният състав (в мнозинството си) е формирал по въпроса за настъпването на реабилитацията по право съгласно чл. 88а НК при липса на данни за изтърпяване на наложеното наказание пробация от ищцата. При изброяване на предпоставките за всеки един от трите вида реабилитация (съдебна реабилитация и двете разновидности на реабилитацията по право)в 86,ал.1т.3,т.4 НК и чл. 88а , ал.1 НК законодателят е използвал изрази,чието буквално тълкуване неправилно е насочило съда към извод , че от приложното поле на института по чл. 88а НК са изключени лицата,чието наказание не е изпълнено. В текстовете на 85,ал.2 и чл. 88а , ал.5 НК изрично са посочени случаите, при които реабилитацията не може да настъпи и посочването е изчерпателно.При пробацията съществува възможност срокът на наказанието да изтече и без да са изпълнени пробационните мерки ,представляващи съдържание на наказанието, но изискването за изтърпяване не е абсолютно . Реабилитация е допустима,съответно реабилитацията по право настъпва не само когато наказанието е изпълнено, но и във всички случаи,когато същото не подлежи на изпълнение, независимо дали причината е изтекъл изпитателен срок , помилване, освобождаване от изтърпяване, или изтекла давност. Противното би поставило адресатите на нормата в неравностойно положение, доколкото реабилитацията е условие за участие на осъдения в определении обществени отношения. Поради това с приемането на ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС бе указано на съдилищата ,че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност.Реабилитацията на осъден, неизтърпял наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност,е възможно да настъпи след последователно изтичане на давностния срок за изпълнение на наказанието и на срока за реабилитация. Началният момент,от който започва да тече срокът за реабилитация,е този на изтичане на обикновената давност за изпълнение на наказанието,ако не са предприети действия за спиране или прекъсване на давността,както в случая.Ищцата е била осъдена на пробация с присъда по НОХД№141/2008г на РС Велики Преслав,в сила от 25.11.2009г.,срокът за изпълнение на наказанието е по чл. 82 , ал.1 т.5 НК и същият е изтекъл през 2011г,а след него е изтекъл и срока,свързан с настъпване на абсолютна реабилитация , тъй като безспорно и видно от представените свидетелства за съдимост за периода Н. не е извършила ново престъпление от общ характер. Ето защо в случая по делото е налице основание за извод че към датата на прекраяване на трудовото правоотношение със заповед №103 -463/29.11.2016г по отношение на ищцата Н. е налице абсолютна реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК , от което следва,че към момента на уволнението работодателят незаконосъобразно е приложил основанието на чл.330 ал.2,т.10 КТ спрямо нея,заради миналото осъждане.Фактът на това осъждане неправилно е отнесен към предпоставките за несъвместимост по влезлия в сила чл. 215,ал.1 ЗПУО . Както вече се изтъкна , правното действие на вече настъпила абсолютна реабилитация по отношение на педагогически специалисти не се засяга от нормите на ЗПУО и нейното преодоляване не може да се извежда по тълкувателен път от тях. Освен че систематичното тълкуване на закона не допуска противно разрешение,едно несъобразяване с вече настъпила абсолютна реабилитация би означавало да се придаде обратно действие на нормите на ЗПУО,каквото действие същите нямат,както бе вече подчертано при отговора на правния въпрос. Въззивното решение,постановено по иска с правно основание чл. 344 , ал.1 т.1 КТ следва да бъде отменено и настоящата инстанция следва да постанови друго решение по същество,с което този иск бъде уважен.За ищцата е настъпила пълна реабилитация по право за деянието , за което е била осъдена на пробация с присъда по НОХД№141/2008г на РС Велики Преслав в сила от 25.11.2009г, независимо че за друго нейно деяние ,извършено в периода 30.06.2008г-17.09.2009г, т.е преди влизане в сила на първата присъда, понастоящем ищцата вече е осъдена с присъда по НОХД №2/2015г на РС Велики Преслав за престъпление по чл. 201 НК на лишаване от свобода, като изтърпяване на наказанението е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК. Тази присъда е влязла в сила на 28.12.2016г,т.е след прекратяване на трудовото правоотношение и не може да се отрази на извода,че прекратяването е незаконосъобразно,а искът за отмяна на уволнението – основателен. Следва да бъдат разгледани исковете за обезщетение поради оставане без работа и за обезщетение поради заемане на по- ниско платена работа . Последващото осъждане с влязла в сила присъда в шестмесечния период по чл. 225 КТ, в частност считано от датата 28.12.2016г,е от значение за правото ищцата да получи от работодателя обезщетение поради оставане без работа. Макар и незаконосъобразно уволнена на 29.11.2016г, след като поради настъпила обективна несъвместимост по силата на действащия закон,считано от 28.12.2016г ищцата вече няма право да заема длъжността на педагогически специалист от която е била освободена,този факт прекъсва причинната връзка между уволнението и вредата след датата 28.12.2016г Ищцата е предявила исковете по чл.225,ал.1 КТ за периода от 01.12.2016г до 11.12.2016г и за времето от 29.12.2016г до 29.01.2017г, в общ размер на 1296лв , като искът е изцяло основателен за първия посочен период и следователно до размера на сумата 219 лв. ,а за втория период, от датата 29.12.2016г нататък, е изцяло неоснователен и в частта до пълния предявен размер следва да бъде потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърлянето му. Искът по чл.225,ал.2 КТ за обезщетение поради заемане на по-ниско платена работа е основателен. Същият е предявен за периода 12.12.2016г – 28.12.2016г за който е установено ,че ищцата е упражнявала труд при друг работодател , съответно е доказан в размер на предявената с иска сума от 184,62лв предвид констатацията , направена въз основа на трудовата книжка , че за този период ищцата е работела при основно трудово възнаграждение от 620лв ,съответно е получила 354,29лв. При ответника, съгласно последното допълнително споразумение към ЛТД трудово й възнаграждение е възлизало на 804 лв, увеличено с ДТВ от 19% ,или 956,76лв,което възнаграждение, като база за претендираното обезщетение,не е спорно между страните . С оглед изхода на делото , следва да се уважи искането на настоящата касаторка за присъждане на разноски за всички инстанции ,от които за първа инстанция 500 лв, за въззивна инстанция 600лв ,платени за адвокатска защита. Пред настоящата инстанция не са установени разноски на касаторката за адвокатска защита. Ответникът е заявил претенция за разноски с отговора към касационната жалба в размер на 730 лева за настоящата инстанция . С оглед изхода на делото, тъй като в една предявена част искът за обезщетение правилно е отхвърлен ,а в друга част обезщетение следва да се присъди от настоящата инстанция,съразмерно и след компенсация на В. М. Н. следва да се присъдят общо 590 лв.разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №8086 от 01.12.2017г по в.гр.дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд в частта с която е отхвърлен иска на В. М. Н. срещу 133 Средно училище „А.С.Пушкин” [населено място] за признаване незаконно и отмяна на предприето от работодателя със Заповед №103-463/29.11.2016г на директора на 133 СУ„А.С.Пушкин” [населено място] уволнение без предизвестие на основание чл.330,ал. 2 т.10 КТ,вр. чл.215 ал.4 ЗПУО , и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Признава за незаконно уволнението и отменя като незаконосъобразна Заповед №103-463/29.11.2016г на директора на 133 СУ „А.С.Пушкин” [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение с В. М. Н. на основание чл.330,ал. 2 т.10 КТ,вр. чл.215 ал.4 ЗПУО . ОТМЕНЯ решение №8086 от 01.12.2017г по в.гр.дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на В. М. Н. срещу 133 Средно училище „А.С.Пушкин” [населено място] за заплащане на обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.12.2016г до 11.12.2016г до размера на сумата 219 лв и в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение на основание чл. 225 ал.2 КТ в размер на разликата от 184,62лв поради по-ниско платена работа за периода 12.12.2016г – 28.12.2016г изцяло , както и в частта за разноските , като ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА 133 Средно училище „А.С.Пушкин”, с адр. [улица] [населено място] , да заплати на В. М. Н. обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.12.2016г до 11.12.2016г в размер на сумата 219 лв., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 02.02.2017г , както и да заплати сумата 184,62лв обезщетение на основание чл. 225 ал.2 КТ поради заемане на по-ниско платена работа за периода 12.12.2016г – 28.12.2016г,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 02.02.2017г , както и сумата 590 лева разноски за всички инстанции. Оставя в сила решение №8086 от 01.12.2017г по в.гр.дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд в останалата част , с която искът на основание чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: